архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВЯРА стр.28, бр.2, година XVII, 2010г.
Сърцето на арменското християнство

Първопрестолният и Святият "Ечмиадзин"
Горан Благоев, БНТ
КАЗВАТ, ЧЕ АРМЕНЦИТЕ НАЙ-НАПРЕД СА ПРИЕЛИ ВЯРАТА В ХРИСТОС СЪС СЪРЦЕТО СИ, А ПОСЛЕ СА Я НАПРАВИЛИ СВОЯ ДЪРЖАВНА РЕЛИГИЯ. ЗАТОВА НЕ СЕ УЧУДВАЙТЕ, КОГАТО РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ СЪРЦЕТО НА АРМЕНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО Е БЛАГОСЛОВЕНО ОТ ПРИСЪСТВИЕТО НА САМИЯ СПАСИТЕЛ, МАКАР ДА СА МИНАЛИ ЦЕЛИ ЧЕТИРИ ВЕКА, ОТКАКТО ТОЙ СЕ Е ВЪЗНЕСЪЛ НА НЕБЕТО. ЗА НАРОД, КОЙТО ПЪРВИ ИЗДИГА ХРИСТОВАТА ВЯРА В РЕЛИГИЯ НА СВОЯТА ДЪРЖАВА, ИЗПРЕВАРВАЙКИ ПОНЕ С ДЕСЕТИЛЕТИЕ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ, БЛАГОСЛОВИЯТА СВИШЕ НЯМА КАК ДА НЕ ОСВЕТЯВА ВЕЛИКОТО НАЧАЛО НА НЕГОВИЯ ПЪТ КЪМ БОГА.



   В края на третото и началото на четвъртото столетие Армения е управлявана от цар Тиридат III Аршагуни. По това време арменците все още се покланят на езическите богове, макар сред тях отдавна да е пуснала корени християнската вяра, донесена в земите им от апостолите Тадей (арм. Татеос) и Вартоломей (арм. Партохимеос) - та и затова с гордост наричат своята църква Апостолическа (т.е. основана от апостоли). Сред приближените на цар Тиридат III бил благородният и просветен Григорий. Владетелят ценял много неговата вярност, но това не му попречило да го хвърли в дълбока яма, когато разбрал, че преданият му Григорий всъщност е християнин и е против почитането на езическите божества. Докато праведният мъж търпял страшни мъки, захвърлен в тинята сред змии и скорпиони, в Араратската долина се заселили 37 монахини, водени от благочестивата Гаяне. Те бягали от преследванията срещу християните в Римската империя. Преданието разказва, че Тиридат бил поразен от красотата на една от девиците - Рипсиме, и пожелал да му стане наложница. Но тя отказала, заявявайки, че принадлежи единствено на Христос. Разгневен, царят заподвядал да избият 37-те монахини. След екзекуцията обаче Тиридат III полудял. В цяла Армения не се намерил лекар, който да го излекува. И ето че сестрата на царя сънувала, че само мъченикът от ямата може да го избави от бесовете на лудостта. Така и станало - Григорий бил изваден от ямата, накарал владетеля заедно да отидат на лобното място на 37-те девици и след като горещо се молил за греховете му, го излекувал. Не след дълго Григорий успял да убеди Тиридат да приеме християнството. През 301 г. царят и семейството му били кръстени в Христовата вяра, а след това християнството било провъзгласено за официална държавна религия на Армения. Григорий бил ръкоположен в Кападокия за епископ, ставайки първият арменски духовен глава - почитаният от всички християнски църкви Св. Григорий Просветител (Сурп Крикор Лусаворич).

   В столицата на новопокръстена Армения - Вагаршапат - древно селище, носещо името на своя основател цар Вагарш (II в.), дошло време да бъде съграден първият християнски храм. Св. Григорий Просветител не искал изборът на мястото да бъде случаен и започнал горещо да се моли на Бога да му открие къде да бъде издигната църквата. По време на една от молитвите той съзрял как самият Иисус Христос слиза от небето и със златен чук му посочил мястото. Там именно бил съграден първият в Армения християнски храм. Заради знамението го нарекли "Ечмиадзин" - в превод от арменски означава "Слязъл е Единородният" - т.е. мястото, където е слязъл Единородният Син Божий Иисус Христос. Така сърцето на арменското християнство било благословено от Спасителя.

   Археологическите разкопки в ново време показват, че "Ечмиадзин" е построен върху един от езическите храмове в столицата Вагаршапат, недалеч от царския дворец - в олтара на храма личат следите от огнището на езическото светилище. Първоначално храмът представлявал правоъгълна базилика, но след реконструирането му през V в. по времето на цар Ваган Мамиконян той се превръща в кръстокуполна църква - съвършен образец на средновековната арменска архитектура, смятан за един от най-древните християнски храмове, запазени до наши дни. Край Ечмиадзинския храм започнали да изграждат и други църкви. През VII в. недалеч от него са построени манастирите в чест на първите арменски светици-мъченици Гаяне и Рипсиме. Малко известен факт е, че на една от тях е била кръстена и майката на българския цар Самуил, която е византийска аристократка от арменски произход - побългареното име Рипсимия всъщност е арменското Рипсиме.

   "Ечмиадзин" е емблема на християнска Армения, защото още от покръстването храмът и възникналият около него манастир са средище на арменския духовен глава, който носи титлата Върховен патриарх и католикос (всеобщ, съборен) на всички арменци. Затова наричат "Ечмиадзин" "Първопрестолен и Свят". Тук са резидирали всичките 132-ма арменски католикоси от първия - Св. Григорий Просветител, до настоящия - Карекин II. Като център на църковната власт "Ечмиадзин" се утвърждава през вековете като безспорното духовно средище на Армения - сърце на арменското християнство. В началото на V в. именно тук архимандрит Месроб Мащоц създава арменската азбука. Две години по-късно заедно с католикос Саак започват усиления труд по превеждането на Библията от гръцки на класически арменски - Ечмиадзинската църква е първото място в Армения, където богослужението прозвучава на роден арменски език. Много поколения духовници и миряни са оставили своите забележителни произведения в областта на архитектурата, литературата, изобразителното изкуство. Всеки, който е посетил "Ечмиадзин", няма как да не бъде възхитен от стенописите на прочутия арменски зограф и поет Овнатан Нагаш (от перс. нагаш - художник), родоначалник на художническата фамилия Овнатанян.

   Огромното духовно наследство на "Ечмиадзин" днес може да бъде видяно в няколко музея. Първият от тях е създаден още през 1869 г. от католикос Кеворк IV. Сред множеството ценни експонати е реликварият, в който е поставена частица от копието, с което е прободен Иисус на кръста, а също и сребърният триптих с една от най-почитаните в Армения светини. Под богато инкрустиран със скъпоценни камъни кръст е вградено парче от Ноевия ковчег, намерено на планината Арарат от Св. Яков Низибински (сурп Акоп Мцбин). В духовната столица на Армения се пази един от най-древните ръкописи - Ечмиадзинското евангелие от 989 г. Немалка част от ечмиадзинските ценности са дарени от бежанците от Западна Армения, търсещи спасение от турските гонения през 1915 г.

   Усиленото строителство и облагородяване на Ечмиадзин, разбира се, не е само спомен от миналото. По време на 25-годишното светителстване на католикос Васген I (1955-1980 г.) се изграждат нова Главна порта, часовникова кула, хотелска част на манастира и, разбира се, най-значимият градеж - новият музей, построен със средствата на известното с голямата си благотворителна дейност семейство Алекс и Мари Манукян от САЩ. Заради безспорните им заслуги към арменската църква и народ двамата съпрузи са препогребани на територията на "Ечмиадзин". Те обаче не са единствените представители на влиятелната арменска диаспора отвъд океана, която подпомага прародината. На 6 април 2010 г. - в дните на големия празник Възкресение Христово, Негово Светейшество Карекин II освети новото здание на канцелариите на Католикосата в "Ечмиадзин". Сградата е проектирана от американския архитект от арменски произход Арманд Авагян, а целият строеж е финансиран от сем. Назар и Артемида Назарян от САЩ, които бяха специални гости на тържествата. "Радвам се, че има такива достойни чада на арменския народ, които отдават дарените им от Бога блага на своя народ, родина и на Арменската апостолска майка-църква" - така католикос Карекин II приветства щедрите дарители и строителите. Както някога през столетията, и сега Първопрестолният и Свят "Ечмиaдзин" продължава да събира в себе си вярата и помощта на арменците от близо и далеч.
горе