 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.15, бр.1, година XX, 2013г. |
|
|
Приказният свят на художника Душан Калай |
|
|
| |
|
Проф. ДУШАН КАЛАЙ
Роден е на 19.6.1948 г. в Братислава. В периода 1966-1972 г. учи в Академията за изобразителни изкуства в Братислава при проф. Винцент Хложник и проф. Ян Желибски. Твори в областта на свободната графика, книжната илюстрация, живописта, анимационното кино, екслибриса, пощенската марка и плаката. В областта на свободната графика използва предимно офорта, но и линогравюрата, литографията и сериграфията.
Творчеството му е удостоено с най-високи отличия в Словакия и в света. Той има общо 60 награди и 44 дипломи, сред които Grand Prix на Биеналето на илюстрацията, Братислава (1983), награда "Ханс Kристиан Андерсен" на организацията IBBY към UNESCO (1988), UNICEF Award в Болоня (1992), Grand Prix "Златно перо" в Белград (1999), Grand Prix на Биеналето на илюстрацията в Загреб (2008), награди за илюстрации на международни прегледи на графиката (Банска Бистрица, Фридригщат, Любляна, Лодз, Градо), за кино (Кромер жиж, Чикаго) и за пощенски марки (Grand Prix - Най-красивата марка в света, изложба WIPA, Виена, 2002, 2009, 2012), Grand Prix de l`Art Philatelique, Брюксел. Неколкократен носител на награди в конкурсите "Най-красивата книга в света" в Чехословакия и Словакия.
Калай е автор на над 100 заглавия на илюстровани книги, сред които "Алиса в страната на чудесата", издадена на 8 езика (1981), "В царството на вилите и елфите" (1987), Уилям Шекспир - "Венецианският търговец" (1996), Павол Добшински - "Словашки приказки" (2012), Библиография на Франсоа Вийон - "Големият тестамент" (1970), Себастиан Бранд - "Корабът на глупците" (1972), "Виденията на пророк Данаил" (с калиграфа Любомир Кратки).
Има над 150 самостоятелни изложби в родината си и в чужбина и много участия в колективни изложби. От 1990 г. е професор в Академията за изобразителни изкуства в Братислава, където ръководи отдела по приложна графика и книжна илюстрация.
Бях виждала творби на Душан Калай в някои експозиции от 80-те години, с които в Чехословашкия културен и информационен център в София представяхме на българската публика словашката графика от 70-те и 80-те години. Истински се срещнах с творчеството му, когато получих "Алиса в страната на чудесата". Преживяването беше много силно - толкова красота и фантазия! Казах си: "Този художник е съхранил в себе си нещо много детско. Как иначе би могъл да пресъздаде тази приказност?". По-късно през 1994 г. имах щастието да се запозная лично с автора, който дойде в София като член на журито на Първото триенале на графиката и в Съюза на българските художници беше открита негова голяма изложба.
- Професор Калай, как се илюстрира книга с приказки? Със сигурност освен пълно себеотдаване изисква и много време. Как успяхте да създадете над 100 великолепни илюстровани заглавия?
За мен създаването на всяка илюстрована книга е дълъг процес. Трябва да изживееш книгата, да я опознаеш не само като литературен материал, а да научиш нещо повече за автора, за страната и времето, в което е живял. Немислимо е да илюстрираш Андерсен, без да знаеш нещо за него. Неговите приказки разказват собствения му живот, неговите възгледи, любовни трепети и т.н.
Естествено при създаването на една книга е важно и как е изградена, каква е цялостната й концепция. В нея всичко е важно. Дори празната бяла страница има своето значение, ако е поставена там, където й е мястото. Книгата трябва да има добър сценарий, както и филмът. Всяка страница трябва да грабне читателя, да има начало и край, да е с добре подбран колорит. Илюстраторът не бива да повтаря писания текст, а да бъде равностоен партньор в интерпретирането му, да включи себе си в книгата, иначе присъствието му е вяло и безсмислено.
- Творите в сферата на свободната графика, живописта, рисунката, екслибриса, пощенската марка, плаката и дори в анимацията. Всяка от тях е предизвикателство и изисква различен подход. Коя предпочитате и защо?
- Коя е предпочитаната ми област? Не знам. Не виждам разлика помежду им. Много интересно е всъщност колко много форми и възможности дава изкуството на човека. Изкуството е една огромна вълшебна и неоткрита страна. Достатъчно е да направиш първия офорт и пред теб се отварят вратите на графиката с всичките възможности на класическите й техники. Все пак най-силен е неповторимият експеримент, който показва нови и нови възможности. Разните съждения, че живописта, графиката и рисунката са вече мъртви, са неверни. Докато имаме ръце, ум и човешка индивидуалност, хората винаги ще откриват нещо различно, а времето ще ни даде избор за разнообразяване с нови възможности и медии, които ще ни обогатяват.
- Словашката графична школа е не само европейска, но и световна марка. Какво или кой остави този отпечатък?
- За дълготрайни традиции на графиката в Словакия трудно би могло да се говори. В миналите векове нямахме нито Гоя, нито Рембранд, нито Дюрер. Нашата традиция е кратка, но може би точно заради това е толкова интензивна. Фула, Хложник, Бруновски или Гажович - това са хората, които помня. Те бяха личностите, които много бързо развиха трескавото търсене и традицията, която трябваше да бъде продължена. Специалността графика под ръководството на Винцент Хложник беше един кошер от стремления и търсене на експерименти, а с работата си отделните автори и студентите се предизвикваха взаимно. Макар световните примери, които споменах, да бяха сравнително недостъпни (поне като оригинали), атмосферата на търсене и експериментиране в нашите среди беше бурна. Тук някъде виждам младата, но богата традиция на словашката графика.
- Вие сте дългогодишен професор в академията. Какво според вас е новото поколение? Как то ще преодолее високата летва, която постави поколението на вашите учители като В. Хложник и А. Бруновски, а и вашето собствено?
- Сегашното поколение студенти е в някои отношения съвсем различно, но в друго е същото като моето. Много неща се промениха. Студентите могат да учат в чужбина в различни университети, да пътуват, където си искат, и е напълно естествено да имат съвсем различни възможности за информация в днешния свят. Те използват нови технологии, компютърът стана ежедневие в нашия живот. Ние търсехме мястото си в пределите на Академията и на Словакия, а днешните студенти търсят мястото си в света. Това прави положението им по-трудно. Сред съвременните студенти виждам ярки таланти и това откровено ме радва.
- Какво е отношението ви към съвременните дигитални техники в графиката?
- На този въпрос до някаква степен вече отговорих. Новите техники имат една-единствена грешка. Много са примамливи и модерни. От друга страна, те са необходими и за класическите техники. Никой няма да направи по-хубава графика само защото тя е компютърна. Стойността на художествената творба е в нещо съвсем друго. Но да се занимаваш днес с типография по някогашния начин не си струва. Тук дигиталните техники дават невероятни възможности за ново разбиране на книжния дизайн. Те влияят и на други области на изкуството, но както малкото дете се учи най-напред да ходи и едва по-късно да кара кола, така е и в тази област.
- Като студент в Академията, а и по-късно, сте имали контакти с български художници. Българският културен институт в Братислава също полага усилия за укрепването на контактите между българските и словашките творци.
- Така е. Имам много спомени с приятели и колеги от България. Навремето доста българи следваха у нас. За съжаление с годините все по-трудно се решаваме да пътуваме и много ценя работата на Българския културен институт в Братислава, който ни запознава с културния живот във вашата страна. Смятам, че това в днешно време е много необходимо.
- С какво ще ни изненадате наскоро?
- Продължавам да работя много. В момента се занимавам повече с екслибриси и планирам да направя няколко литографии. През май ме очаква изложба в галерия "Холар" в Прага, а после със съпругата ми ще имаме изложба в галерия "Игор Румански" в Липтовски Микулаш.
На Коледа излезе илюстрираната от мен книга на Павол Добшински "Словашки приказки" с малка монография с екслибриси. С какво ще ви изненадам ли? Надявам се това да бъде емисия с пощенска марка по повод 1150-та годишнина от идването на Кирил и Методий във Велика Моравия.
|
|
| Интервю на Людмила Котарова |
|
| горе |
|
|
|
|
