 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.16, бр.1, година XIV, 2007г. |
|
|
Eвропейската действителност в двустранните ни отношения |
|
|
Никос Влахакис
прессъветник в Посолството
на Република Гърция в София |
|
Присъединяването на България и Румъния в голямото европейско семейство допълва историческото пето разширение на ЕС, или така нареченото “big bang enlargement” на съюза, придавайки ясно балканско измерение на амбициозния план за европейска интеграция.
Така трите югоизточноевропейски държави ще може да участват и да се радват на плодовете на този великодушен проект, който отразява по най-успешния начин това, което немският философ Емануел Кант е нарекъл в своето време “европейски вечен мир”, може би за пръв път в тяхната обща история.
Започва една нова страница в отношенията между България и Гърция вече не просто на “добросъседство и на добро сътрудничество”, а на “партньорство”, което ще им придаде едно ново качество.
Както изтъкна министър-председателят на Гърция, г-н Константинос Караманлис, в своето послание към българския народ чрез в. “Труд”: “Приемането на България в ЕС отразява впечатляващия прогрес, който постигна вашата страна през последните години във всички основни области на човешката дейност по отношение на политическата стабилност и икономическото и социалното развитие - Гърция е била винаги, от самото начало на това европейско начинание, горещ и непоколебим поддръжник на вашите цели и стремежи... Ние имаме всички основания да споделим вашето задоволство и вашия ентусиазъм, когато целта е постигната и успехът е абсолютен.”
Отличният климат на двусттранните отношения бе потвърден и при посещението на г-н Караманлис в София на 13 и 14 април 2006 г.
Неслучайно връх и резултат от това посещение пред прага на европейското присъединяване бе подписването на обща Декларация за приятелство, добросъседство и многостранно сътрудничество в рамките на европейските и евроатлантическите институции, която изразява съществените интереси на двата народа и съставлява гаранция за мира, развитието и европейската ориентация на целия Балкански регион.
В същия текст двете страни потвърждават политическата си воля да разширят и задълбочат сътрудничеството си в областта на транспорта, енергетиката, управлението на водните ресурси, съгласно европейското законодателство, с цел модернизацията на съществуващата инфраструктура и строителството на нова. Заедно с това се подчертава и интересът за задълбочаване на сътрудничеството в сферата на европейските военни инициативи, като тези на многонационалната бойна група на ЕС.
С тази декларация се поставя фактически началото на един нов период на качествено развитие и рамката на европейските вече отношения между двете държави, които заедно с Румъния трябва да бъдат едно ново ядро, от една страна, за развитието и ускоряването на европейската перспектива на Западните Балкани, а от друга - за засилването на регионалния ни глас в Брюксел.
За това много правилно Евгени Еков отбелязва във в. “Монитор” на 16.12.2006, че “...историята, която често е противопоставяла двете държави, днес им дава уникален шанс да обединят усилията си за реализация на своите национални интереси”. (Е. Еков: “Гърция става наш естествен стратегически партньор”).
Къде обаче се намира този общ интерес днес? Същият автор посочва: “Приемането на България и Румъния за членки на Евросъюза разкрива нови възможности за осъвременяване на естествените комуникационни връзки на Гърция не само с двете страни, но и с част от Източна Европа. През България, която се явява естествен хинтерланд на Егейско море, минава един от най-преките достъпи на Румъния, Унгария и Полша, до егейските пристанища. Този факт е основата на общия икономически интерес на четирите държави от изграждане на втори мост на река Дунав.”
Факт е също, че позициите на двете държави, въпреки че за някои на пръв поглед изглеждат взаимноотричащи се, в действителност са взаимнодопълващи се.
Каква е тази действителност?
Икономическите отношения между двете страни може да бъдат определени по същество като един процес на ускорено икономическо интегриране на двете държави, благодарение на балканското разширение на гръцкия бизнес. Както в областта на търговията, така и в областта на инвестициите, България е приоритетна страна за разширението на гръцкия бизнес и вярваме, че присъединяването й към ЕС ще предостави още една възможност, тъй като от този момент нататък ще се адаптират всички онези оставащи елементи, които все още не са интегрирани в общата логика и законодателство, така че да бъдат преодолени и последните пречки за безпрепятствената стопанска дейност в България.
Динамичната картина се откроява най-добре при преките чужди инвестиции в България, където Гърция е винаги в първата тройка страни с инвестиран капитал и присъствие във всички области на икономическата дейност (промишленост и търговия са първите области, в които са вложени гръцки инвестиции), но преди всичко в сферата на услугите. В банковата сфера Гърция заема първо място с 24 % пазарен дял. Динамично е присъствието й в телекомуникациите, в рекламата, при консултантските услуги, в дистрибутирането, туризма и др. Една нова област, към която има голям интерес от страна на гръцкия бизнес, е пазарът на недвижими имоти и строителството с европейско и частно финансиране.
А какво предстои да стане?
При наличие на ясна политическа воля на двете страни, както и желание за сътрудничество на местно ниво, постепенно се усилват темповете на представяне и реализиране на проекти, свързани с изграждането на необходимите инфраструктурни обекти за отварянето на още два гранични пункта при Комотини (Нимфеа - Маказа) и при Ксанти (Ехинос - Рудозем).
Наш постоянен стремеж е да бъде подпомогната България с предоставяне на ноу-хау и гръцки опит, за да може страната да усвои успешно значителна част от европейските фондове и да заздрави структурите си на местно ниво. По този начин се изгражда и рамката на ефективното преодоляване и управление на проблемите, свързани с природните бедствия, посредством изграждането на съответен механизъм.
Но най-важното, което двете страни трябва заедно да направят в геополитически и културен план в рамките на ЕС, е това, което големият съвременен поет Любомир Левчев е написал:
“Днес, ако наистина сме разрушили желязната завеса, ние трябва да заровим историческата пукнатина, която е разделяла Европейския запад от Европейския изток все на едно и също място - от Балтика до Адриатика. По тази пукнатина се разцепва Римската империя, за да възникне Византия. По тази пукнатина се разцепва християнството на католицизъм и православие.” (В. “Стандарт”, 22.01.2007. Л. Левчев, “В огледалото на Европа”.)
С други думи, може би най-важното ни предстои! Едва след това няма да се чувстваме нито толкова “самотни”, нито толкова “особени” в Европа.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
