 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.14, бр.1, година XIV, 2007г. |
|
|
Гръцкият бизнес в България |
|
|
|
|
Д-р Димитриос Зомас, първи съветник по икономическите и търговските въпроси в Посолството на Република Гърция в София
България е страна със значително присъствие на гръцкия бизнес през последните години. Тази констатация се базира на развитието както на двустранните търговски отношения, така и на развитието на икономическите отношения, които се определят най-вече от инвестиционните потоци.
Действително съгласно данните за външния стокообмен на всяка от двете страни България вече е третият поред клиент на Гърция (съгласно данни на Националната статистическа служба на Гърция за периода януари-септември 2006) и Гърция е четвъртият поред клиент за България, (съгласно неокончателни данни на НСИ). Гръцкият износ за България за 2006 г. представлява 6,9 % от общия гръцки износ (през 2004 г. е 6,34 %), докато реализираният внос е 1,6 % от общия внос на Гърция, съгласно гръцки статистически данни. Съгласно данни на НСИ съответните стойности са както следва: българският износ за Гърция за 2006 г. представлява 8,9 % от общия износ, докато реализираният внос е 4,9 % от общия внос на България (през 2004 г. е 5,7 %). Същевременно Гърция заема трето място по отношение на преките чуждестранни инвестиции в България след едно впечатляващо увеличение на реализираните чуждестранни инвестиции, по-голямата част от които идват от три западноевропейски страни: Холандия, Великобритания и Ирландия. По-голямата част от регистрираните в България инвестиции през 2005 и 2006 г. са направени в недвижими имоти.
Навлизането на гръцки фирми в България започна в ранните години на прехода, развитието им следва различните етапи от развитието на българската икономика. В ранните етапи на прехода на българската икономика от комунистическа към либерална пазарна система гръцките инвестиции са ограничени и като размер, и като предмет на дейност. През следващите години те се развиват, следвайки условията и възможностите на местната икономика.
Съвременната история на българската икономика може да се раздели на периоди на базата на някои гранични събития, които имат не само филологическа, но и действителна стойност, тъй като маркират завоите по пътя на сближаването със западноевропейския икономически модел и крайната цел - присъединяването на страната в Европейския съюз.
Така периодът 1990-2006 г. може да се раздели на следните подпериоди:
1990-1997 г. - колапс на икономиката,
1997 г. - въвеждане на Валутния борд и начало на периода на стабилизация,
1997-2000 г. - период на относително възстановяване,
2000 г. - начало на преговорите на присъединяване към ЕС,
2000-2006 г. - период на ускорено развитие и приспособяване към европейските стандарти.
Успоредно на този процес гръцките инвестиции се движат в началото с една колебливост, по-късно показват тенденция към проучване и присъствие на пазара, а пред последния период след 2000 г. - с големи крачки и разширяване във всички отрасли с възможности за доходоносна инвестиция.
Така до 1997 г. общият размер на гръцките инвестиции възлиза едва на $40,8 млн. (т. е. едва $8,2 млн. гръцки инвестиции годишно). Това е периодът, когато в България се настаняват малки гръцки текстилни занаятчийски предприятия и търговски фирми, с почти изключителна цел да се възползват - първите от ниската работна ръка, а вторите - от глада на местния пазар за потребителски стоки без спецификации, извън дистрибуторските мрежи, и често - в сянката на една неорганизирана държава. През тези години и търговските отношения на двете страни варират в ниски равнища, с отрицателно за Гърция търговско салдо.
По-късно, през периода 1997-1999 г., който започва с институционализирането и началото на дейността на Валутния борд през лятото на 1997 г. и налагането на политика на стабилизация, се регистрира едно колебливо увеличаване на гръцките инвестиции, които възлизат на $29,6 млн. ($10 млн. гръцки инвестиции годишно). Успоредно с това се регистрира увеличение на износа за България, на обема на търговията, и съответно положително търговско салдо за Гърция. През този период в България инвестират основно банки и други холдинги, които правят внимателни крачки предвид стабилизирането на икономиката и с цел възползване от възможности, които се откриват с програмата за приватизация.
След 2000 г., когато стартират преговорите за присъединяване на страната към ЕС, положението значително се променя към положителна посока. Регистрира се огромен обем на гръцките инвестиции, които възлизат на 1,4 млрд. евро (т.е. повече от 200 млн. евро годишно), стойността на износа се удвоява, обемът на търговията се увеличава с 50 % и търговското салдо остава положително за Гърция (въпреки леката тенденция към свиване през последните години). През този последен период се наблюдава галопиращо увеличаване на инвестициите, реализирани от холдинги в сферата на услугите, търговията и инфраструктурните проекти. Характерна черта на последните инвестиции е, че се реализират в сферата на предоставяне на услуги на фирми и поддържат връзки с други гръцки фирми, инвестирали в България в предишни периоди.
Kакто се вижда от данните за общия размер на чуждестранните инвестиции в България, Гърция заема дял от около 10 % от преките чуждестранни инвестиции, който в действителност може би е много по-голям. Следователно е правилно твърдението, че Гърция е допринесла за икономическото развитие на съвременна България в една голяма степен. Този феномен става още по-лесно разбираем, ако се анализират данните в банковия сектор. Гърция, чрез банките с гръцко участие, заема 20,6 % от общия капитал в банковата система на България, а след финализирането на договора за изкупуването на още една българска банка, този процент ще достигне 23,6 %.
От направения анализ на дейността на гръцките фирми в България се налага изводът, че двете икономики са интегрирани в една голяма степен с положителни последици от това и за двете, най-вече на фирмено ниво. Присъединяването на България към ЕС ще има положителни и отрицателни последици както за двустранната търговия, така и за гръцките инвестиции. При търговията ще има спад в гръцкия износ, произтичащ от прилагането на системата на пасивно усъвършенстване, като съответният внос също ще се редуцира. Същевременно естественото покачване на жизнения стандарт на българския народ ще създаде нови пазарни ниши за много гръцки стоки с високо качество и цена, които до момента евентуално да не са могли да си осигурят дял на местния пазар. Но увеличаването на благоденствието, въпреки че ще създаде търсене на нови стоки и услуги, ще се окаже същевременно и пречка за инвестициите, реализирани основно с цел възползване от ниската себестойност на производството. И обратно, инвестициите, произвеждащи продукти, които може да се приспособяват към потребителския модел, не се очаква да срещнат трудности, дори напротив, ще имат възможности за разширяване на пазарния дял. Направените прогнози се потвърждават, предвид на наблюдаваното увеличение през първите 9 месеца на 2006 г. на гръцкия износ с 32 %, и на гръцкия внос съответно с 32,6 %. Успоредно с това и инвестициите през периода януари - септември 2006 г. съответстват на 84 % от общите инвестиции за цялата 2005 г., факт, който показва, че въпреки конкуренцията гръцките фирми имат още много възможности за реализиране в българската икономика. Трябва да се подчертае както бурното развитие на общите преки чуждестранни инвестиции в България, така и лекотата в намирането на нови отрасли извън преработвателната промишленост и другите отрасли, свързани с услуги (банки, телекомуникации), и да се вземе предвид завоят към инвестиции в недвижими имоти.
Общият извод от направения анализ е, че гръцките фирми са позиционирани добре в местната икономика, с много добри пазарни дялове в момента на влизането на България в ЕС, въпреки факта, че конкуренцията става все по-силна както от страна на български фирми, така и от страна на фирми с чуждестранно участие. При все това индикациите са насърчителни предвид освен неочаквано добрия ход на традиционните за гръцката икономика отрасли (които се развиват много добре и не само в България) и откриващите се напоследък възможности и в нови отрасли, като строителство (което до днес не се включва в данните за износа), инфраструктурни проекти, и не на последно място - големият пазар на техническите консултанти - отрасъл, който се предвижда да разцъфтява поради средствата от структурните фондове, които се очаква да навлязат в страната.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
