 |
|
| КУЛТУРА |
стр.49, бр.1, година XIV, 2007г. |
|
|
Кой беше Никос Казандзакис? Гръцки и световен писател, поет, мислител... |
|
|
ДЖОРДЖ СТАСИНАКИС
председател на Международно дружество
на приятелите на Никос Казандзакис |
|
 |
Никос Казандзакис
(1883-1957) |
Международно дружество на приятелите на Никос Казандзакис
Международна културна асоциация с идеална цел, създадена през 1988 г. в Женева. Основната й задаЧа е да разпространЯва - под разлиЧни форми (в Частност изследваниЯ) творЧеството и мислите на големиЯ писател и поет Никос Казандзакис. Издава на френски език списание “Regard cretois” и на английски, испански, френски, гръцки, португалски и руски език бюлетина “Synthesis”. АсоциациЯта има секции в 103 страни на пет континента. ТЯ организира колоквиуми, конференции, прожекции на филми и на видео, литературни конкурси и др.
Българската секциЯ е създадена в СофиЯ на 11.11.2005 г. от университетски преподаватели, преводаЧи и студенти. Организирала е много колоквиуми, конференции, ЧетениЯ и др. Неин председател е бил Георги Куфов, който е преводаЧ на творЧеството на Казандзакис. Сега президент е проф. Кирил Топалов.
Тази година отбелязваме 50-годишнина от неговата смърт. Голяма част от хората го познаваха чрез кинематографичната адаптация на романа му “Живот и приключения на Алексис Зорбас”. Творчеството му е богато, разнородно, сложно, взаимносвързано и живо. Всъщност Никос Казандзакис е прегърнал всички литературни жанрове: поезия. театър, роман, есе, пътеписи, книги за деца, преводи, кореспонденция, сценарии.
Творчество
Поезия: Винаги са го приемали като поет. Няколко месеца преди смъртта му той е написал в златната книга на една книжарница в Антиб, Франция (живял е там от 1948 до 1957 г.): “Поезията е солта, която пречи на света да изгние.” Няколко минути преди да умре във Фрайбург, Германия, той казва на лекарите: “Вие знаете, поетите не умират никога, почти никога.” Неговото голямо поетично произведение е “Одисеята”, съставено от 33 333 стиха.
Есета: Един съществен и често пренебрегван аспект от творчество му. Публикувал е 7 есета. Най-важни са “Аscese”, “Салваторес Дей”, чрез които, ако пожелаем, можем чудесно да разберем Казандзакис.
Драматични произведения: Тези произведения, 20 на брой, се позовават на исторически, религиозни, философски и политически теми: Прометей, Одисей, Христос, Константин Палеолог, Каподистрия, Буда, Христофор Колумб...
Романи: Тази част от творчеството е световноизвестна. Между 11-те романа ще отбележим: “Живот и приключения на Алексис Зорбас”, “Христос отново разпнат” (който е тема на един филм с Мелина Меркури), “Капитан Михалис - свобода или смърт”(за борбата на християнството срещу отоманския окупатор), “Братята врагове” (за гражданската война в Гърция), “Последното изкушение” (по него е направен филм), “Свети Франциск”, “Рапорт пред Ел Греко”. Повечето от тези романи са преведени на български език от Георги Куфов.
Пътеписи: Пътешествията и мечтите са ръководили Казандзакис в неговия живот. Той е пътувал в Африка, Азия, Европа. Не е посетил България. Публикувал е разкази за пътувания в следните страни и региони: Русия, Испания, Китай, Япония, Англия, Италия, Египет, Синай, Йерусалим, Кипър, Пелопонес.
Книги за деца: Публикувал е две: “Александър Велики” и “В двореца на Минос”, както и учебници.
Сценарии: Написал е 9 между тях: “Мохамед”, “Ленин”, “Буда”, “Дон Кихот”.
Кореспонденция: Тя съдържа десетки писма, разменени със семейството му, негови приятели, литератори, учени, политици, духовници. Те способстват да се разбере творчеството му.
Статии, монографии и изследвания: Казандзакис е написал десетки статии и изследвания за исторически персонажи, за световноизвестни учени и писатели, публикувани в литературни списания и в голямата гръцка енциклопедия Eleftheroudaki.
Преводи на гръцки: Този аспект от работата му е непознат. Той е превел цялостно творчеството на Жюл Верн, произведения на Уйлям Джеймс. Ницше, Метерлинг, Бергсон, Макиавели, Данте, Пирандело, Кокто, Гьоте, Платон, Хомер, Дикенс и др. Познаването на френски, английски, немски, италиански и испански му е било много полезно.
Мислителят Казандзакис
Мисълта му е свързана с живота и е много актуална. Можем да представим мислителя така:
Търсене на същността и на свободата: Човекът, според Казандзакис, трябва винаги да търси същественото, да не губи времето си в безполезни разговори, в ефимерни неща, лукс, политикански битки и сладникава литература. Трябва да търсим това, което движи човешкото същество и обществото, да търсим ръководещите връзки, за да вървим напред и още по-нататък и без да се спираме, да надминаваме постигнатото. Свободата е най-важното нещо. За да я постигне, човек трябва винаги да се “изкачва”, да се бори всеки миг, за да изкачи едно ново стъпало. И когато го постигне, да се изкачва по-нагоре. Това, което е важно според Казандзакис, не е просто свободата, а борбата за свобода.
Възхищение от природата: Казандзакис смята, че човек трябва да пази природата в нейната цялост (пейзаж, земя, вода, море, вятър, планина, поля, растения, животни, небе, слънце). Всичко в природата включва частица от духовното и значи участва от името на Бог. Един прост лист от дърво носи, както и Вселената, свидетелство за цялото чудо на съзиданието.
Върховната власт на духа: Постоянната и върховна цел на големия критянин е била търсенето на Бог. През целия си живот той търси хармонията, абсолютната свобода, възходящия път. Бог според Казандзакис е във всяко същество. В “Свети Франциск” той пише: “Всеки човек, дори най-големият атеист, носи в дъното на душата си, в своето сърце Бог.” Той е изучавал всички религии и философии, както и текстове на духовни водачи, християни, мюсюлмани и будисти. Но повече от всяка друга личност винаги го е възхищавал Христос, сирената, както той го нарича. Неговото мнение не е било прието от църквата и църковните организации. Светият синод на Православната гръцка църква се е опитвал, без успех, да го отлъчи от църквата. Колкото до Католическата римска църква, тя поставя в списъка на забранените книги някои от неговите творби.
Необходимостта от надминаване и синтез: Човек трябва да има корени. Казандзакис е критянин по произход, но той трябва да надмине корените си, да се интересува от други народи и култури. Интелектуалецът трябва да търси синтеза във философски, духовен и национален план, това той нарича критски поглед. “Да имаш критски поглед - пише той - съвсем не означава да отхвърлиш западните и ориенталските цивилизации или тези на антична Гърция. Това означава да правиш синтез от всичко това, без да забравяш приноса на новото и да живееш тогава един нов живот, по-широк, по-героичен, по-смислен.”
|
|
Превод от френски
Венета Генчева |
|
| горе |
|
|
|
|
