 |
|
| АРТ |
стр.45, бр.1, година XIV, 2007г. |
|
|
Образът на съвременното гръцко кино |
|
|
Йоргос Папалиос
председател на Гръцкия център за кино |
|
 |
| Михаел Какоянис, "Зорба гъркът", 1964г. |
За съвременното гръцко кино е характерно многообразието. Лични и злободневни истории, античната митология, но и историческата реалност на XX в., обществени и културни особености, емиграцията, но и европеизацията на гръцкото общество. Това са някои от основните направления, които подхранват с теми едно кино, стигащо дотам да е естетически оптимистично, политически информирано и обществено чувствително.
Често имам чувството, че гръцките филми се опитват да осветят по нов начин съвременната действителност, историческата памет, традицията. Публиката, дори нас, които представляваме една институционална организация, ни дебнат изненади почти отвсякъде: в упорството на младите кинематографисти, в професионализма на големите продуценти, в “лудостта”, скрита в лентите с експериментален характер, и във все по-голямата зрителска подкрепа за гръцките ленти.
Гледането на кино, разбира се, открай време е характерна черта на гръцката публика, поне до навлизането на телевизията. Дори откритието на летните кина бе просто логическо следствие от този общоприет начин за забавление. Всъщност гръцката култура бе, и в много аспекти все още остава, една екстровертна култура, а киното бе - и все още си остава - един голям разпространител на съвременната гръцка култура.
Гръцкото кино днес
Последователността от събития, регистрирани през последното десетилетие, оправдават всички, които са оптимисти за гръцкото кино, стига само посланията на времето да бъдат изтълкувани правилно както от творците на киното, така и от нас, които прилагаме държавната политика.
 |
| Никос Перакис, "Кръшкане и камуфлаж: Егейски сирени", 1984 |
В последно време съществува едно почти систематично представяне на гръцки ленти на значими международни големи и малки кинофестивали. “Златната палма”, присъдена през 1998 г. на режисьора Тодорос Ангелопулос за филма “Една вечност и един ден”, бе голямо художествено признание за самия режисьор, но най-вече значимо представяне на гръцкото кино по света.
Увеличаването на продажбата на билети за гръцки филми с всяка година е показателно за едно също непрестанно увеличаващо се доверие на публиката към гръцките филми. Филми като “Национална кухня” на Тасос Булметис, “Младоженките” на Панделис Вулгарис, “Кръшкане и камуфлаж: Егейски сирени” на Никос Перакис далеч надминаха очакванията за търговски успех и чрез различността си, що се отнася до темите, но и до киножанра, в който са издържани, се оказаха трудна за анализиране статистическа картина на рецептата за успех.
Същевременно наблюдава се развиване на значителна и последователна предприемаческа дейност от страна на големите продуцентски и разпространителски компании в областта на киното, с цел създаването на филми с високо качество, успяващи да привлекат интереса на публиката, която награждава този вид киноленти с покупката на много билети.
Гръцкият център за кино и неговата дейност
Всичко казано по-горе в съчетание с екстровертността на културата ни и силата, която притежава движещият се образ, обръща политиката на Центъра за кино в една конкретна посока. Днес полагаме големи усилия да намерим партньорства и спонсорства, възможности и перспективи за нови програми и да подобрим отношенията си с компетентните министерства и с културните организации в Гърция и чужбина.
Гръцкият център за кино се стреми също така да допринесе за опознаването и сътрудничеството между различните организации на балканските страни, но и между отделни личности, които се занимават професионално с кино, така че това изкуство да стане близко на всички обществени сфери. Всяка организация, но и всяко малко или голямо общество може да почерпят идеи, да оползотворят опита, техническите способи, интересите и дейностите на институциите, така че да развият програми за киното с по-добро качество, с икономия на сили и средства, с партньорство при продуцирането и разпространението. В рамките на краткосрочните ни цели:
На национално равнище
- Компютризация на всички служби на Гръцкия център за кино и преместването му в нова сграда.
- Ревизия на правната рамка, отнасяща се до киното.
- Развитие и подкрепа на гръцкия сценарий.
- Въвеждане на нова и активна политика на промоциране и комуникация, която за момента се осъществява по два начина: с издаването на “Мастер”, новото двумесечно списание на Гръцкия център за кино, както и с подобряването на електронната страница на центъра.
- Запознаването на децата със седмото изкуство чрез създаването на образователни програми с краен приемател самите деца, било като зрители, било като творци.
На международно равнище
 |
| Тодорос Ангелопулос, "Една вечност и един ден", 1998г. |
- Организиране на ретроспективни програми и прояви, посветени на гръцкото кино, в сътрудничество с чужди киноцентрове, които да осигурят международно признание на гръцкия филм и позиции на чуждите пазари.
- Присъствие на гръцката кинематографска дейност, включително на театралните й творби, в европейското и международното пространство, с помощта на различни форми на партньорство и обмен с чужди организации.
- Сътрудничество с министерствата на туризма и културата с цел създаването на бюро, функциониращо по европейски образци като чадър за гръцките и чужди предприемачи, желаещи да развиват дейности в нашата страна за продуцирането на киноленти.
Потенциалът на хората в гръцкото кино
Днес се наблюдава по-съществено присъствие на киноизкуството в световното културно пространство. Оптичната и акустичната промишленост се развиват непрекъснато и заедно с това се увеличава броят на хората, които работят във всички сфери на производствените й процеси. В Гърция скоро бе създадена държавна школа за кино, която съвместно с вече съществуващите частни школи, но и с налагането на телевизията, са създали голям резерв от професионалисти в киното, технически персонал и режисьори.
Голям брой от тези млади творци доказват потенциала, който още съществува в гръцкото кино, с обновяващата сила, характерна за творбите им. Това, което ги отличава от предишните поколения кинематографисти, е, че се стремят към по-задълбочен диалог с публиката, към която отправят посланията си. Без да се отказват от художествените си търсения, възприемат език, който по-ефективно отговаря на изискванията на определена публика.
Гръцкото кино, въпреки наложилата се световна тенденция за скъпи продукции, продължава да е жизнено. Темите му са богати, както споменах по-горе, и въпреки икономическите затруднения, които изпитва, благодарение и на подкрепата на Гръцкия център за кино успява да представи значителна годишна продукция. Развитието и представянето на съвременното гръцко кино в международното художествено и търговско пространство, но и в гръцкото общество, изисква множество и едновременни действия и все пак остава непосредствено постижима наша цел.
|
|
Превод
Марина Деливлаева |
|
| горе |
|
|
|
|
