Свидетелство за това, колко бързо Сърбия приема техническите достижения на Запада, макар и все още борейки се срещу турското робство, е и появата на фотографията по тези земи малко след нейното възникване. Това, което Сърбия успява да постигне в областта на фотографията през XIX в., благодарение на даровити и далновидни личности, представлява в културологичен смисъл своеобразно чудо. Много бързо след възникването на фотографията през 1839 г. в Сърбия се появяват редица имена, които създават фотография на европейско ниво. Това се отнася най-вече за Анастас Йованович (1817-1899), първия сръбски фотограф, учил във Виена и придобил известност с портретите на свои съвременници, сред които са Тома Вучич Перишич, сръбският владетел княз Михайло Обренович, великият поет Петар Петрович Негош, поетът-романтик Бранко Радичевич и реформаторът на сръбския език Вук Караджич.
След него се нареждат Милан Йованович (1863-1944), брат на художника Пая Йованович, който продължава портретната традиция на Анастас Йованович, както и Анастас Стоянович, който от София идва в Белград, където продължава да се занимава с фотография, Марко Стоянович и други. Сръбската фотография преживява нов възход по време на освободителните войни от 1912-1918 г., благодарение на такива имена като Риста Марянович, който е фоторепортер и журналист, получил образованието си в Париж. Негови военни фотографии са публикувани в много чуждестранни издания по време на войната, представяни са на изложби на съюзниците в парижкия Лувър през 1916 г., в лондонския Музей на кралица Виктория и крал Алберт, както и в много градове на Америка през 1917 г. Между двете световни войни най-известното име е Никола Вучо, който съумява да обогати сюрреалистичната фотография с нови идеи и похвати.
След Втората световна война фотографията в Сърбия се превръща в масово изкуство, въпреки че минава доста време, докато се обособи едно поколение от доказани професионалисти, получили солидно технологично образование според най-високите западни стандарти и обединени в професионалното Дружество на сръбските художници-фотографи (USUF). Основател на USUF и негова водеща фигура е Никола Радошевич (1926), който развива и обогатява всички фотографски дисциплини, но постига най-големите художествени достижения и най-високите световни признания в областта на портретната и символистичната фотография. Сред имената на известните художествени фотографи е и това на Бранибор Дебелкович, а с развитието и укрепването на илюстрираните печатни издания се появи цяла плеяда от талантливи фоторепортери-журналисти, сред които несъмнено се откроява името на Томислав Петернек.
Превод от сръбски: Екатерина Манолова
 |
Анастас Йованович, автопортрет |
Бранибор Дебелкович, портрет |
Анастас Стоянович, студенти от Белград |
Томислав Петернек, контрабасист |
|
Жорж Скригин, театрално представление в Бихач, 1942 г. |
Жорж Скригин, "Бягство", Кнежполе, 1942 г. |
Стефан Богданович, "Деструкция на ръката" по Леонид Шейка |
|
|
| Фотографии от Бранибор Дебелкович |
|
|
|
| Фотографии от Томислав Петернек |
|
|
|
|
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
