архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.4, година XIX, 2012г.
Известни личности от ИНдонезия


   СУКАРНО
(1901-1970)
първият президент на Република Индонезия

   Сукарно (Кусно Сосродихарджо) е роден на 6 юни 1901 г. в Сурабая, Източна Ява. Той е първият президент на Република Индонезия и управлява в периода 1945-1966. Сукарно изиграва много важна роля за освобождаването на страната си от холандско владичество. По времето, когато той е избран за държавен глава, в сила влизат петте принципа, които стават идеологическа основа на независима Индонезия. Сукарно ги нарича "панча сила". Той е сред хората, провъзгласили независимостта на Индонезия на 17 август 1945 г.

   През 1926 г. Сукарно основава "Студентска патриотична организация" в Лондон. Организацията е предшественик на Индонезийската национална партия, основана година по-късно. През декември 1929 г. заради политическите си възгледи Сукарно е задържан в Холандия и осъден. Освободен е на 31 декември 1931 г.

   През юли 1932 г. Сукарно става член на Индонезийската партия (Партиндо), която е политическа организация, отделила се от Индонезийската национална партия. През август 1933 г. той отново е арестуван и заточен на о. Флорес. Тогава е забравен от политическите фигури в Индонезия. Но духът му не умира, което проличава в писмата, които изпраща до учителя Ахмад Хасан. От 1938 до 1942 г. Сукарно е заточен в провинция Бенгкулу. Освободен е по време на японската окупация на Индонезия през 1942 г.

   Дейността на президента Сукарно излиза извън границите на Индонезийския архипелаг. Той приема като своя отговорност съдбата на народите на Азия и Африка. През 1955 г. свиква Азиатско-африканска конференция в Бандунг, която има важно място в борбата за ускоряване процеса на деколонизация.

   На 21 юни 1970 г. Сукарно умира в Джакарта на 69-годишна възраст.

   БАХАРУДДИН ЮСУФ ХАБИБИ
третият президент на Индонезия (р. 1936) и авиационен дизайнер

   Бахаруддин Юсуф Хабиби е роден в Паре-Паре, Южен Сулавеси, на 25 юни 1936 г. и е третият президент на Република Индонезия. Той е четвъртото от осем деца. Скоро след смъртта на баща си през 1945 г. Хабиби отива да учи в гимназия в Бандунг. Още тогава проличава неговата наклонност към точните науки. Хабиби продължава обучението си в Индонезийския технологичен институт в Бандунг. Той получава диплома и от Техническия университет в Германия през 1960 г., където 5 години след това защитава и докторантура. По-късно преподава в същия университет. Хабиби защитава докторантура и по дизайн на летателни апарати и работи в тази сфера в Германия. Още преди да навърши 40 години, Хабиби вече е изградил своята кариера в областта на дизайна на самолети. Докато работи в Германия, той допринася за развитието на науката и технологията в сферата на термодинамиката, строителството и аеродинамиката. Ето защо някои от теориите в тези области носят неговото име. Хабиби е първият индонезийски президент, който получава различни награди за своята работа в областта на науката. Той е отличен и с титлата доктор хонорис кауза.

   АБДУРРАХМАН УАХИД
(ГУСДУР) президент, мюсюлмански учен, защитник на плурализма
(1940-2009)

   Абдуррахман Уахид е роден на 7 септември 1940 г. Той е религиозен и политически лидер и президент на Индонезия в периода 1999-2001 г. след оттеглянето на Сухарто. Уахид е дългогодишен председател на организацията Нахдлатул Улама и основател на Националната партия на пробуждането. В семейството си той е първородно дете. Бащата на Уахид e член на Националисткото движение и впоследствие става първият министър на религиозните работи на Индонезия.

   Началното си образование Уахид получава в Джакарта. Продължава образованието си в Джогджакарта. След завършването му той се записва в мюсюлманско училище и взема 4-те години обучение там за 2. През 1963 г. печели стипендия от Министерството на религиозните работи и отива да учи в Египет. Тук той става член на Асоциацията на индонезийските студенти и сътрудничи на списанието й. През 1965 г. Уахид завършва Висшия институт за ислямски и арабски науки в Египет и малко по-късно работи за посолството на Индонезия в Египет. След това получава нова стипендия за Университета в Багдад и се мести в Ирак. Там продължава членството си в Асоциацията на индонезийските студенти и пише журналистически материали, които се четат в Индонезия. През 1970 г. се дипломира в Багдад и заминава за Лайден, Холандия, отново за да учи. След като посещава Германия и Франция, Уахид се завръща в Индонезия през 1971 г.

   Абдуррахман Уахид е председател на Нахдлатул Улама - една от най-големите независими ислямски оргазнизации в света, в периода 1984-1999. Постепенно членовете и влиянието й се увеличават. Уахид е начело на Форума за демокрация - група, кято критикува правителството. Един от най-големите проблеми, с които форумът се бори, е несправедливата политика на правителството спрямо малцинствата в Индонезия. Уахид е отдаден на своите принципи: плурализмът и толерантността. Действията му инспирират младежите в Индонезия, които се надигат срещу политиката на правителството. През 1993 г. Уахид получава награда от правителството на Филипините за усилията си да изгради едно мултирелигиозно индонезийско общество. Той става член на различни международни организации.

   ШРИ МУЛЯНИ
(р. 1962)
Най-добрият финансов министър в АЗИЯ

   Шри Муляни Индравати е родена в Бандарлампунг, Лампунг на 26 август 1962 г. Тя е първата жена, станала изпълнителен директор на Световната банка, като заема поста на 1 юни 2010 г. По професия Шри е икономически анализатор. Тя е и директор на Икономическия институт и Социалния икономически факултет към Индонезийския университет от юни 1998 г. Преди да оглави Световната банка, тя е финансов министър на Индонезия, като заема министерската длъжност на 5 декември 2005 г. През 2008 г. тя е и.д. министър-координатор по икономическите въпроси. Смята се, че Шри Муляни е най-добрият финансов министър сред нововъзникващите пазари на Азия за 2006 г. Според класацията на сп. "Forbes" тя е най-влиятелната жена в света за 2008 г., а през октомври 2007 г. сп. "Globe Asia" я обявява за най-влиятелната жена в Индонезия.

   КРИСТИН ХАКИМ
посланик на добра воля на ЮНЕСКО

   Индонезийската актриса и продуцент Кристин Хаким е участвала в над 30 филма.

   Тя е 6-кратен носител на наградите "Пиала Цитра" за най-добра актриса (индонезийският еквивалент на наградите "Оскар"), което е нейният неоспорен рекорд. Тази награда е една от най-престижните на индонезийската филмова индустрия. Кристин е и 4-кратен носител на отличието за най-добра актриса на Азиатско-тихоокеанския филмов фестивал. Хаким е продуцент на филма "Лист върху възглавницата", който печели специалната награда на журито на Международния филмов фестивал в Токио през 1998 г. и отличие за най-добър филм на Азиатско-тихоокеанския филмов фестивал. През 2001 г. тя продуцира още един филм - "Шепотът на пясъците", който печели Специалната награда на журито на Международния филмов фестивал в Сиатъл.

   Кристин Хаким прави своя голям дебют през 1997 г., участвайки в телевизионния сериал "Необикновена жена". Следващото й участие е през 2001 г., когато тя умело се вписва в брилянтния актьорски състав на сериала "Три жени".

   През 2002 г. Кристин Хаким е член на журито на филмовия фестивал в Кан. През 1997 г. тя е председател на журито на филмовия фестивал в Камбоджа. Хаким е участвала в журито и на други филмови фестивали в Шанхай, Токио, Хаваи, Сидни, Сингапур, Джакарта и Фукуока.

   Наскоро Хаким бе отличена с наградата за цялостно творчество на филмовия фестивал "Синеманила". През 1999 г. сп. "Time Asia" я номинира за Азиатска героиня. Хаким основава и организация, осигуряваща мляко на недохранените деца от о. Ява и региона на Ачех. Благотворителната организация дава и стипендии на индонезийски деца и младежи.

   Като посланик на добра воля на ЮНЕСКО за обучение на учители, отговарящ за региона на Югоизточна Азия, Кристин Хаким ще окаже подкрепа на организацията в дейността й за осигуряване на повече учители, подобряването на условията им на труд и насърчаването на хората да търсят качествено образование в Югоизточна Азия.
горе