|
|
АРТ |
стр.40, бр.4, година XIX, 2012г. |
|
|
Пантунът - самобитен фолклорен поетичен жанр |
|
|
Д-р Красин Химирски |
|
В тези необичайни фолклорни песни - пантуните, се долавя диханието на безкрайните южни простори, на топлите тропически нощи и учестеният ритъм на човешките сърца.
Когато слънцето залязва и индонезийците се прибират след тежък труд от оризището, зеленчуковите градини или плантациите, те се отдават на заслужен отдих. Тогава не може да не чуете техните любими мелодични песни - пантуните. Макар и твърде лаконични, четиристишията, наречени пантуни, разкриват цяла вселена. Запознават ни с душевността на два народа - индонезийския и малайзийския. С право наричат мелодичните малайски и индонезийски песни искрящ брилянт в съкровищницата на древното и вечно младо песенно творчество. В тях се крият възвишен поетичен смисъл и вековна житейска мъдрост.
Раждането на това самобитно народно творчество датира от далечната историческа епоха, когато се оформя малайският език и възниква класическата малайска литература. Обособяването на индонезийския език като обединител на народностите от огромния Индонезийски архипелаг не намалява, а по-скоро допълва богатото песенно творчество, което днес е достояние на народите от двете сродни страни.
Фолклорната песенна традиция произтича от общата социална практика на затвореното общество на някогашната средновековна община. Колективният труд на полето, масовите селски празненства и близостта между хората раждат и постоянно развиват това уникално народно творение. Песните имат своето място в различните дейности на обществото, осветени от нормите на традиционната етика - адата. Много от песните са свързани с езическите заклинания или са обръщение към хиндуистки, будистки или ислямски божества.
От различните стихотворни жанрове на класическата малайска поезия, включваща шаир, гуриндам, сълока и мерена реч, най-голяма популярност в наши дни има пантунът. В устната фолклорна традиция той съществува от незапомнени времена, а в писмената литература се появява първоначално в "Малайска история" от XVI в. Две столетия по-късно става любима стихотворна форма на големия поет Хамза Фансури.
Когато майката приспива детето си и когато младите девойки работят вкъщи, отделени от своите връстници по време на моминството, на шумните селски тържества, по годежи и сватби звучат мелодичните пантуни. Ако момъкът не се осмелява да направи открито признание на любима девойка, той прибягва до подходящ пантун, в който чувствата са само загатнати, подсказани от образ или сравнение. За да приеме или отхвърли чувствата на момъка, момичето също си служи с пантун, ясен и за двамата. За да бъде напълно разбран скритият смисъл на песенните четиристишия, е необходимо да се познава своеобразният език на влюбените, съставен от наименования на цветя, птици и животни, което представлява съществена част от изгражданата векове наред образна народна символика.
По правило пантунът се състои от две части. Първите два стиха рисуват природна картина, реална или метафорична житейска ситуация с участието на познати легендарни или действителни герои или животни от обкръжаващия ни свят с определено звучене или смисъл, докато в третия и четвъртия стих се извежда философска мъдрост, житейска поука или важна сентенция, която се явява поанта на четиристишието. Оригиналността на пантуна идва най-често от необичайния контраст между първите два и последните два стиха.
Представленията на театъра на сенките "ваянг кулит", театъра с марионетки - "ваянг голек" или драматично-танцовите представления "ваянг оранг" са немислими без пантуните. По време на масовите празненства всеки може да вземе участие в играта или задявката, като отвърне със свой пантун. Често се провеждат надпявания, в които остроумието и продължителността на участието определят победителите. Традиционните пантуни се обогатяват и развиват от талантливите изпълнители, които импровизират и внасят своя мъдрост или остроумие в тях. Тези песни са разпространени най-вече на о. Суматра, о. Ява, Калимантан и п-в Малака. Всеки малайзиец или индонезиец знае от дете голям брой пантуни, които засягат различни теми от живота на човека от раждането до смъртта.
Както в българския, така и в малайския фолклор самото споменаване на "гълъбица" извиква образа на любимата девойка. Използват се онези думи-символи, които отговарят на една строга метрическа система и са свързани мелодично и звуково в загатнатите рими. Споменаването на млад орех "пинанг" буди асоциация за годеж или сватосване, което се дължи на употребата на думата в двете значения. Родството на влюбените души се изразява в понятието "половинка на млад кокосов орех" ("лика прилика като два стръка иглика" от българските народни песни).
Преобразен от времето, както водата оглажда речните камъни, пантунът е получил изящна форма. За него напълно важи максимата, че от песента не може да се изхвърли нито една дума. Строгата метрика, ритмичният и римен рисунък представляват обективна трудност в усилието да се предаде на чужд език обаянието на този любим фолклорен песенен жанр на народите на далечна Индонезия и Малайзия.
Пантуни
ЛИРИЧНИ ИНДОНЕЗИЙСКИ ЧЕТИРИСТИШИЯ
•
Малка къща на брега белее,
лее се от нея песен струнна.
Кой извая твоя стан лелеян,
та лудея от любов безумна.
•
Гори, прежуря слънцето,
въздиша вързано малаче.
Отколе, мила, все те търся,
намерил те - от радост плача.
•
Кокосовият орех когато зрее,
по-маслен и по-сладък става.
Когато магарето старее,
инатът му се удвоява.
•
Мелодия подема тихо гамелана1,
замират даже птиците в гората.
В сърцето ми отвори люта рана,
при мен ела и утеши душата.
•
Рак раче гони лудо
на ручея в бързея.
Момци момите любят
в игра извечна свързани.
•
Над реката чапла се задава,
към брега отлита и се връща.
На целувка длъжен не оставам,
на захапка дяволита също.
•
Лодка плава към безкрая,
носи се към Сурабая.
Забрави покой, забава,
само мен недей забравя.
•
Не извивай рязко платноходката,
да не счупиш тънкото й върше.
Милата прегръщай, момко, кротко -
крехката снага да не прекършиш.
•
Маймуни скачат из клонака горски.
Оглеждат се в тихата водица.
За други може да си грозна,
ала за мен си първа хубавица.
•
Ако не трепкаха звездите,
нима тъй ярко месецът би светил?
Ако не ме повикаха очите ти,
как бих към теб открил пътеката?
•
Със сал към изворите гребахме,
към морски бряг след туй отплавахме.
Беди преодоляли двама с тебе -
животът с радост ни дарява.
•
Откъде пиявицата изпълзява -
от оризището към реката слиза.
Любовта ни откъде се явява -
от очите в сърцето влиза.
1 Индонезийски ансамбъл от музикални инструменти
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|