архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.40, бр.4, година XIX, 2012г.
Пантунът - самобитен фолклорен поетичен жанр
Д-р Красин Химирски
В тези необичайни фолклорни песни - пантуните, се долавя диханието на безкрайните южни простори, на топлите тропически нощи и учестеният ритъм на човешките сърца.



   Когато слънцето залязва и индонезийците се прибират след тежък труд от оризището, зеленчуковите градини или плантациите, те се отдават на заслужен отдих. Тогава не може да не чуете техните любими мелодични песни - пантуните. Макар и твърде лаконични, четиристишията, наречени пантуни, разкриват цяла вселена. Запознават ни с душевността на два народа - индонезийския и малайзийския. С право наричат мелодичните малайски и индонезийски песни искрящ брилянт в съкровищницата на древното и вечно младо песенно творчество. В тях се крият възвишен поетичен смисъл и вековна житейска мъдрост.

   Раждането на това самобитно народно творчество датира от далечната историческа епоха, когато се оформя малайският език и възниква класическата малайска литература. Обособяването на индонезийския език като обединител на народностите от огромния Индонезийски архипелаг не намалява, а по-скоро допълва богатото песенно творчество, което днес е достояние на народите от двете сродни страни.

   Фолклорната песенна традиция произтича от общата социална практика на затвореното общество на някогашната средновековна община. Колективният труд на полето, масовите селски празненства и близостта между хората раждат и постоянно развиват това уникално народно творение. Песните имат своето място в различните дейности на обществото, осветени от нормите на традиционната етика - адата. Много от песните са свързани с езическите заклинания или са обръщение към хиндуистки, будистки или ислямски божества.

   От различните стихотворни жанрове на класическата малайска поезия, включваща шаир, гуриндам, сълока и мерена реч, най-голяма популярност в наши дни има пантунът. В устната фолклорна традиция той съществува от незапомнени времена, а в писмената литература се появява първоначално в "Малайска история" от XVI в. Две столетия по-късно става любима стихотворна форма на големия поет Хамза Фансури.

   Когато майката приспива детето си и когато младите девойки работят вкъщи, отделени от своите връстници по време на моминството, на шумните селски тържества, по годежи и сватби звучат мелодичните пантуни. Ако момъкът не се осмелява да направи открито признание на любима девойка, той прибягва до подходящ пантун, в който чувствата са само загатнати, подсказани от образ или сравнение. За да приеме или отхвърли чувствата на момъка, момичето също си служи с пантун, ясен и за двамата. За да бъде напълно разбран скритият смисъл на песенните четиристишия, е необходимо да се познава своеобразният език на влюбените, съставен от наименования на цветя, птици и животни, което представлява съществена част от изгражданата векове наред образна народна символика.

   По правило пантунът се състои от две части. Първите два стиха рисуват природна картина, реална или метафорична житейска ситуация с участието на познати легендарни или действителни герои или животни от обкръжаващия ни свят с определено звучене или смисъл, докато в третия и четвъртия стих се извежда философска мъдрост, житейска поука или важна сентенция, която се явява поанта на четиристишието. Оригиналността на пантуна идва най-често от необичайния контраст между първите два и последните два стиха.

   Представленията на театъра на сенките "ваянг кулит", театъра с марионетки - "ваянг голек" или драматично-танцовите представления "ваянг оранг" са немислими без пантуните. По време на масовите празненства всеки може да вземе участие в играта или задявката, като отвърне със свой пантун. Често се провеждат надпявания, в които остроумието и продължителността на участието определят победителите. Традиционните пантуни се обогатяват и развиват от талантливите изпълнители, които импровизират и внасят своя мъдрост или остроумие в тях. Тези песни са разпространени най-вече на о. Суматра, о. Ява, Калимантан и п-в Малака. Всеки малайзиец или индонезиец знае от дете голям брой пантуни, които засягат различни теми от живота на човека от раждането до смъртта.

   Както в българския, така и в малайския фолклор самото споменаване на "гълъбица" извиква образа на любимата девойка. Използват се онези думи-символи, които отговарят на една строга метрическа система и са свързани мелодично и звуково в загатнатите рими. Споменаването на млад орех "пинанг" буди асоциация за годеж или сватосване, което се дължи на употребата на думата в двете значения. Родството на влюбените души се изразява в понятието "половинка на млад кокосов орех" ("лика прилика като два стръка иглика" от българските народни песни).

   Преобразен от времето, както водата оглажда речните камъни, пантунът е получил изящна форма. За него напълно важи максимата, че от песента не може да се изхвърли нито една дума. Строгата метрика, ритмичният и римен рисунък представляват обективна трудност в усилието да се предаде на чужд език обаянието на този любим фолклорен песенен жанр на народите на далечна Индонезия и Малайзия.

   

   Пантуни

   ЛИРИЧНИ ИНДОНЕЗИЙСКИ ЧЕТИРИСТИШИЯ


Малка къща на брега белее,
лее се от нея песен струнна.
Кой извая твоя стан лелеян,
та лудея от любов безумна.


Гори, прежуря слънцето,
въздиша вързано малаче.
Отколе, мила, все те търся,
намерил те - от радост плача.


Кокосовият орех когато зрее,
по-маслен и по-сладък става.
Когато магарето старее,
инатът му се удвоява.


Мелодия подема тихо гамелана1,
замират даже птиците в гората.
В сърцето ми отвори люта рана,
при мен ела и утеши душата.


Рак раче гони лудо
на ручея в бързея.
Момци момите любят
в игра извечна свързани.


Над реката чапла се задава,
към брега отлита и се връща.
На целувка длъжен не оставам,
на захапка дяволита също.


Лодка плава към безкрая,
носи се към Сурабая.
Забрави покой, забава,
само мен недей забравя.


Не извивай рязко платноходката,
да не счупиш тънкото й върше.
Милата прегръщай, момко, кротко -
крехката снага да не прекършиш.


Маймуни скачат из клонака горски.
Оглеждат се в тихата водица.
За други може да си грозна,
ала за мен си първа хубавица.


Ако не трепкаха звездите,
нима тъй ярко месецът би светил?
Ако не ме повикаха очите ти,
как бих към теб открил пътеката?


Със сал към изворите гребахме,
към морски бряг след туй отплавахме.
Беди преодоляли двама с тебе -
животът с радост ни дарява.


Откъде пиявицата изпълзява -
от оризището към реката слиза.
Любовта ни откъде се явява -
от очите в сърцето влиза.



1 Индонезийски ансамбъл от музикални инструменти
горе