 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.28, бр.4, година XIX, 2012г. |
|
|
Срещи с президента Сукарно |
|
|
| Д-р КРАСИН ХИМИРСКИ |
|
ХАРИЗМАТИЧНАТА ЛИЧНОСТ НА СУКАРНО ПОСРЕЩА ВСЕКИ ГОСТ НА ИНДОНЕЗИЙСКАТА СТОЛИЦА В МОМЕНТА, В КОЙТО ТОЙ УСЕТИ НАГОРЕЩЕНИЯ ВЛАЖЕН ВЪЗДУХ НА ДЖАКАРТСКОТО МЕЖДУНАРОДНО ЛЕТИЩЕ "СУКАРНО-ХАТА".
Първият президент на Република Индонезия Сукарно и първият вицепрезидент Мохамад Хата са двамата най-популярни лидери на националноосвободителното движение на Индонезия. Този исторически тандем ни връща към момента на обявяването на независимостта на страната в ранните часове на 17 август 1945 г. Това става в скромния дом на Сукарно в Джакарта в присъствието на група негови млади сподвижници, които настояват да не се чака благоволението на японските окупатори, претърпели вече поражение в Тихия океан. Според условията на капитулацията Япония е задължена да предаде управлението на окупираната от тях Индонезия на холандските колонизатори. Но още преди да дойдат холандците, дебаркират британски колониални части и започва кървава одисея за смазване волята на индонезийския народ. "Nyerempet-nyerempet bahaya" - "Не се поддавай - отхвърли опасността!" - това е една от често споменаваните сентенции на Сукарно. Опасностите съпровождат бъдещия лидер още от детските му години. Рожденото му име е Кусно Сосродихарджо, но след сериозно заболяване родителите му го сменят. Това е стар явайски обичай, който се прави на болните, за да избягат от злите духове, които ги преследват. Карно е името на храбър герой от индийския епос "Махабхарата" - син на слънцето.
Като студент в Бандунгския технологичен институт Сукарно основава Студентска патриотична организация. При създаването на Индонезийската национална партия (ИНП) през 1927 г., която си поставя за цел извоюване независимостта на страната, Сукарно е избран за председател. Година по-късно на 28 октомври 1928 г. първият конгрес на индонезийската младеж приема "Клетвата на младежта": борба за единна независима родина, сплотяване на индонезийския народ и възприемане на общ език. Реакцията на колонизатора не закъснява. Извършени са масови арести на революционните дейци и срещу тях е образуван процес. През 1930 г. те са обвинени, че подготвят насилствено сваляне на законното холандско правителство с терористични средства. Сукарно поема своята защита и превръща колониалния съд в трибуна за разобличаване на холандската империалистическа политика. Неговата защитна реч "Индонезия обвинява", произнесена в течение на 19 съдебни заседания, печели симпатиите на демократичните сили по света. Суровата присъда - четири години строг тъмничен затвор, не може да сломи волята на младия лидер. След двегодишен престой в затвора холандските колониални власти са принудени да го освободят.
Паралелът със съдбата на героя от Лайпцигския процес през 1933 г. вероятно стоеше зад желанието на Сукарно да види филма на Рангел Вълчанов "Наковалня или чук". Посолството ни в Джакарта подготвяше Седмица на българското кино и планираше да покаже на официалното откриване именно този филм. Президентският адютант посети българското посолство в Джакарта и помоли пишещия тези редове, тогава временно управляващ посолството, да предостави филма за прожекция в извънградската резиденция на Сукарно в Богор. Сукарно беше голям киноман и всяка събота гледаше филми от световната класика. Не закъсня и поканата да посетим двореца в Богор за прожекцията на нашия филм.
В Богор се намира най-богатата ботаническа градина на Индонезийския архипелаг, основана от холандските генерал-губернатори още в средата на XVIII в. Надморската височина тук е голяма и въздухът е по-свеж. Бях идвал тук и преди и ме бяха поразили огромните вековни тикови и фикусови дървета с дебелина на ствола над десет човешки обхвата, с корени, издигащи се от дънерите над човешки ръст, както и с въздушните корени, спускащи се направо от мощните клони. Природата тук се бореше постоянно да възстанови изначалната си непроходима джунгла. По поляните свободно се разхождаха сърни и особен вид малки сърнета "канчил", любими герои от индонезийските приказки. Тук видях и най-голямото цвете на джунглата - "рафлезия"- над два метра в диаметър, което нямаше листа и никнеше направо от земята. Изумиха ме и водните разноцветни лилии в Лотосовото езеро с високо израснал цвят и огромни твърди листа, които можеха да удържат малко дете.
На срещата с президента бях поканил и нашия търговски представител Слави Тодоров. Охраната, предупредена за нашето идване, ни пропусна бързо. Спряхме пред голямата едноетажна сграда в колониален бароков стил и влязохме в просторен дълъг коридор. По стените бяха окачени живописните картини от прочутата Сукарнова колекция. Шефът на президентския протокол ни въведе в голяма зала, в дъното на която беше опънат екран. След малко се появи и президентът със своята колоритна черна шапчица "печи", наподобяваща "пилотка", която той бе въвел като отличителен знак на националистите още от колониалното време. Сукарно ни представи на първата дама - изящната като статуетка г-жа Хартини. След като се ръкувахме, президентът даде знак за начало на прожекцията. Седнал удобно върху леко ратаново кресло, Сукарно свали черната си шапчица и изтри с ръка набразденото си от годините чело. Филмът беше с английски субтитри и Сукарно следеше внимателно развитието на действието. Филмът го увлече. Играта на Стефан Гецов беше убедителна. На няколко пъти г-жа Хартини го запита за някои персонажи на екрана и Сукарно й отговори кратко и точно. Той познаваше добре историята и ролята на Г. Димитров на междуродната арена. Беше 1965 г., а през 1961 г. Сукарно бе посетил България в рамките на своята източноевропейска обиколка и навсякъде бе приет като приятел. След прожекцията Сукарно си сложи шапчицата и отново влезе в официалния си образ. Все още вглъбен в току-що видения филм, той каза: "Димитров пахлаван (герой). Филмът е много хубав". Взехме си довиждане и се отправихме обратно в Джакарта. След няколко дни в препълнената зала "Бали" на хотел "Индонезия" бе открита Седмицата на българското кино. Филмите бяха показани в столичните кинотеатри - "Ментенг" и "Мегария". Седмицата премина с голям успех и бе широко отразена от средствата за масова информация.
Нашият външен министър Иван Башев посети Индонезия през 1965 г. по покана на индонезийския външен министър д-р Субандрио. В този период нашите отношения с Индонезия се развиваха добре. Иван Башев се срещна с президента Сукарно в двореца "Мердека" в Джакарта. Бяха обсъдени въпроси на двустранното сътрудничество. Сукарно си припомни своето пътуване в България. Башев знаеше за неговото пристрастие към изобразителното изкуство и му подари живописна композиция от Георги Ковачев. Картината се хареса на президента и определено е влязла в неговата богата колекция. Със семейството на д-р Субандрио - неговата съпруга и сина му, поддържахме близки приятелски отношения по време на моя мандат в Индонезия от четири и половина години. Г-жа Субандрио бе поканена и посети България в един по-късен период като деец на индонезийското женско движение.
Очакваше се след смъртта на Сукарно през 1970 г. колекцията му да бъде отворена за посещение като самостоятелна галерия, но това не стана. Просто президентите на Индонезия след Сукарно не желаеха да се лишат от един великолепен дворец в околностите на Джакарта и го запазиха като своя лятна резиденция и място за срещи с високопоставени чуждестранни гости. При посещението на Джордж Буш в Индонезия се наложило в Ботаническата градина да бъде изградена бетонна площадка за кацане на хеликоптери, въпреки неодобрението на индонезийските еколози.
По време на своя мандат в Индонезия нееднократно съм бил в президентския дворец "Мердека". Удоволствието да го посетя е колкото свързано с изпълнение на важни протоколни задължения като например връчването на акредитивните писма от новия български посланик Първан Чернев, толкова и с възможността да общувам на индонезийски език със самия Сукарно, с неговия външен министър и с други министри. Но едно от посещенията е останало в паметта ми. На 17 август 1965 г. по случай 20-годишния юбилей от провъзгласяването на независимостта на Република Индонезия президентът даде голям прием в двореца, на който присъствах като шарже д’афер на българското посолство. Тъй като поканата важеше за двама, бях взел със себе си и току-що завършилата електроинженерство в България индонезийска студентка Тути. Приемът беше в голямата зала на двореца. Официалната част премина със спазване на определен ритуал - отдаване на военни почести на президента, изпълнение на химна на страната "Индонезия Рая" ("Велика Индонезия"), който от любима песен на индонезийските патриоти в периода на борбата бе станал официален химн. На приема по традиция се предвиждаше и втора част - танци. Всички очакваха президентът да излезе в центъра на залата и танците да започнат, след като той покани някоя дама. В залата бяха красивите момичета от президентската гвардия -"вхинека тунгал ика" ("единни в многообразието"), наречена така по официалния девиз на Индонезия, записан върху герба на страната - митологичната птица Гаруда. Момичетата бяха облечени в пищни национални костюми на отделните етнически групи и народности, населяващи архипелага. Облечен в бял летен костюм с къси ръкави на сакото и с президентските отличия на реверите, Сукарно приближи до една от дамите на женската гвардия и я покани. Оркестърът поде мелодията на първия танц и първата двойка се понесе с плавни движения в ритъма на танца. Едва тогава се включиха и останалите гости. Ритуалът се повтори и при следващите танци, като винаги пръв започваше президентът. Поканих Тути и се включихме в танците в центъра на залата. Когато танцът приключи, се оказахме в близост до президента. Обърнах се към него и му представих първата индонезийска абсолвентка от български университет. По време на неговата визита в България тя му е била преводач. Сукарно я поздрави сърдечно и предложи да седнем и да поговорим. Известно е, че той е сладкодумец и всеки разговор с него е винаги интересен. Каза, че много харесал българската столица, кръстена на богинята на мъдростта. А Варна била наистина българският Бали, който всеки чужденец трябвало да посети. Срещата с президента Сукарно в президентския дворец "Мердека" остана като ярък спомен от моя дипломатически мандат в тази далечна страна.
Само месец и половина по-късно, на 30 септември 1965 г, имаше опит за преврат на леви офицери да отстранят дясната военна върхушка. Президентът Сукарно бе отстранен от реалната власт и бе държан под домашен арест в двореца до своята смърт пет години по-късно. Днес първият президент на Република Индонезия е обявен за национален герой и посмъртно се радва на заслуженото уважение и любов от страна на своя трудолюбив и свободолюбив индонезийски народ.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
