 |
Милтос Сахтурис е роден през 1919 г. в Атина. Правнук е на прочутия герой от Гръцкото освободително въстание капитан Георгиос Сахтурис. През 1937 г. записва право в Атинския университет, но изоставя следването си малко преди да завърши. Публикува за първи път поезия в списание "Нова литература" през 1944 г. и се свързва с кръга на гръцките сюрреалисти. Заболяването му от туберкулоза по време на Окупацията го белязва за цял живот. Първата му стихосбирка със заглавие "Забравената" излиза през 1945 г. Автор е на още 14 стихосбирки, сред които "Балади" (1948), "С лице към стената" (1952), "Виденията или радост по другия път" (1958), "Белезите" (1962), "Печат или Осмата луна" (1964), "Съседът" (1971), "Създания" (1986). До 1977 г. издава книгите си със собствени средства. През 1987 г. получава Голямата държавна награда за поезия.
Макар и един от най-късно признатите автори от своето поколение, творчеството на Сахтурис днес се радва на изключителен интерес, особено сред младите поети и литератори. Книгите му постоянно се преиздават, през последните две десетилетия са излезли над 15 студии и изследвания върху поезията му. На български език през 2000 г. излиза антология с негови стихотворения - "Трудната неделя" (превод от гръцки Яна Букова).
Самотата, съзнателното оттегляне от какъвто и да било вид публичност са позиция за целия му живот. Не е упражнявал професия. Не е излизал от границите на Гърция, пътувал е малко, дори в собствената си страна. Живее сам, в един малък апартамент на първия етаж на кооперация в Атина.
Стихотворения
Започнах да пиша...
Започнах да пиша поезия през пролетта на 1941 г. През страшната зима на 1942 г., отпаднал, тежко болен, при температура в стаята около пет градуса и на тялото ми около трийсет и девет, през всичките тези дни, мълчаливо се кълнях, че ако случайно оживея (нещо, което при дадените условия изглеждаше по-скоро невъзможно), ще посветя целия си живот, без компромиси, на поезията.
Спазих клетвата си. Днес, след толкова години, не се чувствам нито доволен, нито щастлив, само удовлетворен от една победа, която, без да разбера, малко по малко постигнах.
Черните книги
Учебниците по право ги изгорих в печката. Останалите юридически книги от библиотеката на баща ми ги продадох. Всичките бяха черни. Та тези черни книги продадох на господин Раниос, спомням си. Дойде и ми даде някакви обезценени военни пари и една френска енциклопедия. В къщи плачеха - побърка се момчето. Тогава пишех "Забравената" и стихотворенията излизаха едно след друго... А трябваше да чета право... Административно право... Беше някаква шизофрения... Видях, че не може повече да продължава така и си казах: "Едно от двете трябва да се махне от живота ми.’
Помня същия ден се качих в трамвая и видях някъде вътре, притиснат сред хората, Елитис. Извиках му: "Днес изгорих учебниците си по право." Отговори ми: "Добре си направил!"
Сюрреализмът
Сюрреализмът по мое мнение представлява обща съдба за всички по-нови поети на света. Нямаше как тази огромна свобода да не стане плячка на всички живи таланти. Дори при поети, които на пръв поглед нямат връзка със сюрреализма, ако съществуваше подходящ механизъм за индикация, щеше да се открият елементи. Аз, обаче, имам собствен глас, който не знам откъде произхожда.
Вестниците
Мръсно нещо са вестниците, само престъпления има в тях, само лъжи пишат... единствено радио слушам. Не изпитвам потребност да се информирам. От няколко приказки, които ще разменя със съседа, от поведението на минувача научавам за нещата по-добре и от най-достоверния вестник.
Стихотворението
Преработвам едно стихотворение десет, петнайсет, двайсет пъти. Понякога променям само едно "и"... Едно "и" може да развали стихотворението или да го направи прекрасно.
Кога едно стихотворение е добро? Когато самото стихотворение ти го казва! (Смях.) Едно хубаво стихотворение само заявява себе си. (Смях.) Само се представя...
Смъртта
Често мисля за това. Не е хубаво нещо смъртта. Една несправедливост, извършена от Бог.
Поетът
Мисля, че всички поети са самотни. Дори когато са женени, дори когато имат деца. Това им помага да вършат делото си. Това самовглъбяване в самотата.
Поетът прави пет крачки там, където всеки друг прави само една. Големите криле на "Албатроса" на Бодлер се влачат по земята и му пречат да върви.
Преследван ли е поетът?
Най-преследваният от всички. Защо е преследван?
Защото всички имат оръжия, а той не.
ДЕТЕ
Не иска да знае
за кръвта
просълзен е
и невидим
камбаната бие
уплашен
ето го сега прилича
на малко дете
зад мрежите
и ето го сега
с бодли влечуго
умиращо
снесло яйцата си
колко са черни хората
колко са чисти звездите
ПАРОЛАТА
В лодката китарата свири сама
а сянката на лодкаря крачи по терасата
предателски светлини ще се запалят след малко
удавиха тромпетите сред водораслите
дивата жена се показва от водата
сияят белите є слабини
отдава се на луната и на моряка сред скалите
Другите моряци приближават двама по двама
бледи и облени във вледенена пот
след малко ще отекнат изстрели
един два три
три покрива ще трябва да прескочат
три пъти ще трябва да изсвирят
за да стигнат навреме
Ако един човек се хвърли във водата
моряците ще го ударят
звездите ще смажат челото му
рибите ще го обикнат
овцете ще скочат след него
Ще се роди и ще умре сред болки
|
ФАБРИКА
Фабрика фабрика
за нощ и огън
със слънца огромни рози
пожарни стълби
тополи-призраци с червени листа
безнадеждни птици вързани със здрави
бели конци
зловещи играчки
Младоженката
се усмихва
с изцапано рамо
с пропукана ръка
с лакирани нокти
един до друг на кея корабът
и по-нататък бурята
и по-нататък удавникът
Той Тя
Уморените коне край чешмите
жаждата
и още повече от жаждата
Поетът
Имаше градини скрити в устата си
която изгоря и напълни страната с пушек
Фабрика фабрика
за ужас и пожар
ВРАТАТА
на Георгос Ликос
Вратата която отвори с толкова страст
се отвори към смъртта
не могат да я скрият три цветя
не могат да я закълнат
захарните бузи на момичето
зад вратата
зад вратата момичето се съблича за вятъра
кипарисите шепнат молитва за сняг
стене клоните преви черният северен вятър
дървосекачите изчезнаха в морето
бледи лодки свалиха знамената си
на дъното тръби известяваха края
а на пристанището излизат за неделна разходка
в черно облечени жени влачат момчетата си
ковачи на подкови мъчат злощастните си коне
жестоки латерни пробождат дайретата си
деца продават петлета червени като сняг
кораби и птици просвирват отпътуват
мачти отварят път сред звездите
вратата която отвори внимателно
има хиляди врати зад себе си
зад всяка един вик
зад всяка едно изправено момиче
|
|
Превод от гръцки и подбор Яна Букова
|
|
