архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Ежито Гонсалвеш (1922)
   Португалски поет и преводач. Работил е в редица списания. Има издадени повече от 21 книги с поезия, преводи на творбите му са правени по целия свят. Носител е на най-престижните награди за литература в Португалия.



Образи от недокументираната зима

Животът има сълзи тежки като дървета...
По пътеката сянка напредва сякаш е мравуняк.
На метроспирката твоите нозе са почервенели от студа.

За щастие, съществува нощта и твоето пристигане.
Ангел неподвижен кукла е от камък.
Топлината на твоята уста пресъздава лятото.


* * *

За мене пазя радостта
от слънцето, зад зениците
я пазя, спокоен,
облян от блясък. Радостта
е от стомана, морски звезди,
от безмълвие, което ослепява.

Имаш право. За облака говоря,
за южняка, дето го раздвижва, за старината
от дъжда окъпана – стихотворението
създава се под бурята,
драмата изисква своите въздействия, думите
разкъсват бентовете, искат писане, искат
глас – кой ще може
да съчлени подбуди в тоя здрач?



Следпладне

Птица от светлина играе в твоите очи,
Върху моравата заспали.
А отвъд листака нарешетен
Малки звуци дращят тишината.

Върху основата на ръждясалото градинарско колело
Слушам реката да тече край мен.



Превод от португалски: Румен Стоянов
горе