Срещата ми със скулптора Никола Диков се състоя далеч от София в едно красиво село близо до Приморско. Когато през 1984 г. предлагат на художника да поеме ръководството на Симпозиума по скулптура в дърво в Ясна поляна, той приема, без да се замисля. И прави това вече двадесет и девет години. Никола Диков е двигателят на този уникален симпозиум, в който участват както български, така и художници от цял свят. Диков има деветнадесет работи от участията си в този симпозиум през годините. С вродената си чувствителност и яркото проникновение в работата си той непрекъснато открива нови пространства. Като скулптор има свое пространствено виждане и винаги се съобразява с материала и с неговата структура, за да може да направи най-доброто.
Дългите години далеч от София, която сякаш го задушава, и животът му в Ясна поляна, където е и ателието му, създават здравата му връзка с това очарователно място. Тук морето и планината се срещат, а красотата на природата, към която той е привързан, го мотивира да живее и работи вече толкова време именно на това място. То провокира творческото му въображение и наред с пластиките и рисунките той създава и своя оригинална концепция, която реализира, за пластичното оформление на трите входа към селото. Тази година за участието в симпозиума художникът създава творбата „Пумпал". Темата за кръженето му е любима. Пумпалът на живота често завърта хората по начини и в посоки, които най-малко очакват. С богатото си въображение и с вродения си усет за нещата Никола Диков открива пред зрителя едно ново виждане за вечната тема за въртенето.
От малък е закърмен с изкуството. Баща му - скулпторът Коста Диков, който учи при големия пластик Иван Лазаров, му разкрива много от тайните на скулптурата. Диков завършва Националната художествена академия през 1974 г. при Ненко Ненков, но най-важните неща в изкуството научава от баща си. С времето разбира, че скулптурата не е разказ, а изказ. Веднага след завършване на Академията той използва разказа, но към края на 80-те години на миналия век включва експресионистичния похват. Независимо с какъв материал работи - дърво, камък, метал - за него скулптурата е баланс на обем и ажур. Неговите предпочитания към материала зависят от това, как определена работа стои в даден материал. Никола Диков използва най-често дървото и винаги се стреми да вложи от своята чувствителност и настроение в работата.
Изтънчен рисувач, преди повече от година той прави голяма изложба от рисунки „Поглед към скулптурата на създателя" в една от залите на Националния изложбен център на СБХ. В тези оригинални творби открива пред зрителя изяществото на природните форми - камъчета, кости от животни и т.н. Вдъхновени от природата, тези рисунки са направени с изключителна прецизност и педантичност. Те имат монументално звучене, макар че пресъздадените обекти са съвсем малки по размер. Художникът ги рисува така детайлно, че за този, който ги гледа, те изглеждат големи и истински. Рисунките нямат заглавия. Силни, мощни и завладяващи, те могат да бъдат достатъчно предизвикателни и да провокират този, който ги гледа, сам да им измисли имена. Тези свои работи Никола Диков прави с цветни тушове, пастел и аерограф. Навлизането в детайла създава богатата фактура и чувството за монументалност.
Никола Диков има дузина самостоятелни представяния у нас и по света. Със свои творби той участва в повече от четиридесет национални изложби у нас и в чужбина. Негови авторски монументални работи има в резиденция „Лозенец" в София и в други градове в България. През 1994 г. взима почетен медал от Петото международно биенале на изящните изкуства в гр. Кайро, Египет, а през 1996 г. на Националната изложба „Скулптура" печели награда на СБХ. Негови творби са собственост на Националната художествена галерия и на други художествени галерии в България, както и на частни колекции у нас и в други страни по света като Япония, Холандия и Германия.
|
