|
Родена е в Босненска Градишка, град в Босна и Херцеговина, където прекарва детството си. След завършване на университет в Белград се мести в Италия. Тя е поетеса, преводачка, есеист и университетски преподавател. За първи път превежда на италиански творби на Иво Андрич, Милош Црнянски, Миодраг Павлович. Има награди за превод и поезия. Произведенията й са включени в антологии в Италия и в други страни. През 2007 г. получава признанието "Велика жена на 21 век" от Американския биографичен институт. През 2009 г. основава Международната награда за литература и наука на фондация "Север-Юг", Пескара и Абруцо, Италия.
|
Гори библиотеката в Градишка
Гори библиотеката в Градишка
след тази в Сараево
след тази в Багдад
Само различна последователност
във време на мир, във време на война.
Онова, което видях, няма да мога никога да обясня
онова, което няма да преживея повече
Имаше един господин Суботич, който когато
за пръв път ме видя да влизам в библиотека
на седем години, ми препоръча "Сърце",
нищо смешно;
на седемнадесет "Доктор Живаго"
аз избрах поезията на Пастернак
много смела;
имаше един господин Суботич, който за пръв път
ме видя да излизам щастлива от библиотеката
с решение, което познава утехата.
Мъртва е библиотеката в Градишка,
изгоряха живи всичките й обитатели
с тях си направихме общество
в библиотеката на Градишка
а сега си говоря с корените на тревите
поетите съхраняват всичко
даже нещата от нищото
до майчиния език
обичан език
спасен.
|
|
Finis Terrae
В диханието на света
войнствените човеци
удивиха всички
със своите негласни правила -
с ролята на престъплението.
Сега в тази дрипава черна дупка
стара колкото времето
няма да правя нищо от това, в което вярвах
ще се установя някъде
в очакване яростта за убийства да ме подмине.
Гнездата на зимата крепят света нависоко
сякаш мираж
никакъв камшик не може да ги отнесе,
само един трепет в огледалото го прави -
човешката finis terrae.
|
|
