 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.4, година XI, 2004г. |
|
|
Н. Пр. Посланикът на Република Беларус АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ пред сп. "Европа 2001": KУЛТУРНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО Е НЕВЪЗМОЖНО БЕЗ СПОНСОРИ! |
|
|
 Александър Владимирович Петров е роден на 14 ноември 1958 г. в гр. Ахтубинск, Астраханска област.
Завършил е Белоруския държавен университет (1981), Академията за управление при президента на Република Беларус (1996).
През 1996 - 1997 г. е ръководител на Секретариата на шефа на администрацията на президента на Република Беларус. От 1997 до 1999 г. е съветник в посолството на Република Беларус в Република България. От януари 1999 г. е заместник-министър на външните работи - генерален секретар на Министерство на външните работи на Република Беларус.
От май 2001 година е извънреден и пълномощен посланик на Република Беларус в Република България.
|
|
| - Господин посланик, бихте ли споделили Вашето отношение към културните, икономическите и политическите връзки между нашите две страни - кои от тях се развиват по-активно? |
|
- Ако не възразявате, ще подредя насоките на двустранното сътрудничество така: политически, икономически и културни връзки.
Няма никакво съмнение, че политическата воля на страните е катализатор на останалите сфери на междудържавните отношения. Развитието на икономическите връзки предполага наличието на субекти в стокообмена, от техните среди излизат хората и структурите с красивото название спонсори. А без спонсори, уви, в съвременните условия е практически невъзможно пълноценното културно сътрудничество.
Реалностите са такива, че активизирането на двустранния политически диалог през последните три години, преди всичко на парламентарно равнище, между външнополитическите ведомства на двете страни намери своята проекция в енергичното увеличаване на експортно-импортните доставки в търговския обмен. По данни на беларуската статистика през 2003 година стокообменът между нашите страни е нараснал с 21 %. Наблюдава се положителна тенденция за балансиране на стоковите потоци, разширява се стоковата номенклатура, все повече участници се включват в търговските контакти. Успяхме да запазим положителната динамика и през 2004 година. Цифрите показват, че само през първото полугодие беларуският износ за България значително е надхвърлил показателите за цялата 2002 година.
С осезателната спонсорска подкрепа, преди всичко от дилърите на беларуските предприятия в България, напоследък културните връзки между двете страни станаха по-разнообразни, но по традиция доминира литературното направление. За две години в София излязоха на български език шест книги с творби на беларуски автори и на български автори за Беларус. Започна реализирането на още няколко големи проекта, като например издаването на антология на беларуската проза.
По такъв начин, няма да си изкривя душата, като твърдя, че основните направления на двустранното сътрудничество са в хармонично триединство. |
|
| - Кое от историята и традициите свързва нашите два народа? |
|
| - Интересен въпрос, който си заслужава отделно интервю. Може да започна отговора си от славянските корени, писмеността на основата на кирилицата, приликата на историческите пътища, но аз ще си позволя да взема за отправна точка освободителната борба на българския народ срещу османското иго. Хиляди беларуси са се сражавали в състава на руската армия за независимостта на братята българи. При цялото многообразие и изобилие на нишки, свързващи нашите народи, тази е действително червена. И е очевидно зрима и в наши дни. Не мога да не отбележа и факта, че основното вероизповедание в двете страни е православието. И двата народа притежават такива прекрасни черти, като гостоприемството и състраданието. |
|
| - С какво България беше известна в Беларус в близкото минало и как тя може да запази този интерес в бъдеще? |
|
- Мисля, че читателите добре знаят отговора на този въпрос. Разбира се, нашите хора добре познават черноморските курорти на България, виното, тютюна, лекарствата, хигиенните препарати и козметиката, българско производство. В Беларус са търсени електрокарите и акумулаторите, още се пази споменът за плодовете и зеленчуците от вашата страна. И тъй като структурата на българската икономика не се е променила съществено през последните години, посочените стоки навярно ще бъдат интересни за беларусите и в бъдеще.
Що се отнася до туризма, предполагам, че на мойте съотечественици им предстои да открият зимните курорти в България, балнеосанаториумите и удивителните исторически паметници от различни исторически епохи. За съжаление, в моята страна знаят все още малко неща за Тракия. |
| - С какви трудности се сблъска Беларус след разпадането на бившия съветски блок и в какво се състои прогресът й сега? |
|
- Не мисля, че тези трудности много се различават от ония, с които се сблъска България след разпадането на социалистическия лагер. Изгражданите десетилетия многостранни икономически връзки се късаха "на живо", хиперинфлацията и цените поразяваха въображението, нарастваше социалното напрежение. Ние избрахме такъв модел за икономическа стабилизация и по-нататъшно развитие на страната, който да отговаря на нашите възможности и манталитета на населението. Тръгнахме по пътя на реформите, но не за сметка на своя народ. Да - приватизация, но не като самоцел, а като инструмент на икономическата политика, да - развитие на частната инициатива, но с подкрепа на социално слабите хора. Минаха години и сега виждаме, че сме избрали правилния път.
Главното е, че успяхме да запазим промишления потенциал на страната, да направим производството многоотраслово, продукцията да стане високо ликвидна и на тази основа да постигнем значително нарастване на беларуския износ и първи от бившите съюзни републики да надминем равнището на икономическо развитие, което беше до разпадането на единната държава. В резултат има очевиден прогрес в сферата на образованието, науката и културата, в нарастване благосъстоянието на населението. |
|
| - В резултат от поредното разширяване на НАТО на изток Северноатлантическият алианс плътно се доближи до границите на Беларус. Как в Беларус се отнасят към това "съседство"? |
|
- Поредното разширяване на НАТО на изток не е неочаквано за нас. След Пражката среща на върха стана ясно, че този процес е необратим.
Република Беларус неведнъж е подчертавала и подчертава, че при липсата на реална заплаха от военен конфликт в Европа разширяването на НАТО не е обусловено от обективна необходимост. Сега страните партньорки могат да развиват тясно сътрудничество с Алианса за осигуряване на евроатлантическата сигурност и без влизане в НАТО.
В същото време Беларус уважава суверенния избор на страните, изразили желание да станат членки на НАТО, и държи нейната граница с разширяващия се Алианс да не стане нова разделителна линия в Европа, а да бъде граница на доверие, добросъседство и сътрудничество.
И в бъдеще ние ще развиваме на двустранна основа политиката, насочена към задълбочаване на сътрудничеството по осигуряване на регионалната сигурност и стабилност със съседните държави-членки на НАТО - Полша, Литва, Латвия. Окончателното оформяне в най-близко бъдеще на "пояс на добросъседство" край границите на Беларус ще стане свидетелство, че Северноатлантическият алианс е готов да води с нас партньорски и конструктивен диалог, а не да гледа на нашата държава като на "потенциален противник".
Беларус има намерение да увеличава практическото сътрудничество с НАТО. За тази цел ще използваме механизмите на Съвета за евроатлантическо партньорство и програмата "Партньорство за мир". Нашата страна е готова и ще внесе свой конкретен принос в усилията на страните партньори за противодействие срещу съвременните предизвикателства и заплахи, на първо място, срещу международния тероризъм. Ще бъде отделено необходимото внимание за постигане в рамките на партньорството на оперативна съвместимост на отделените от нас сили и средства с обединените въоръжени сили на НАТО.
Република Беларус ще положи максимум усилия за адаптация към новите условия. Нашата страна и занапред ще се стреми към по-тясно партньорство с Алианса и със страните-членки на НАТО, на двустранна основа за укрепване на международната и регионална сигурност.
При това ние ще се ръководим, на първо място, от необходимостта най-пълно и ефикасно да се осигурят интересите на националната сигурност на Беларус. |
|
Интервю на
Цветанка Еленкова
Превод от руски език
Розалина Евдокимова |
|
|
| горе |
|
|
|
|
