 |
|
| ВИТРИНА |
стр.44, бр.4, година XI, 2004г. |
|
|
БОЖАНА АПОСТОЛОВА: "ОЖИВЕЛИЯТ ВИСОК ДУХ НА БЪЛГАРИНА ЖИВЕЕ В КОСМИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО..." |
|
|
"Мога да си позволя един жест на духа, адресиран към българската литература."
"Да откриеш неизвестния автор - това е моето удоволствие."
|
|
| - Като издател на българска поезия и едновременно с това - поетеса, не смятате ли, че двете неща си противоречат и ако да, кое от кое отнема? |
|
| - Аз не съм издател на българска поезия, а на българска литература въобще. Искам веднага да направя едно уточнение - за мен духът български е най-важното нещо. Духът български държи България изправена. Повече от всичко смятам, че трябва да оживее духът български. И в хаоса, в който живеем, този дух трябва да бъде изтеглен все по-високо и по-високо. Това съвсем не значи, че той може да бъде безграничен. И съвсем не значи, че трябва да го затворим в пространството на нашата държава. Напротив. Високият дух, оживелият висок дух на българина може да живее в космичното пространство, в отворения свят, без врати. Аз се стремя и издавам основно българска литература. В контекста на това смятам, че от защита най-много се нуждаят младите. Покланям се на възрастните, покланям се на усилието им, на всичко, което са те, но на един възрастен човек днес дори икономически му е необходимо една кофичка кисело мляко, а младият трябва да се изгради, да се развива. Неговото младо тяло напира както да възпроизвежда и създава свят, да ражда деца, така и да се реализира като дух, като творчество. Поради което аз правя всичко възможно да помагам на младите. Това е издателската ми позиция и това е издателската ми истина. |
|
| - Не ви ли притеснява фактът, че чрез дейността, която развивате, подкрепяйки непрестанно други поети, поставяте себе си като поет в сянка? |
|
| - Не. Първо, смятам, че един, бил той поетичен или прозаичен текст, не може да развълнува всички. Той ще развълнува само читателите, които ти имаш, твоите читатели. Това, че ще бъда ощетена едновременно от факта, че съм и издател и автор, тази показност в нещата не ме вълнува. Мен ме вълнува същински свършената работа. |
|
| - За кого пишат поетите според вас? |
|
| - Според мен поетите пишат за себе си. Лично при мен моето ежедневие, много напрегнато, много трудно, прилича на тенджера под налягане. Много силно кипи вътре и ако ти не отвиеш болтчето, за да излезе парата, самият ще се взривиш. За мен поезията е точно тази пара, която трябва да изпуснем. И пиша това, което усещам, което чувствам. Тоест изпускам парата и продължавам живота нататък. |
| - Известно е, че сте започнали своя бизнес, продавайки икони. Смяташ ли, че Бог ви е помогнал да стигнете дотук? Вярвате ли в съдбата, в предопределението? |
|
- Определено смятам, че на мен изцяло ми помага небето. Съвсем скоро моя братовчедка ми донесе историята на моя род по бащина линия. Хора, за които нищо не знаех. Бях много изумена, че прадядо ми, свещеник поп Тодор Трифонов, една от легендите в Брациговския край от Априлското въстание, е бил обесен на Стария мост. След смъртта му прабаба ми Дафина се хвърля от едно скала. И на 28 години умира. Дядо ми по бащина линия пък е бил човек с много висок дух - той е имал половината окръг като имане и всичко това е дължал на предприемачеството си. Баща ми е починал на 33 години, в Христова възраст, той беше без два крака. И още - когато ме кръщават, баща ми е искал да нося името Божийка на баба ми, но майка ми е изплакала - как така, с това име няма кой да я вземе. Понеже аз съм родена през 45 г. И той тогава е казал - Божана да е - нея Бог ще я гледа. И аз смятах години наред, че на това дължа отвореното към Него небе. Чак сега разбрах, че по кръв нося този висок дух и по кръв защитавам това, което смятам за свой принцип.
Зная добре, че ако не харчех толкова излишни пари - аз пускам и много експериментални книги - можех да си икономисам поне част, защото парите за българска литература не се връщат. Понеже когато правиш тежък бизнес, а полиграфическият бизнес е тежък (тъй като инвестициите са много високи - една инвестиция е от порядъка на $1,5 млн. и нагоре, говорим за най-добрата техника), натоварваш гърба си все повече и повече и чакаш всеки момент да експлоадираш. Но всеки казва - ей, блазе й, колко много успя. Пък аз смятам себе си за страдалец, който трябва да изстарада този период, и дай Боже, да успея да направя добро на повече хора. Защото смятам, че българската поговорка "Ръка, която дава, не обеднява; ръка, която създава, не убива" е вярна. Това е истината. И съм убедена, че ако си широко отворен, ако не си егоист, Небето ще ти помага. Има някакво равновесие, някаква хармония в природата, в устройството на живота. Всяко добро ти се връща. Имам случаи, в които давам последните си два лева. Както имам много пари, така изведнъж усещам чантата си празна. И на другия ден получавам толкова много пари, че все едно съм изработила не стократно, а милионно повече.
Аз съм човек религиозен. Убедена съм, че Бог съществува, както съм убедена, че аз съм някакъв проводник, може би да върна стар род или стара слава на рода, или може би, съм просто като тревичките - трябва да порасна, да си свърша работата и да си замина с есента.
Най-обикновените човешки неща са най-красиви. Ние трябва да ги откриваме и да можем да им се радваме. За съжаление пак така е устроен човек, че чак когато навърти години, тогава почва да спира поглед на съвършенството около себе си. И несъвършенството, което сме ние, хората. |
|
| - Какви са бъдещите ви планове? |
|
- До края на годината има три първи книги на млади автори - поетични, които е предложил Георги Господинов. Едната е пловдивчанка - Веселина Съриева. Три-четири са прозаичните книги - в другата поредица. Всички книги, които пристигат, се обработват от различни мои консултанти. На Севда Севан например излиза детска книга. На Христо Карастоянов излиза нова книга, много хубава. На Стефан Цанев издавам "Избрано" - 15 тома. На година издавам средно около 100 книги и те са от различни хора, от различни краища на България. Така че не всички автори, които издавам, са известни, и това е моето удоволствие - да откриеш неизвестния автор. Тази година съм си поставила за цел да реализирам много значителен проект като голямата българска писателка Вера Мутафчиева ми е съветник. Правя духовна врата с Турция. Свързах се с Търговско-промишлената палата на Турция. И заедно с областната управителка на Ямбол подготвихме 7 книги на български автори, които ще бъдат преведени и издадени в моето издателство - това са проф. Мутафчиев, Вера Мутафчиева, Христо Карастоянов, Христо Запрянов. Ето едно име, което не получи достатъчно признание у нас. Той е написал една великолепна книга - "Одраното куче", която аз с удоволствие ще преиздам. Защото тази книга тепърва чака своята голяма, своята широка публика.
Значи, мое вътрешно убеждение е, че ние трябва да познаваме, първо, съседите си на Балканите, да знаем какво те могат, колко те могат, и тогава да отворим врати към света.
Богатството на този свят е в неговото разнообразие. Въпросът е колко високо стои продуктът, който създаваме, за да може той да обедини повече индивидуалности, характерни с тяхното различие. Това е високата литература. Аз смятам, че най-трудно постижимо е да се направи книга, която да се харесва едновременно и на интелектуалец, и на средна ръка човек. Поезията е една стълба и това, за което говоря, е нейният връх, но за да се изкачиш горе, трябва, първо, да минеш през съответните нива. |
|
| - Смятате ли, че сте намерили своята ниша на издателския пазар и ако да, в какво превъзхождате останалите или какво още не ви достига? |
|
| - Много се радвам, че има толкова много издатели. Те за мен са духовните бащи на нацията. Лично аз, понеже все още не съм приключила с инвестициите, за да направя един завършен цикъл на полиграфическия си комплекс, съм убедена в едно, че в момента, в който приключа с основните неща в бизнеса си, а това ще е до година-две, ще поставя ударение на литературата дотам, че ще издавам световна литература, за която специално ще отделям време и вкус - не да се харесва на широката публика, а да е истинска литература. Аз печеля в полиграфическия си комплекс и затова не съм длъжна да правя компромиси и да печеля непременно от изданията, които издавам. Просто не го правя. Тоест, мога да си позволя този жест на духа, адресиран към колегите. |
|
Интервю на
Цветанка Еленкова |
|
|
| горе |
|
|
|
|
