 |
|
| СВЯТ |
стр.36, бр.4, година XI, 2004г. |
|
|
СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО НА БЕЛАРУс |
|
|
 |
| Беловежката пуща, зубрите (европейските бизони) - символ на Беларус |
БЕЛОВЕЖКАТА ПУЩА
Обикновено когато става дума за Беларус, даже слабо осведоменият събеседник веднага си спомня за Беловежката пуща и нейните знаменити обитатели - зубрите. Беловежката пуща - това е най-старият резерват на територията на Беларус. Тази величествена вековна гора за пръв път се упоменава в Ипатиевския летопис в 983 г. Резерватът заема площ от 87.600 хектара и представлява уникален паметник на природата, съхранил се почти непокътнат.
Като охраняема природна територия, Беловежката пуща е известна още от края на XIV и началото на XV в. От 1413 г. тя се намира под полско владение, а в 1795 г. влиза в състава на Русия. От 1939 г. Беловежката пуща е в състава на Белоруската съветска социалистическа република (БССР) и на нейна територия е организиран Белоруският държавен резерват "Беловежка пуща". От 1957 г. има статут на държавно-резерватно ловно стопанство, което през 1991 година е реорганизирано в Държавен национален парк. С решение на ЮНЕСКО през 1992 г. Държавният национален парк "Беловежка пуща" е включен в Списъка на световното наследство на човечеството. През 1993 г. му е определен статут на биосферен резерват, а през 1997 г. е награден с Диплом на Съвета на Европа.
Беловежката пуща е уникален и най-голям масив сред древните гори, типични за равнините на Средна Европа. Средната възраст на горите в Беловежката пуща е повече от сто години, в отделни участъци тази възраст е двеста и петдесет-триста и петдесет години. В пущата са регистрирани повече от хиляда дървета-великани (400-600-годишни дъбове, 250-350-годишни ясени и борове, 200-250-годишни ели). По броя на видовете растения и животни Беловежката пуща няма равна на себе си в Европа. Тук виреят 958 вида растения. Зарегистрирани са 260 вида мъхове и мъхообразни, повече от 290 вида лишеи и разновидности на лишеи, както и 570 вида гъби. В списъка на фауната на Беловежката пуща се наброяват 59 вида млекопитаещи, 227 вида птици, 7 вида влечуги, 11 вида земноводни, 24 вида риби и повече от 11 000 безгръбначни организми. Тук обитава най-крупната в света популация на зубри. Сред крупните тревопасни животни, които живеят и се срещат в Беловежката пуща, трябва да споменем благородния елен, глигана, елена-лопатар. От хищниците - вълк, лисица, рис, язовец, белка, горска видра и други. В пущата са се запазили уникални съдружия - породи на безгръбначни организми - обитатели на мъртва и гнила дървесина, праханови гъби. Флората и фауната в блатата по високите и ниски места са представени от голям брой редки видове растения - бяла северна ела, скален дъб, лилия-саранка, звездовидното цвете голяма астранция, звънче лилиелистно, и животни - зубър, рис, язовец, морски белоопашат орел, отровни змии, черен щъркел, сив жерав, малък орел, бухал, брадата кукумявка, малка кукумявка врабчовидна, кълвач белогръб, кълвач трипръстов, сива врана, птица-камъшевка и много други. Всички те са записани в Червената книга на Република Беларус.
ЕЗЕРОТО НАРОЧ
Езерото Нароч е най-голямото езеро в Беларус и се намира в Мяделския район на Минска област, в басейна на река Нароч. То влиза в Нарочанската група езера (Мястро, Баторино, Бледное). Заема площ от 79.6 квадратни километра, като най-голямата му дълбочина е 24 метра и 8 сантиметра. Езерото Нароч е възникнало преди няколко хилядолетия след последния ледников период. Водата, която се е стопявала от ледника, е образувала огромно водно пространство, от което впоследствие с понижение на нивото на водата са се отделили група езера - Нарочанската езерна система.
Нароч е изключително чисто езеро. В него обитават двадесет и два вида риби. Най-голямата е щука. Местните жители разказват, че попадат и на екземпляри от тази риба с тежина двайсет килограма. Нарочанските гори, както и езерото, са уникални. С особено внимание се ползва нискостеблената с пищна, причудлива корона карелска бреза. Някога карелската бреза е расла в глухите, затънтени гори на Карелия, откъдето е получила и названието си.
Съществуват множество легенди, свързани с произхождението на езерото. Една от тях разказва, че някога на това място растял бор. В дома на лесничея живеела неговата дъщеря - красавицата Галина. При нея идвали много сватове, но всички получавали отказ, тъй като Галина обичала Васильок - силен и добър момък - майстор, който имал златни ръце. Васильок подарил на Галина вълшебно огледалце, което направил от "речни песъчинки, синкави като небето". Веднъж, като се връщал от лов, съгледал Галина всесилният богаташ Варин. През нощта слугите му нападнали дома на лесничея и отвели Галина в двореца. Като узнал за случилото се, Васильок проникнал в двореца и освободил Галина. По пътя обаче тях ги настигнала потеря. Васильок успял да изпрати Галина у дома й, а самият той се опитал да задържи слугите-преследвачи. В борбата с тях загинал. Дълго чакала Галина своя възлюбен Васильок. Накрая решила да погледне във вълшебното огледалце, за да узнае каква ще бъде нейната съдба. Но то паднало от ръцете й. Говорещото огледалце се счупило и там, където се посипали парченцата от неговите стъкълца, зашумели свободни и чисти езера.
Друга легенда разказва как се е появило названието на езерата: някога на брега на голямо езеро с кристално прозрачна вода живяла девойка Нара. По залез тя обичала да седи на пясъчния бряг, до водата и да пее, като си акомпанира на гусла... Веднъж песента на девойката Нара дочул Пан, стар вдовец, и поискал да я вземе за своя жена. Но Нара имала годеник и му отказала. Тогава слугите погубили момъка и отвели девойката в Панските палати. В нощта преди венчаването Нара запалила дворците и се опитала да избяга. На брега я застигнала дворцовата охрана. Когато Нара разбрала, че не може да се спаси, се хвърлила във водата. Оттогава и езерото бива наричано на името й - Нара или Нароч.
В началото на петдесетте години на ХХ в. възникнали първите обекти за почивка на Нароч. Това е почивният дом на издателство “Звезда”, вила на писателите, туристическа база. От началото на 1958 г. започва да функционира санаториум “Нароч”. Днес край бреговете на езерото са разположени 18 санаториума и домове за отдих. За да се съхрани природният комплекс, през 1999 г. бе създаден Национален парк "Нарочански". Светлата борова гора е с най-чист въздух, пясъчните брегове с плитчини, огромното огледало на водата - всичко това създава благотворни условия за лечение на сърдечно-съдови заболявания, за нарушена обмяна на веществата.
Нарочанският курорт се слави и с целебните си минерални извори. Препоръчва се калолечение при заболяване на органите на кръвообращението, на храносмилането, на периферната нервна система.
|
|
Материалите са предоставени
от Посолството на
Р. Беларус в България
Превод от руски:
Стефан ПоптоневТ |
|
| горе |
|
|
|
|
