архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
Фотографията: история и изкуство
   Свидетелство за това, колко бързо Сърбия приема техническите достижения на Запада, макар и все още борейки се срещу турското робство, е и появата на фотографията по тези земи малко след нейното възникване. Това, което Сърбия успява да постигне в областта на фотографията през XIX в., благодарение на даровити и далновидни личности, представлява в културологичен смисъл своеобразно чудо. Много бързо след възникването на фотографията през 1839 г. в Сърбия се появяват редица имена, които създават фотография на европейско ниво. Това се отнася най-вече за Анастас Йованович (1817-1899), първия сръбски фотограф, учил във Виена и придобил известност с портретите на свои съвременници, сред които са Тома Вучич Перишич, сръбският владетел княз Михайло Обренович, великият поет Петар Петрович Негош, поетът-романтик Бранко Радичевич и реформаторът на сръбския език Вук Караджич.

   След него се нареждат Милан Йованович (1863-1944), брат на художника Пая Йованович, който продължава портретната традиция на Анастас Йованович, както и Анастас Стоянович, който от София идва в Белград, където продължава да се занимава с фотография, Марко Стоянович и други. Сръбската фотография преживява нов възход по време на освободителните войни от 1912-1918 г., благодарение на такива имена като Риста Марянович, който е фоторепортер и журналист, получил образованието си в Париж. Негови военни фотографии са публикувани в много чуждестранни издания по време на войната, представяни са на изложби на съюзниците в парижкия Лувър през 1916 г., в лондонския Музей на кралица Виктория и крал Алберт, както и в много градове на Америка през 1917 г. Между двете световни войни най-известното име е Никола Вучо, който съумява да обогати сюрреалистичната фотография с нови идеи и похвати.

   След Втората световна война фотографията в Сърбия се превръща в масово изкуство, въпреки че минава доста време, докато се обособи едно поколение от доказани професионалисти, получили солидно технологично образование според най-високите западни стандарти и обединени в професионалното Дружество на сръбските художници-фотографи (USUF). Основател на USUF и негова водеща фигура е Никола Радошевич (1926), който развива и обогатява всички фотографски дисциплини, но постига най-големите художествени достижения и най-високите световни признания в областта на портретната и символистичната фотография. Сред имената на известните художествени фотографи е и това на Бранибор Дебелкович, а с развитието и укрепването на илюстрираните печатни издания се появи цяла плеяда от талантливи фоторепортери-журналисти, сред които несъмнено се откроява името на Томислав Петернек.

Превод от сръбски: Екатерина Манолова


Анастас Йованович, автопортрет

Бранибор Дебелкович, портрет

Анастас Стоянович, студенти от Белград

Томислав Петернек, контрабасист

Жорж Скригин, театрално представление в Бихач, 1942 г.

Жорж Скригин, "Бягство", Кнежполе, 1942 г.

Стефан Богданович, "Деструкция на ръката" по Леонид Шейка
 
Фотографии от Бранибор Дебелкович
Фотографии от Томислав Петернек
горе