архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ЙОРАН СОНЕВИ
   Шведският поет Йоран Соневи е роден през 1939 г. и дебютира в духа на аскетичния късен модернизъм през 1961 г. със стихосбирката “Outfцrt” (“Непреведено”) и след издаването на втората си книга “Abstrakta dikter” (“Абстрактни стихотворения”, 1963 г.) от същия творчески период става главният певец на политическо-съзнателното движение против войната във Виетнам и американския капиталистичен общественен модел. От 70-те и в сбирката “Det oavslutade sprеket” (“Недовършеният език”, 1972) и по-късно във все по-дългите сюити с отворен край и в строг сдържан класически стих - “Smе klanger, en rцst” (“Малки звуци, един глас”, 1972) поетът съсредоточава интереса си в изучаването на конкретната реалност и екзистенциалните възможности на колектива и отделния човек чрез абстрактните мислени модели на структурализма и непосредствения екстаз на сетивaта - на танца и музиката. Соневи е издал 16 стихосбирки, преведен е на няколко езика и е преводач на шведски на поезията на Езра Паунд, Осип Манделщам, Робърт Блай и други. Настоящите преводи са от късната му стихосбирка “Mozarts Tredje Hjдrna” (“Третият Мозък на Мoцарт”, 1996).


Из цикъла
“Третият Мозък на Моцaрт”

               III
Всяка система е лъжовна; едно време използвах това знание
като пълна апология за марксизма, въпреки че знаех
за систематичната измама. Ето така е;
най-малко половината от знанието ни е потъпкана
Гледам пролукитe на пола, половият косъм е по-гъст до самия процеп
малко по-пухкав. Гледам собствения си пол, закрилям го
от слънцето. Кожата на всички полове е малко по-тъмна, с повече пигмент
Какво закриляме? Невидимата матрица ли? Тaзи,
чието име не бива да произнасяме;
за която нищо не можем да кажем. Облакът
на отсътствието на знанието;
за да реферираме върху едно от забулените имена...
Музиката ни покрива с кожа, докосва ни с кожа.
Там ние сме мъчително описани, а също и много ласкаво.

В музиката на Барток за цигулки, ударни инструменти и чело
дългата фуга бавно израства нагоре до едно невероятно плато
и там остава, в невероятното. Слушах я отдавна
и сега преоткривам това; като че ли е било забравено; като че ли не
е достигало покоя, израствайки . Как се мери растенето?
Не може. И то почива в подземието на парадоксите, дето
всеки аргумент e еднакъв на контраста си, безкрайно повторен
Против това има само музиката. И тя е тази, която поддържа
безкрайната сграда на цялото.
Платото е като морето; като че ли си почива в преображението си, нагоре...
После всичко ще започва отначало. В това, което живеем, разпокъсани, един
срещу друг, един с друг, динамично -



От цикъла
“Disparates”

Видях една пеперуда
кацнала на ръба на леда
върху малката ивица от вода
до самата скала
край езерото
Като ме забеляза
разгъна
крилцата си
Аз се спуснах, предпазливо
и бавно вдигнах
пеперудата от
леда, крачетата й
бяха залепени за леда,
и едното
крилце бе наранено
Не знам дали
aз нараних крачетата
Занесохме я до един
изсъхнал пън на слънце
И когато след малко
се върнахме
тя беше изчезнала
Многоцветница -



Превод от шведски Карл Понтус Линдгрен
горе