архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Петър Чухов
Роден на 23.06.1961 г. в София, завършва Държавния библиотекарски институт и социология, а понастоящем работи в Националната библиотека. Издал е 6 книги с поезия и миниатюри (по-важни: “Мулето на Педро”, 1999 - книга на годината на сп. “Егоист”; “Малки дни”, 2002 - Национална награда за поезия “Иван Николов”), включен е в антологии в България и в чужбина, има награди за поезия, хайку и криминален разказ. През 2003 г. печели Специалната награда на фонд “Развитие” за нов роман от български автор за романа “Снежни човеци”, а през 2004 г. Голямата награда за SMS поезия. В края на 2004 г. излиза и най-новата му книга “По-скоро никога”, по която се играе спектакъл от Театър-лаборатория @лма @лтер. Участва в литературни пърформанси, свири в рокгрупи, автор на музика и текстове. Превеждан на английски, немски, френски, чешки, унгарски, сръбски, хърватски и македонски език. Член на Сдружението на българските писатели и Българския хайку клуб.



Наречия за начало и край

Често се случва като пиша
да започвам с когато
или докато

например:
докато търся стихосбирката
на Р. Флинт с онова стихотворение
което се нарича Джордж понякога
той събира празните бутилки от балкона
в червен сак и понеже е само на 15

или:
когато тя ми каза че той
бил по-висок от мен и по-практичен
си помислих че някъде имам
фотоапарат “Практика” подарък
за 15-ия ми рожден ден

не знам дали е слабост
на стила или на характера
но тези стихотворения
не свършват
добре


Преброяване на гледните точки

докато зрее
този плод
докато се люлее
докато пада
докато се търкаля
докато спира в краката
на този мъж
с двете еднакви обувки
с двата крачола
с двата ръкава
с двете слепи очи
с двете слепи очи
а третото






* * *

Господи
ще ме вземеш ли в рая
при твоите домашни любимци

не съм бил кучето с колана
не съм заключвал котката в банята
не съм стрелял по врабчетата с прашка
по случай деня на детето
не съм отглеждал гълъби немарливо
дори не съм размазвал мухи по стъклото

но признавам веднъж нарисувах
боа глътнала слон


Възпявам еретическото тяло

Гледам всичките тези хора
с нездравословното хранене
вече е 10 вечерта
а те продължават да се тъпчат
искам да съм тяхното меко легло
тяхното хапче против киселини
техният Бог на когото никога няма
да се помолят но въпреки това
той ще бъде милостив




горе