архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Яан Каплински
   Яан Каплински е един от флагманите на съвременната естонска поезия. Той е завоювал широко международно признание. Поезията му е изключително образна, медитативна, наситена с багри, звуци, тишина и мисли, които въвличат читателя в тяхното досътворяване по пътя на асоциациите. Образите са насочени не към това да впечатлят, а към простотата и очевидността.

   Яан Йежи-Бонифаци Едвардович Каплински, както е пълното му име, е роден през 1941 г. в Тарту от майка естонка и баща поляк - изчезнал в съветските трудови лагери по време на Втората световна война.

   Завършва романска филология в Тартуския университет, получавайки специална подготовка по структурна и приложна лингвистика, след което следва антропология. По-късно завежда кабинет по художествен превод в същия университет. Атор е на над 800 стихотворения, събрани в дузина книги на естонски, сред които: "Следи в ручея", "От прах и багри", "Бяла черта над Вирумаа", "Видях в прозореца слънцето", "Растежът на новите камъни", "Лекотата трудно се постига", "Янтарният бор се завръща", "Вечерта връща всичко" и др.

Здравко Кисьов


Аз съм едновременно

и паяк и муха -
пленник
на своята собствена мрежа,
който понякога
нощем мечтае
да намотае в общо кълбо
всички тия безкрайни
и лепкави
нишки на свойта душа
и да ги хвърли в синия огън,
дето избухва
от време на време
в глъбините на паметта
между съня
и пробуждането


Лесно е да си труден

трудна е лекотата,
лесно е да не си
това, което трябва да си
трудно е
да бъдем това,
което сме
самите
в действителност



Източно-западната граница постоянно се мести,

понякога на изток, понякога на запад,
и не знаем точно къде е в момента:
в Гаугамела, в Урал или може би в самите нас,
така че едното ухо, едното око, едната ноздра,
едната ръка, единият крак, единият бял дроб,
единият тестис или единият яйчник
е от едната, а другият - от другата страна.
Само сърцето, само сърцето е винаги от едната:
ако гледаме към север, то е на запад;
ако гледаме на юг, то е на изток;
а устата не знае от името на коя страна,
или от името на двете трябва да говори.



Превод от естонски Здравко Кисьов
горе