 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.17, бр.6, година XVI, 2009г. |
|
|
Религиите в Литва |
|
|
| Екатерина Анастасова |
|
Религиозната ситуация в Литва е много разнообразна. Вследствие на историческите обстоятелства тук се преплитат езичество, християнство (основно католицизъм, но и протестантство и православие), ислям и юдаизъм, древни и специфични религиозни култури като руското старообредство и религията на караимите. Официално в страната са признати девет вероизповедания. Тук ще представим някои от тях, отразяващи религиозната многоликост на Литва.
Литовците дълго се съпротивляват срещу християнството и го приемат чак през ХV в. Балтийското езичество е близко до славянското, тъй като според редица изследователи балтите и славяните са част от т. нар. балто-славянска езикова общност на индоевропейското езиково семейство. По исторически и етнографски данни се реконструира култът към Перун (Перкунас - в Каунас дори може да се види "къщата на Перун") и Велес, почитането на одушевената природа - въздуха, водата, земята и огъня, вярата в свещени дървета и водоеми, в душите на прадедите, превъплътени в смокове (домашна змия), които закрилят хората и имуществото им.
Любопитно е, че езичеството е живо и днес. И то не само в народната вяра и традиции, но и в живота на младите хора, които пресъздават древни религиозни средища и извършват ритуали, т. нар. неоезичество. Така се създават редица "неоезически общества" (такива има в цяла Европа, в това число и в България), които изучават и "възраждат" древни езически култове. През 1998 г. именно литовските неоезичници организират първия световен езически конгрес - Световния конгрес на етническите религии в гр. Вилнюс.
Но, колкото и непримирими да са били литовците, погубили не един католически мисионер, в крайна сметка те приемат християнството, за да се превърнат в ревностни католици. И са възнаградени по чудесен начин - в Литва има множество католически светини, но тя е и страната, която се радва на множество явления на Светата Дева. Най-известно е явяването й в Шилува през 1608 г. (то е и единственото - от общо 31, сред които и явления на Богородица в годините на социализма - официално признато от Католическата църква). Историята на чудото е също толкова известна, както явяването на Девата в Лурд, Франция и Фатима, Португалия.
Според легендата през ХVІ в. протестантите калвинисти разрушават католическата църква "Св. Дева Мария" в Шилува. Настоятелят на църквата събира църковните документи, слага ги в обкован с желязо сандък и го заравя до голям камък, недалеч от църквата. По-късно католиците започват да водят съдебни дела, за да си върнат църковното имущество, но нямат документи, които да докажат правотата им. И на помощ идва Дева Мария. През 1608 г. овчарчета виждат млада жена с младенец, която горчиво ридае, седнала на голям камък. На следващия ден хората научават за чудото и се събират около камъка. Девата отново се явява, казвайки: "Преди на тази земя почитаха Сина ми, а сега орат и сеят" и отново изчезва. Протестантите решават, че става дума за зъл дух, но един сляп стар селянин разбира, че се е явила самата Дева Мария със Сина си. Той води хората до камъка и тутакси чудодейно възвръща зрението си. Селяните изравят сандъка с църковните документи и икона на Дева Мария.
Документите помагат на католиците да спечелят делото. Скоро е построен нов храм, в който през 1629 г. иконата на Богородица е сложена в олтара, а през 1786 г., с разрешение на папата, тя е увенчана със златни корони. През същата година е осветена днешната базилика "Рождество Богородично", която събира огромни тълпи поклонници от целия католически свят. През 1924 г. е построен параклис в чест на Богородичното явление, където е вграден камъкът, на който Божията майка е седяла.
В близост до Шилува се намира още едно от светите места в Литва, събиращо множество паломници - Хълмът на кръстовете. С мястото са свързани различни легенди. Според една мястото е възникнало, след като древни литовски воини три дни и три нощ са трупали пясък, за да погребат телата на загиналите в жестока битка другари. Те сложили и първите кръстове и оттам тръгнала традицията. Друга легенда разказва, че първия кръст на хълма сложил баща на умираща дъщеря, комуто се присънила облята в светлина жена. Тя му заръчала да направи кръст и да го сложи на халма. 13 часа бащата носел кръста, а когато се върнал, бил посрещнат от оздравялата си дъщеря. Оттогава хората започнали да слагат кръстове на хълма. Една от най-популярните легенди е свързана с явление на Дева Мария през ХІХ в., която се явила на местни пастирчета и родителите им, казвайки: "Кръстът е символ на вярата. Сега ви е трудно, ще стане още по-трудно. Пазете този символ, слагайте кръстове на хълма, а аз ще се моля на Всевишния да ви помага".
Днес до Хълмът на кръстовете се издига францискански манастир, построен по идея на папа Йоан-Павел ІІ.
Наред с католиците, в Литва има и православни (най-вече руснаци и беларуси). Сред тях се откроява интересната общност на т. нар. древноправославни - руснаците старообредци, които днес са част от културното наследство на Литва. Историята им започва след разкола на Руската православна църква през ХVІІ в. (реформата на патриарх Никон), когато анатемосаните противници на църковната реформа (и привърженици на старата църковна обредност, откъдето идва и името им) напускат Русия в търсене на нови земи. Това търсене също е свързано с красива легенда - легендата за град Китеж: "Известно е, че в земите на Нижни Новгород има чудесно езеро - Светлояр, на чието дъно е скрит град Китеж, който изчезнал пред очите на щурмуващия го татарски хан Батай. Сега градът не се вижда, но може да се чуе - звънят камбани, чува се служба, понякога се виждат и монаси. Но в този град могат да попаднат само най-праведните, само най-истинските вярващи". В търсене на чудесния град старообредците се пръсват из целия свят, като част от тях стигат до Литва.
Заселвайки се в тогавашното Велико Литовско княжество, те донасят със себе си старинен руски църковен обред, традиции и нрави, присъщи на Русия в пред-петровската епоха, подчинени на идеята във всичко да се подражава на Исус Христос и Светите Апостоли: мъжете не бръснат брадите си, жените не стрижат косите си, на църква ходят с традиционните рубашки, кафтани и сарафани, предпазливи са към всички нововъведения - чай, кафе, и особено тютюн (всички "новости" по принцип се оценяват от ревностните старообредци като "дяволски"), които традиционно не се приемат от общността. Днес те са обединени от т. нар. Поморска православна църква и имат свои средища (организации, църкви, гробища) както във Вилнюс и Каунас, така и в многобройните старообредски села в Източна Литва.
Съдбата на литовските евреи е трагична - заселени в страната още през ХVІ в., те бързо превръщат Вилнюс (в града до Втората световна война има 100 синагоги) в един от най-оживените еврейски центрове в Европа, средище на културен и интелектуален живот, наречен Литовски Йерусалим. След войната, белязана от Холокоста, от пълнокръвната диаспора, наброяваща 600 000 души, остават само 600. Днес те наброяват около 4000 души. От многобройните в миналото еврейски храмове (които не са пощадени нито от фашистите, нито от съветския режим, който ги трансформира в жилищни и обществени сгради) днес са останали синагогите във Вилнюс и Каунас, а наскоро е открита дървена синагога в Трошкунай. Интересно е, че в довоенна Европа е имало около 30 дървени синагоги, от които 12 са били в Литва. Дървените стени били изписани с фрески, които, според специалистите, свидетелстват за взаимовлиянието между юдаизма и православието. Еврейската общност в Литва поддържа богат общностен живот - има собствени организации, преса, училище и др. Религиозният живот се поддържа чрез календарни и семейни празници, поддържащи древната еврейска култура.
Още една интересна етнорелигиозна общност от векове живее в Литва - караимите (смята се, че терминът идва от араб. кара - чета). Тя е малобройна (ок. 400 души) и най-компактно е представена в гр. Тракай, недалеч от Вилнюс. Караимите са татари (смятат се за наследници на Хазарския каганат, а учението им е възникнало през ІХ в.), които изповядват специфична религия, основана на Стария завет (т. нар. татарски евреи). Наред с татарите в Литва те са доведени от Витаутас Велики (Витаутас Магнус) в края на ХІV в. след похода му в Крим и се ползват с всички привилегии на Великото княжество.
Караимите имат специални храмове, наречени "кенаса" (кенаси има в Тракай и Вилнюс), където богослужението се води от "газан" (свещеник), а съботата е задължителен почивен ден. Караимите отчитат времето по лунния календар и празнуват редица празници (Йил баши - Нова година, Тъмбъл хъджъ - Великден, Афталар Хъджъ - Петдесетница и др.), на които се сервира специална обредна храна - например "катлама" (специална баница, направена от многолистно тесто и извара, подредени в седем пласта - четири от тесто, три от извара, символизиращи седемте седмици след Великден). Те говорят на татарски език, но пишат на латиница (използвайки литовската диакритика). Присъствието им особено се усеща в литовската кухня - най-известни са така наречените "кибини". Това са пирожки с триъгълна форма, пълни с накълцано говеждо или агнешко месо, печени на фурна. С тях в Литва са дошли и пелмените, чебуреките и шашликът.
Днес, въпреки богатите и разнообразни религиозни традиции, голяма част от гражданите на Литва са атеисти, традиционно свързани с една или друга конфесия. Те споделят общи духовни ценности, които, макар и наричани днес европейски, водят началото си от философията на древните религии, събирани и обогатявани с векове.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
