архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.6, година XVI, 2009г.
Известни личности от Литва


   ВИТАУТАС ВЕЛИКИ
(ок. 1350-1430)


   Витаутас Велики е сред най-известните владетели на средновековна Литва. По време на управлението му държавата се простира от Балтийско до Черно море. В съвременна Литва Витаутас е считан за национален герой и е сред вдъхновителите на националното възраждане през XIX-XX в. Витаутас е популярно мъжко име в Литва.

   В борба за трона след смъртта на чичо си Алгирдас през 1377 г. Витаутас и баща му, от една страна, се противопоставят на сина на Алгирдас, Йогаила (от 1386 г. - крал на Полша Владислав II).

   В борбата Витаутас два пъти търси помощ от Тевтонските рицари, като обещава да им отстъпи Западна Литва (Жемайтия), но и двата пъти разваля съюза си с тях и се помирява с Йогаила. През 1392 г. Витаутас възвръща всички земи на баща си и дори получава повече. Може да управлява Великото Литовско княжество от името на Владислав II като заместник, а от 1401 г. получава титлата велик княз на Литва.

   През 1410 г. сам командва войските на Великото княжество в битката при Грюнвалд, като печели. Тевтонските рицари никога не възвръщат силата си отново.

   На срещата на европейските монарси в Луцк през 1429 г. Витаутас получава предложение да стане крал на Литва с подкрепата на Сигизмунд, император на Свещената римска империя, но пратениците, които пренасят короната, са спрени от полските благородници през есента на 1430 г. Изпратена е друга корона, но Витаутас умира няколко дни преди тя да достигне Литва.

   Витаутас засилва икономическото развитие на страната си и въвежда много реформи. При неговото управление Литва постепенно става по-централизирана, като местните благородници с династични връзки са заменени от верни на Витаутас управители. Управителите са богати земевладелци, които формират основата на литовската аристокрация.

   КАЗИМИЕРАС СИМОНАВИЧЮС
(ок. 1600 - след 1651)


   Казимиерас Симонавичюс е пълководец, майстор на оръжия, военен инженер, артилерийски специалист и пионер във военната ракетна техника. Не е запазен негов портрет или подробна биография.

   Ражда се в сравнително бедно благородническо семейство с традиции във военната служба във Великото Литовско княжество. Получава образованието си в Университета във Вилнюс.

   Симонавичюс взема участие в няколко войни, водени от полско-литовския съюз. Освен това прекарва известно време в Холандия, където е изпратен от краля на Полша и велик княз на Литва Владислав IV, за да служи в армията на херцог Фредерик Хенри във войната с Испания. През 1646-48 г. участва в кралската артилерия по време на подготовката за войната с Османската империя като оръжеен специалист. Но новоизбраният крал не планира да воюва с Османската империя и съветва Симонавичюс да се завърне в Холандия и там да публикува изследванията си.

   През 1650 г. Симонавичюс издава на латински своя труд "Artis Magnae Artilleriae pars prima" ("Великото изкуство на артилерията, част първа"). Само първата част излиза преди смъртта му, въпреки че се предполага, че написва ръкописа на втората част преди да почине. Произведението му излиза в Амстердам през 1650 г., по-късно е преведено на френски (1651), немски (1676), английски и холандски (1729) и полски (1963).

   Първите пет части на латинското издание разглеждат калибъра, пиротехниката, ракетите, гюллетата и изграждането на съоръжения за фойерверки. Заради специфичната си същност за повече от век този трактат се превръща в настолна книга по изстрелване на фойерверки и добива огромен авторитет (често е плагиатстван) в сферата на пиротехниката за военни цели и за развлечение.

   Повече от две столетия този труд се използва в Европа като основно военно ръководство. Книгата предлага стандартния модел за създаване на ракети, гюллета и други пиротехнически средства. За първи път в нея се предлага идеята да се приложи реактивна техника в артилерията. Съдържа обемна глава, посветена на калибъра, конструкцията и свойствата на ракетите, включително многостепенните ракети, батерии за ракети и ракети със стабилизатори делта-крило (вместо типичните насочващи лостове).

   ЙОНАС БАСАНАВИЧУС
(1851-1927)


   Д-р Йонас Басанавичус е литовски учен, политик, деец на литовското национално възраждане, български общественик. Основател на вестник "Аушра" ("Зора"), забранен в царска Русия, един от инициаторите и председател на конгреса на литовците, Великия Вилнюски сейм (1905). Създател и председател на Литовското научно дружество (1907). Като председател на Съвета на Литва подписва Акта за независимостта на страната, 16 февруари 1918 г.

   Завършва Медицинския факултет на Московския университет (1879). От 1880 до 1882 г. работи като главен лекар на болницата в Лом (тогава Лом-паланка), България. От 1882 до 1884 г. специализира медицина в Прага и Виена. Докато живее в Прага, Йонас Басанавичус с няколко други колеги разработва първия брой на литовския патриотичен вестник "Аушра".

   Завръща се в България през 1884 г., работи в Елена, Лом и Варна. Участва в българския политически живот като член на Варненския градски съвет и на Демократическата партия във Варна. От 1902 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. Публикува в българския печат.

   През 1904 г. се завръща в Литва, където изиграва важна роля в националното възраждане, довело до обявяването на независимостта на страната през 1918 г. Политическият опит, натрупан в България, му е много полезен при организирането на Великия Вилнюски сейм. 2000 представители на литовския народ, които участват в мероприятието, призовават за широка автономия на Литва.

   Публикува над 40 труда по литовска история, култура, фолклористика, филология. Басанавичус често е наричан "патриарх на литовската нация" за приноса си за възстановяването на литовската държава.

   МИКАЛОЮС КОНСТАНТИНАС ЧЮРЛЬОНИС
(1875 - 1911)


   Чюрльонис е литовски художник и композитор. Има принос към символизма и арт нуво и по време на краткия си живот създава близо 250 музикални произведения и 300 картини. Много от картините му носят имената на музикални творби - сонати, фуги и прелюдии. По-голямата част от творенията му са изложени в Националния музей на изкуствата "М. К. Чюрльонис" в гр. Каунас, Литва.

   Чюрльонис е най-голямото от девет деца в семейството на органист. Той е роден музикант - може да свири по слух, когато е едва на три години, а на седем вече чете ноти свободно. Учи пиано и композиция във Варшавската консерватория от 1894 до 1899 г. По-късно посещава лекции по композиция в Лайпцигската консерватория (1901-1902) и изучава рисуване във Варшавската академия на изкуствата (1904-1906).

   Той е един от инициаторите и участниците в Първата изложба на литовското изкуство, която се провежда през 1907 г. във Вилнюс. Малко след това е създаден Литовският съюз на артистите и Чюрльонис е сред деветнадесетте му основатели.

   Картините му отразяват широка гама размишления върху философски, психологически и религиозни проблеми. Те са новаторски, сложни, оригинални, отразяващи както литовските, така и космополитните възгледи на артиста. Доминиращите артистични течения на границата между XIX и XX в. - символизъм, романтизъм и сецесион - се появяват в неговите картини, както и наченки на една нова насока - абстракционизъм.

   Въпреки че Чюрльонис е възприеман главно като художник, музикалните му творби са не по-малко значими за развитието на литовската музика. Музикалното му творчество - симфонични поеми, пиеси за пиано, хор, орган и струнен квартет - формират основата на професионалната литовска музика.

   СТЕПОНАС ДАРЮС
(1896-1933)
И СТАСИС ГИРЕНАС
(1893-1933)


   Степонас Дарюс и Стасис Гиренас са литовски пилоти, извършили забележителен полет в историята на световната авиация. На 15 юли 1933 г. прелитат над Атлантическия океан, като изминават без кацане 6411 км за 37 часа и 11 минути. След като успешно прелитат океана, те се разбиват край Солдин, Германия (днес Мислибож, Полша), най-вероятно заради лоши атмосферни условия в комбинация с дефекти в двигателя. И двамата авиатори загиват в катастрофата едва на 650 км от крайната си цел, Каунас.

   Степонас Дарюс (1896-1933) емигрира в САЩ със семейството си през 1907 г. През 1917 г. се присъединява към американската армия по време на Първата световна война. През 1920 г. се завръща в Литва и се присъединява към литовската армия. Докато живее в Литва, преминава обучение по авиация, като освен това подпомага различни спортове (започва изграждането на първия стадион в Каунас). Играе баскетбол, бейзбол, футбол, хокей на лед, бокс и лека атлетика.

   През 1927 г. се завръща в САЩ и започва работа в гражданската авиация. Откакто се връща в Щатите, Дарюс се подготвя да прелети до Литва със самолет. Успява да намери съмишленик - Стасис Гиренас, с когото работят заедно по подготовката на полета. Средства за самолета се събират от многобройни литовски клубове и организации.

   Стасис Гиренас (1893-1933) емигрира в САЩ през 1910 г. През 1917 г., при влизането на Щатите в Първата световна война, той се записва в американската армия, където е обучен за механик. През 1924 г. се сдобива със самолет. Въпреки че е ранен в самолетна катастрофа, той продължава да лети и да работи в гражданската авиация. През 1931 г. печели първа награда на Чикагския авиофестивал за най-добро приземяване на самолет с изключен двигател.

   Що се отнася до прелетяното разстояние без кацане, резултатът на Дарюс и Гиренас е втори, а е четвърти по отношение на времетраенето на полета за времето си. Въпреки че нямат навигационна апаратура и летят при неблагопрятни атмосферни условия, полетът им е сред най-прецизните в авиационната история. Той се изравнява и в някои отношения дори надминава класическия полет на Чарлс Линдберг. Освен това самолетът им "Литуаника" пренася първата трансатлантическа въздушна поща в историята. Дори днес един обикновен, неподготвен самолет с тези размери не би могъл да покрие това разстояние. Полетът е важен и от научна гледна точка, като изследва въздушните течения и способностите на този тип самолети.

   АЛГИРДАС ЮЛЮС ГРЕЙМАС
(1917-1992)


   Алгирдас Юлюс Греймас е литовски лингвист и семиотик, който има принос към теорията за смисъла, като освен това изследва литовската митология. Греймас стои в основата на създаването на семиотичния квадрат и актантивната наративна схема.

   Той учи право в университета "Витаутас Велики" в Каунас и лингвистика в Гренобъл (1936-1939). От 1939 до 1944 г. работи като учител в Шяуляй. В периода 1942-1944 г. участва в антинацистката съпротива на Литва.

   През 1944 г. избягва във Франция и през 1949 г. получава докторската си степен от Сорбоната. Изнася лекции в университетите в Анкара, Истанбул, Поатие и Александрия.

   От 1965 г. застава начело на семиотично-лингвистично изследване в Париж, като поставя основите на Парижкото училище по семиотика.

   1971-1979 г. изнася лекции във Вилнюския университет. Повечето от трудовете му, посветени на лингвистиката и семиотиката, са написани на френски, изследванията му върху митологията и есетата му обаче са написани на литовски. В тези свои творби той създава "теорията за общото значение". Трудовете му са от изключително значение за методологията на хуманитарните науки в независима Литва.

   МАРИЯ ГИМБУТИЕНЕ
(1921-1994)


   Мария Гимбутиене е археолог и антрополог, известна с изследванията си на културите на "Стара Европа" от неолитната и бронзовата ера. За да изучи нематериалните аспекти на културата, тя развива интердисциплинарен подход, наречен археомитология, който комбинира археология, митология, лингвистика, историческа етнология, фолклор и сравнение на религии.

   Гимбутиене избягва заедно със семейството си от Литва в началото на съветската окупация. През 1946 г. става доктор по археология в университета Тюбинген. През 1949 г. се премества в САЩ, където остава повече от четири десетилетия, до смъртта си. След пристигането си в САЩ работи в Харвард, като превежда източноевропейски археологически трудове и преподава в катедра "Антропология".

   През 50-те и началото на 60-те си спечелва репутация на световен специалист по индоевропейската бронзова ера, както и по литовски фолклор и праистория на балтийските и славянски племена. Предлага нова интерпретация на европейската праистория и отправя предизвикателство към много разбирания за зараждането на европейската цивилизация.

   През 1963 г. е поканена да преподава в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където е професор до пенсионирането си през 1989 г. Гимбутиене ръководи пет значителни разкопки на неолитни поселения в Югоизточна Европа между 1967 и 1980 г. Открива голям брой предмети на изкуството и от всекидневието, като копае в земни пластове от период, предшестващ съвременните предположения за неолитна Европа. Освен това изследва и документира голямо количество археологически находки по време на цялата си кариера.

   Последната й книга, "Цивилизацията на богинята" (1991), представлява преглед на теориите й за неолитните култури в Европа. "Цивилизацията на богинята" изразява това, което Гимбутиене вижда като разлика между системата на Стара Европа, която тя счита за центрирана около богинята и жената ("матристичен"), и индоевропейската патриархална ("андрократична") култура на бронзовата ера, която я измества.

   ВИТАУТАС ЛАНДСБЕРГИС
(1932)

   Проф. Витаутас Ландсбергис е литовски политик консерватор и член на Европейския парламент. Той е първият държавен глава на Литва след обявяването на независимостта, като е бил и председател на парламента. Проф. Ландсбергис е интелектуалец, активен повече от две десетилетия на литовската политическа сцена и е световно утвърден политик, който остава в историята с приноса си към края на Съветския съюз. Автор е на двадесет книги на различни теми, включително биографията на Микалоюс Константинас Чюрльонис, политиката и музиката.

   Роден е на 18 октомври 1932 г. В Каунас, Литва. През 1955 г. завършва Литовската държавна консерватория (днес Литовска академия за музика и театър). До 1990 г. се занимава главно с преподаване в Литовската държавна консерватория и Вилнюския педагогически институт (днес Вилнюски педагогически университет), както и с изучаване на творчеството на Чюрльонис.

   Ландсбергис влиза в политиката през 1988 г. като един от основателите на Саюдис, литовското движение за обявяване на независимост. След изборната победа през 1990 г. заема длъжността председател на върховния съвет на Литва.

   На 11 март 1990 г. оглавява парламентарната сесия, по време на която е обявено възстановяването на независимостта на Литва. Според временната конституция на Литва Ландсбергис има конституционна власт както на държавен глава, така и на председател на парламента. Заема този пост от март 1990 г. до следващите избори през ноември 1992 г. Под ръководството на Ландсбергис Литва устоява на икономическа блокада и военна намеса, приложени от Съветския съюз, и получава международно признание на възстановяването на независимостта си. Освен това през 1992 г. е постигнато споразумение с Русия за изтегляне на войските й от Литва до 1 септември 1993 г.

   През 1993 г. Ландсбергис основава нова политическа партия, Съюз на Отечеството, която печели убедително парламентарните избори през 1996 г. и проф. Ландсбергис е председател на парламента от 1996 до 2000 г. През 1997 г. се кандидатира, макар и неуспешно, за президент и остава трети с 15,9 % от гласовете. От 2004 г. насам е член на Европейския парламент от парламентарната група на Европейската народна партия (християндемократи).
горе