 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.22, бр.6, година XVI, 2009г. |
|
|
Д-р Йонас Басанавичус (Иван Басанович): живот и дело в България |
|
|
| Петко Мангачев |
|
Йонас Юро Басанавичус е роден в с.Ошкоболе, Сувалска губерния, Литва на 10/22 ноември 1851 г. Първоначалното си образование получава в Луктанското училище, завършва с отличие (медал) Мариамполската класическа гимназия, след това следва два семестъра в Историко-филологическия факултет в Императорския Московски университет. През 1879 г. завършва Медицинския факултет и е поканен да работи в Катедрата по хирургия. Поради недоброто си здраве по съвет на лекуващите го лекари напуска суровия московски климат и в началото на 1880 г. пристига в България, където е назначен за окръжен лекар в гр. Лом-паланка. За кратък срок от време специализира клинична медицина във Виена, Прага и Берлин. След завръщането си в България е назначен на държавна служба в гр. Елена, като през 1885 г. отново се връща в гр. Лом-паланка. През 1892 г. е назначен за старши лекар на терапевтичното отделение при Варненската държавна болница. Любопитен детайл представлява нелишеното от емоции негово първо стъпване на българска земя, което той пестеливо описва: "На 24 януари 1880 г. един турчин ме закара от Гюргево до Русе с шейна по Дунав"...
Д-р Йонас Юро Басанавичус е признат идеолог на литовското националноосвободително движение и един от инициаторите на Литовския конгрес (1905 г.). На 16 февруари 1918 г. подписът му е на челното място под Акта за независимостта на Литва.
За ролята и мястото на д-р Йонас Юро Басанавичус в историята на литовското национално възраждане красноречиво говори и следният знаменателен факт. Датата на неговата смърт съвпада с датата на възстановяването на литовската държавност (16 февруари) - събитие, което ежегодно е било отбелязвано на гроба му от прогресивната общественост въпреки официалната забрана за подобно честване в периода на съветските години.
На името на д-р Иван Басанович са кръстени улици в редица градове, сред които са Варна (България), Вилнюс, Кибартай, Мариамполе и Утена (Литва). За дълбоката почит и уважение към личността и делото на литовския народен патриарх говори и още едно показателно събитие. Когато през лятото на 1923 г. Басанавичус посещава Паланга, жителите на този литовски град преименуват приживе на негово име централния булевард "Тишкевичус" в "Йонас Басанавичус".
В първите една-две години във възкръсналата след пет века робство България все още няма напълно изградена държавна система. В пълна степен това се отнася и за здравеопазването. И тъкмо в този изключително труден и отговорен за страната ни период на възправяне и съзиждане един много млад 29-годишен литовски лекар - Йонас Басанавичус - пристига у нас и с апостолско дръзновение разгръща своята четвъртвековна многопосочна плодотворна дейност. Той започва трудовия си път като лекар в гр. Лом-паланка (1880 - 1882 г.) и след едно прекъсване се връща отново тук за времето от 1885 г. до 1892 г. Трудно е да се намерят думи, с които да се охарактеризира всичко онова, което прави д-р Басанович за този твърде къс отрязък от време в малкия български град. А той наистина постига извънредно много, като не се ограничава единствено с констатации, направени от страничен наблюдател. Ето какво той споделя в своите спомени: "Огледах болницата, която се намираше на самия бряг на Дунава. По-рано е била хотел. В болницата лежаха повече военни. Първата ми грижа беше да привлека местното население да се лекува тук. Създадох амбулатория и обявих в кои часове ще приемам болни. Увеличих леглата на 50, като наех наблизо една къща за нуждите на болницата. Избрах място на хълма до градската градина и започнах да искам разрешение за строеж на нова болница, която по-късно беше наистина построена. Моето внимателно отношение към хората даде добри резултати. Още през първата - 1880 г. - в болницата се лекуваха 522, а в амбулаторията 1 144 души. Предната година в болницата се бяха лекували само 19 човека. Следващата година работата в болницата се увеличи. Тук се лекуваха 644 души, от които 598 оздравяха. През амбулаторията минаха 1492 души." За сравнително кратък срок болницата под вещото ръководство на д-р Басанович става широко известна, като започват да идват пациенти и от съседна Румъния. По време на Сръбско-българската война тази болница става базова за всички наши ранени войници, които тук успешно биват лекувани.
За отбелязване е също така, че д-р Басанович проявява силен интерес и към проследяването на историята на медицинските традиции в Ломския край. Ето какво пише той: "Първият в пределите на Ломския окръг лекар, за когото има исторически сведения, е бил някой си Aurelius Artemo, който е бил като военен medicus в vexiltatio legionis ХІ Claudiae, който легион около 155 година после Р. Хр. в царството на императора Антонин Пия, е стациониран в римския град, върху развалините на който се намира сегашната Голяма Кутловица".
Д-р Басанович оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на Лом като изключителен лекар. В тази връзка твърде показателно е как реагира местното население, когато става известно, че той отива на работа в друг район на страната: "Желанието ми да опозная и други области на България ме накара да подам молба за преместване от Лом-паланка. На 24. ІХ. 1892 г. получих назначение във Варна и след близо месец напуснах Лом-паланка. Префектът Доганов ми изрази благодарност от името на департамента, а гражданите подали петиция с много подписи до министерството да ме задържат в града. С писмо д-р Мл. Панчев ми съобщи това с думите: "Нека това ти бъде подарък за твоето усърдно служене на града, който много съжалява за теб". Няколко години по-късно - през 1900 г. - на д-р Иван Басанович му предлагат престижното място да стане директор на голямата българска болница в Цариград. Той отказва тази висока чест поради здравословни причини.
Д-р Иван Басанович пристига във Варна с назначение главен лекар на отделение "Вътрешни болести". Макар и в недобро здраве, той разгръща завидна лекарска практика и широка обществена дейност във Варна. За да остави и в този български град дълбоки и трайни следи. Не се минава много време, когато дръзновеният и новаторски дух на д-р Басанович се насочва в съвсем друга посока. На 8 март 1902 г. местният печат основателно отбелязва доста подробно проведеното поредно заседание на Градския общински съвет. Това не е случайно. Причината е, че "По предложение на д-р Басанович съвета реши да се основе в гр. Варна:
1. Един музей, в който да се събират:
а/ археологически предмети (монети, надписи, статуи и др.) от Тракийско и Римско време, и
б/ материали за антропологията и етнографията на сегашното място.
Музеят да носи название Варненски градски музей".
Проследявайки в дълбочина начинанията на Варненската общинска управа от този период, следва да обърнем внимание и на нейното решение всички нови улици в бързо разрастващия се град да получат имена. За целта е назначена комисия, в която е включен и д-р Басанович.
През март 1902 г. във Варненския общински съвет става едно важно събитие. На негово заседание за първи път е представена за обсъждане ясна и професионално начертана стратегия за трайно и перспективно подобряване на санитарно-хигиенното състояние на града. Неин автор е д-р Иван Басанович. Според решение № 243/1901 г. на Общинския съвет на Варна му се възлага, като редовно избран градски съветник, задачата да анализира състоянието и да предложи конкретни мерки за справяне с редица тежки санитарно-хигиенни проблеми на града. Докладчикът се справя блестящо. Според изразеното от него мнение, здравословното състояние на града зависело от: 1/ почвата и местоположението на Варна, 2/ състоянието на улиците и жилищата, 3/ водите, които се използват за пиене. Д-р Басанович обръща особено внимание на Девненското езеро като извор на епидемно върлуващата в града малария. И за да бъде убедителен докрай, посочва конкретни и заедно с това доста тревожни цифри.
Той посочва, че в чертите на самия град Варна има още едно малко блато, където според наблюденията му се констатирали неблагоприятни влияния върху здравето на околното население. Д-р Басанович прави анализ на лошото санитарно-хигиенно състояние на улиците и жилищата в града като цяло. Той изтъква, че туберкулозата, особено сред бедното население на Варна, е сериозно разпространена благодарение на живеенето на тази немалка социална прослойка в крайно мизерни домове.
В своя доклад той посочва, че поради недостига на питейна вода и ползването й от замърсени източници всяка година сред населението върлуват коремен тиф, дизентерия и други чревни болести. Д-р Басанович предлага, в интерес на общественото здраве, общината да се погрижи най-вече за: 1/ Пресушаване на Девненското блато чрез прокопаване през него на мрежа от по-дълбоки и по-плитки канали, за засаждне на дървета, които да поемат много вода. Докладчикът дори предлага един вид дървета, които поемали много вода чрез корените си - това са Eucaliptus globulus. 2/ Блатото в ІV район на Варна да се засипе с пръст и да се превърне в парк. 3/ Варненските улици "Владислав", "Пиротска", "Мария Луиза", площадът пред Съборната църква, дворът на окръжното управление да се засадят още през пролетта на 1902 г. с големи дървета (Alianthus), които ще предпазят улиците и къщите в централната част на града от силните ветрове, пясък и прах. 4/ При разрешаването на строителство на нови постройки да се обръща по-голямо внимание върху архитектурата на домовете в естетическо, но и в здравословно отношение, като се изработи, но и да се определи типът на най-прости и най-евтини хигиенно здрави къщи.
На това заседание д-р Басанович изнася и втори доклад пред Варненския общински съвет. В него той разгръща своето виждане за перспективите на морския град в лечебно и културно отношение. На първо място като природна даденост той поставя подходящия климат. Подчертава, че морските бани, ако се използват рационално, лекуват нервни страдания, скрупулозни заболявания, особено у децата. Поради благоприятните си климатични условия Варна може да стане център за лечение на много болести с грозде, а също така и място, където чрез използване на сгъстена морска вода да се провеждат лечебни процедури. Според наблюденията на докладчика между морето и Девненското езеро се намирало голямо блато, от което можело да се добива "блатен екстракт" с който да се лекуват подагра, ишиас, тежки форми на ревматизъм. Той предлага до манастира "Св. Константин" да се построи хидротерапевтично заведение за лекуване на нервноболни пациенти. Д-р Басанович уверено гледа в добрата курортна и лечебно-възстановителна перспектива на Варна. Затова той предлага градът да се издигне не само като климатолечебна станция, а и като културен център "защото от всичко това градското население ще има материална полза". След време, според д-р Басанович, трябвало да се помисли за закупуването и на едно параходче за крайбрежни пътувания. Наред със сериозно обоснованите проекти, свързани със здравната и благоустройствената политика на общинското ръководство, д-р Басанович набелязва и основните параметри за развитие на Приморската градина. Според неговите схващания тя трябвало да бъде разширена на север до Евксиноградското шосе. Предвиждали се също така и площи за тенис кортове, значително увеличаване броя на пейките и на новопосадени дръвчета, изграждането на естрада и казино.
Тъй като поради недостига на стаите в местните хотели голяма част от посетителите на морските бани живеят в частни къщи, които често са в примитивно състояние, д-р Басанович обръща внимание и върху немаловажния квартирен въпрос. Той предлага да се учреди във Варна поне едно квартирно бюро при общинското управление, което да разполага със списъци на стаите в хотелите и частните къщи, които се дават под наем през лятото, да се определи цената им и да се полагат грижи за чистотата им. Докладчикът става инициатор и на идеята за въвеждане в града на т. нар. курортна такса. В качеството му на активен член на Демократическата партия д-р Басанович застъпва по време на разискванията във Варненския общински съвет нейното становище за даването единствено на концесия извършването на такива скъпоструващи дейности като прокарването на нов водопровод и електрифицирането на варненските улици, което би било икономически много по-изгодно и с голяма полза за град Варна.
В Българския синонимен речник за понятието "уникален" са дадени още следните определения: единствен, неповторим, рядък, изключителен. Всяко едно от тези прилагателни би стояло еднакво вярно и точно към онова, което успява да направи за периода между 1880 - 1889 г. решеният да остави ярка следа след себе си млад литовски лекар. Върху близо 190-те страници голям формат в един от най-елитните за времето си научни сборници в България, какъвто безспорно е "Народни умотворения, наука и книжнина", д-р Басанович публикува свое изследване, посветено на санитарната етнография на Ломски окръг, поставяйки по този начин основите на едно изцяло ново направление в българската научна мисъл. И което в наши дни определяме като неоценим научен принос. В края на своето изследване д-р Иван Басанович прави един генерален извод, който в пълна степен важи и за днешните ни дни. Той изтъква, че идеалът на съвременната медицина се състои не само в лекуването на болестите, но и в откриването на техните причини, в предпазването от тях и в премахването на тези опасности, които заплашват обществото при разпространението им.
Д-р Басанович пръв провежда у нас и задълбочено проучване, свързано с изследването на ръста на жителите в този район на страната. Той измерва редица антропометрични данни приблизително на около 1 700 новобранци.
Често смесват науката със знанието. Това е грубо недоразумение. Науката е не само знание, но и съзнание, т. е. умение да се използва знанието както трябва. Трудно е наистина да се обясни как и защо един вече утвърдил се и изцяло изграден като професионалист лекар като д-р Иван Басанович се насочва към епиграфиката и археологията. Обяснението може да бъде само едно - това са нови черти от проявата на вечно търсещата му творческа натура. Този път обект на неговото внимание стават някои антични надписи, на които той попада в с. Голяма Кутловица (дн. гр. Монтана).
Преди няколко години Българската академия на науките (БАН) пусна от печат свое специално издание, посветено на кръгли годишнини на нейни академици и член-кореспонденти. Тук е посочено по повод 75-годишнината от смъртта му и името на "Иван Юрев Басанович (23.11.1851 г. - 16.02.1927 г.) - хирург, антрополог и етнолог, действителен член на БАН".
В тази статия бе направен опит да бъдат разкрити някои от основните културни, стопански, обществено-политически и научни проблеми, до които д-р Иван Басанович по времето на своя четвъртвековен престой в България не само се докосва, но и полага сериозни творчески усилия те да бъдат както анализирани, така и във възможна степен решени. Проследявайки с научни факти и последващи изводи неговата широкомащабна дейност на българска почва, ще си позволя да завърша със следните негови показателни думи: "България се издигна в културно отношение. Бяха прокарани много железни пътища. Във Варна се изгради хубаво пристанище. В градовете израснаха европейски домове. В селата — много училища. В градовете — много гимназии. В центровете на околиите и областите - болници. Също - театри, библиотеки, музеи, банки, различни дружества и учреждения. Дори в селата бяха построени удобни жилища, а в Лом-паланка и околията почти изчезнаха бордеите. Като се прощавах с България, аз я оставих започнала да процъфтява. За развитието на Лом и други райони аз също положих известни усилия. Доволен съм, че не бях паразит в България. Българите също ценяха моя труд. Сред тях имах много добри приятели и особено всред средите на интелигенцията и Демократическата партия, в която членувах".
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
