архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
СВЯТ стр.34, бр.6, година XI, 2004г.
КАТОЛИЧЕСКА ПОРТУГАЛИЯ
Мануел ду Насименто




   Португалец - това значи римокатолик. Над 90 % от населението, а според някои източници - 97 %, се самоопределя като принадлежащо към Римокатолическата църква. Толкова висок процент няма в друга европейска държава. Една трета от португалците редовно участват в светата литургия и приемат причастие. Но и почти всички останали имат църковен брак, кръщават децата и погребват близките си според каноните на църквата.
   Това е съпътстваща историческото развитие съдба, от самото полагане на основите на държавата. Първият крал Афонсо Енрикеш е роден през 1109 г., когато кръстоносците превземат Бейрут. На 20 години се обявява за владетел на португалските градове, а през 1143 г. се провъзгласява за крал. Налага му се обаче да чака цели 36 години, докато Светият престол признае, че над неговата власт стои единствено папската.
   А че вярата продължава да е неотменима част от португалското самосъзнание и култура, го доказва и наскоро започналото грандиозно начинание - изработва се ръкопис на Библията. Всеки гражданин може доброволно да участва в един от създадените за целта 22 центъра. Първи дадоха пример президентът Жорж Сампаю, самият той известен като агностик, и председателят на парламента Мота Амарал. Координаторът на проекта очаква да се включат над 100 хил. души и твърди, че не става дума само за вяра, а всичко това е въпрос на национална идентичност.
   Католическата вяра господства в Иберийския полуостров от 589 г., когато вестготите я приемат официално в Толедо. С арабските нашествия настъпват трудни времена за християните и докато т. нар. мосараби, въпреки че запазват вярата си, приемат чуждото господство, други се обособяват в отделни малки територии и оттам започват продължилата седем века реконквиста.
   Португалското кралство се развива в близко сътрудничество и с активното участие на църквата. Много са примерите за това. Датиращият от 12 ноември 1288 г. първи университет е основан с кралско решение, но и с папско потвърждение. Освен преките държавни интереси, великите мореплаватели имат за задача да разширят териториите на католическата вяра. Нерядко успяват в това начинание, дори и там, където не могат да наложат кралското господство. Светият престол всъщност възлага на Португалия и на Кастилия евангелска мисия. Португалските католически мисии широко присъстват в територии, които не принадлежат на империята като Япония, Китай, Етиопия и Индия. Често върховните представители на португалската политическа власт действат като Апостолически нунции, от тях зависят епископски хиротонии и назначения, създаване на нови епархии и други чисто религиозни въпроси. Техни постановления имат силата на канонически декрети.
   Най-видният за всички времена португалски мисионер е отец Антонио Виейра (1608 - 1697). Ерудиран мечтател, пламенен оратор, считан от мнозина за най-блестящия прозаик на португалски език. В думите му: “Демокрит се смее, защото във всичко човешко вижда невежество, Хераклит плаче, защото във всичко вижда нищета. С по-голямо основание плаче Хераклит, отколкото се смее Демокрит, защото на този свят има много нищета, която не е невежество, но няма невежество, което да не е нищета”, прозира вечната грижа за съдбата на бразилските индианци, сред които работи дълги години. Бори се за техните основни права и с това си спечелва ненавист от страна на колонизатори и управници. А за теориите си за “Петата империя” и за икономическо възраждане на Португалия, като за целта се премахне дискриминацията на т. нар. новопокръстени - евреите, и се привлекат техните капитали, го преследва и самата църква, в лицето на Инквизицията и на собственият му Йезуитски орден.
   И след залеза на португалския “златен век” органическата връзка между политическа и религиозна власт се запазва до първите години на провъзгласената през 1910 г. Република, тогава открито антиклерикална.
   Вероятно това, както и болезненото участие на Португалия в Първата световна война, водят до феномена, наречен “Фатима”, за някои просто явление, за повечето - чудо.
   На 13 май 1917 г. малките Франсишко, Жасинта и Лусия твърдят, че над стар дъб, в местността Кова да Ирия, близо до Фатима, им се явила Дева Мария и с тих и спокоен глас им казала, че ще помогне за опрощение на греховете по света и че пет месеца след това, на същата дата, слънцето щяло да даде знак в потвърждение на чудото. На 13 октомври там се събират 70 хил. души, хора с най-различен социален произход и статус, едни с автомобили, други с каруци, трети изминали пеша дълги разстояния.
   Уважаваният журналист Авелино де Алмейда, личност извън всякакво съмнение за религиозна апологетика, описва така видяното:
   “И когато вече си представях, че няма да има друго освен огромното мирно множество (...), какво да видя над полето?
   Дъждът спря в уреченото време, гъстият облак се разкъса и царят на небесните тела (...) се появи с пълна сила и се заигра (...) като дъга, толкова красиви и ярки бяха цветовете по повърхността на слънцето (...).
   Чудо, както викаше народът; природни явления, както твърдят учените? Не се старая сега да го уточня, само описвам това, което видях... Останалото е в ръцете на науката и на църквата.”
    На 13 май 2000 г. две от трите овчарчета, Франсишко и Жасинта (Лусия е още жива), са обявени за блажени от папа Йоан Павел II в базиликата във Фатима. Впрочем папа Йоан-Павел II счита, че именно Майката закрилница от Фатима го спасява при атентата от 1981 г.
   След трудните за църквата времена, поради антиклерикалните действия на някои републикански “революционери”, настъпват благодатни за йерархията години, изпълнени с недотам достойни за самата Католическа църква моменти.
   Диктаторът Салазар твърди, че “Католическата религия притежава същностна стойност и е средство за политическа мобилизация. От началото на португалската история тя е градивен елемент на душевността на нацията и преобладаваща черта на характера на португалския народ.”
   Както често се случва, авторитарни и тоталитарни режими използват близки до истината твърдения, за да постигнат своите цели. Следва обявяването на католицизма за държавна религия, всякакви привилегии за църковната йерархия и възобновяване на засилена колониална и псевдомисионерска политика.
   Йерархията се отплаща както в метрополията, така и в колониите, като помага на държавната власт в набирането на кадри, защитава колониалната политика и оправдава постулатите на т. нар. Нова държава, с фашистки елементи дори когато влиза в противоречие с човешките права и основни принципи на самата доктрина на църквата.
   Но това, което характеризира Католическата църква, е, че след определени трудни периоди или откровени грешки винаги намира верния път на еволюция и съобразяване с новата действителност и въжделенията на хората.
   Португалската църква се промени значително през последните 30 години, след началото на демократичните промени, на 24 април 1974 г. Силата є не е в миналото, а в самия є произход. Съществуването є не се корени във властта, а в мисията, която є е предначертана.
   Още един пример за това е днешният подход към друг спорен момент от нейната история - Инквизицията.
   Наскоро с участие на над 50 историци се проведе в Лисабон най-големият конгрес по въпросите на Инквизицията, под наслов “Португалската инквизиция: време, причини и обстоятелства”. Участниците изразили съжаление, че темата се засяга повърхностно в учебниците.
   Папа Йоан-Павел II смята, че въпросът за Инквизицията е “метод на нетърпимост и насилие в служба на истината, който изкривява представите за църквата”. Важен е фактът, че в днешно време историците вече не използват темата нито в защита, нито против църквата.
   Отварянето на архивите показва, че в Испания само 3,5 % от делата между 1540 и 1700 г. завършват със смъртна присъда. При Португалската инквизиция те са близо 6 %. Това се дължи на факта, че в Португалия Инквизицията е държавна, великият инквизитор е подчинен на краля и имуществото на осъдените се конфискува в полза на короната.
   Днес в Португалия съществуват всички юридически предпоставки за пълна свобода на съзнание, вероизповедание и обреди, както и пълна равнопоставеност между всички вероизповедания. Но поради традиционно неразривната връзка между държавата и Католическата църква тя продължава да се ползва на практика с привилегии, които всички приемат естествено. Нали все пак: португалец - това значи римокатолик.
горе