“...И винаги този град е в центъра. Може да е като съвсем северен, със своите планини, ледено студен прозрачен въздух, звънчетата на шейните и бялата снежна покривка, със скиорите по хълмовете. Но изведнъж, само за една нощ влажният вятър задухва и градът с околностите си се превръща в южен град, с италиански цветове, блестящи бели покриви и слънчеви отблясъци, със задушни повеи...”
Стефан Цвайг
Надеждата на Хуго фон Хофманстал, който заедно с Макс Райнхард и Рихард Щраус е един от основателите на Залцбургските фестивали, се изпълни: “Представители на всички нации да ни посещават, да търсят и намират онова, което трудно биха открили другаде по света...”
Началото на тези културни събития датира от 1920 г. Най-известните оркестри са свирили и свирят в концертните зали на града. Най-добрите диригенти в света са им придавали блясък. Тук Макс Райнхард поставя “Iederman” от Хуго фон Хофманстал, събитие, без което е немислима и днес фестивалната програма. За почитателите на оперното изкуство от цял свят грандиозните оперни спектакли са истински магнит и поради участието на световни звезди на певческото изкуство, които се представят и в самостоятелни концерти.
Забележително е присъствието на българските певци. Във фестивалните програми могат да се видят имената на първата българка, гастролирала на залцбургска сцена Люба Велич (Дона Ана в “Дон Жуан” на Моцарт). Като диригент и режисьор Херберт фон Караян осъществява един знаменит спектакъл на “Борис Годунов” от Мусоргски през 1965 г. с Николай Гяуров. Партнират му още Маргарита Лилова, Надя Добрянова, Никола Гюзелев, Димитър Узунов, Антон Дяков, Сабин Марков, Милен Паунов и хорът Ана Томова-Синтова е явление на Залцбургските музикални тържества с 15 години участие. Блестящо се представят Гена Димитрова, Райна Кабаиванска и Александрина Милчева. Вече 10 години Веселина Кацарова събира овациите на публиката с изключителната си интерпретация в оперите на Моцарт. За успеха на постановките присъствието на българката е решаващо. Когато тя пее, цените на билетите се покачват двойно. Многократни са гостуванията и на хора на Софийската опера.
Естествен е пиететът към музиката на Моцарт, която е в центъра на вниманието по време на фестивалите, но тук не обръщат гръб и на съвременните музикални творби. Ще изброим само някои от проявите извън официалната фестивална програма.
ФЕСТЪТ В ХЕЛБРУН И ЗАЛЦБУРГСКИЯТ УЛИЧЕН ТЕАТЪР
Това са два “специалитета”, които датират от лятото на 1970 г. Възторжени журналисти нарекли този фест “австрийски народен театър”. Всяка година той привлича около 16 000 посетители. Характерно за него е осъвременяването на миналото, превръщането на града в една сцена отколешна мечта на театралите. Поставят се опери в “Щайнтеатър” и почти забравени драматични творби, преоткрити в Хелбрун, балетни феерии, пантомими, рецитали, изпълнява се камерна музика.
Своето място намират и залцбургските традиционни обичаи, дори изкуството на ездата, защото оригиналният уличен театър една залцбургска традиция, представлява впряг от два коня с монтирана отгоре сцена. Така дългоочакваната постановка преминава през целия град, от площад на площад, от уличка в уличка, от двор в двор: безплатно зрелище за всеки любител на народната драма.
ЗАЛЦБУРГСКИТЕ КОЛЕДНИ ПЕСНОПЕНИЯ
Създадени още през 1946 г., Залцбургските коледни песнопения доказват, че традицията и стремежът към съвременното изкуство трябва да се допълват това е мотото на проявата. В центъра на вниманието е Рождественският дух, влъхвите, старинните песни, изпълнявани от различни групи певци. От 1960 г. в края на ноември и началото на декември концертите на групите се организират в Главната фестивална сграда. Около 40 000 гости на Залцбург ежедневно ги посещават.
ХЕРБЕРТ ФОН КАРАЯН И НЕГОВИТЕ ЗАЛЦБУРГСКИ КОНЦЕРТИ
През 1967 г. Херберт фон Караян полага началото на Великденския залцбургски фестивал в периода от Цветница до Великден.
Това събитие е белязано с перфекционизма на изпълнители и диригент, привлича световния музикален елит. Магнетичният Караян, диригент и режисьор, поставя главно Вагнерови опери, както и концерти заедно с Берлинската филхармония. Многоезична публика от цял свят е готова да плати всяка цена, за да може да присъства на тези музикални прояви.
Посетителите са около 20 000, като две трети от тях са чужденци. От 1973 г. Караян дирижира всяка година около Петдесетница и по три концерта с Берлинската филхармония, когато Залцбург отново се превръща в световна столица на музиката.
МОЦАРТОВАТА СЕДМИЦА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ФОНДАЦИЯ “МОЦАРТЕУМ”
От 1956 г. Международната фондация “Моцартеум” организира Седмица на Моцарт за отбелязване на рождената дата на залцбургския гений Волфганг Амадеус Моцарт 27 януари 1756 г. Този най-интимен от многото залцбургски фестивали се превръща в Мека на Моцартовите поклонници от цял свят. Концертите се провеждат в Главната фестивална сграда, в Моцартеума, в родния дом на Моцарт, в катедралата “Петерскирхе”. Организаторите грижливо спазват местния колорит. Интерпретаторите са равностойни на изпълнителите от Летните фестивали. Представят се оркестри, солисти, както и камерни концерти, меси, концертни изпълнения на опери. Изложби и семинари съпътстват представленията. Интересно е, че в програмата се включват както популярни творби на Моцарт, така и неизвестни, забравени или скоро открити. От година на година Седмицата на Моцарт става все по-амбициозна проява, насочена към истинските любители на неговото творчество.
СЦЕНА НА МЛАДИТЕ
От 1971 г. към Залцбургските летни фестивали се присъединява и “Сцената на младите”. Без да представлява тяхна конкуренция или алтернатива, тази проява предлага възможности за експериментиране в широк аспект, като се дава път на фантазията, на новите форми. Тук доминира авангардният театър, наред с изложбите, литературните четения, филмовите ретроспективи, видеопродукциите, както и изпълненията на старинна и нова музика от Средновековието, на джаз и рок. През 1981 г. е създадена и специална клубна сцена за срещи и критични дискусии на тема “Алтернативна и младежка култура”. Около 26 000 души гостуват на този своеобразен младежки фестивал, който може да бъде посетен в университетската аула и в църквите и по площадите на Залцбург.
ЗАЛЦБУРГСКИ АСПЕКТИ
От средата на юни 1977 г. т. нар. Залцбургски аспекти всяка година предоставят 5 дни за среща с “Международни изяви на нова музика”. Особено значение се придава на авторите на модерна музика. Така от 1981 г. в клуб “Аспекти” се провеждат срещи на критици и композитори, които обсъждат теоретични проблеми (напр. развитието на националните школи за нова музика, на музикалния театър), както и възможностите за ново звучене на старинните инструменти. Ежегодно около 1200 му зиканти, критици, любители и изпълнители се включват в тези интересни събития. Гостите от чужбина имат възможност да опознаят и града с Францисканската църква, студиата на ORF, Маркусхаус, крепостта от ХI век и пр.
|
