архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.29, бр.6, година X, 2003г.
ГРАЦ -ГРАДЪТ, КОЙТО ПРЕЛЪСТЯВА НЕНАТРАПЧИВО
Ерика Лазарова

Символът на Грац - Часовниковата кула
   Има градове, които те завладяват неусетно и ненатрапчиво ­ като парфюм, изпълващ сетивата, или музика, продължаваща да звучи в теб дори когато си далеч. Грац, вторият по големина град в Австрия, има собствен чар, който литератори и журналисти напразно се опитват да обяснят, движейки се в омагьосания кръг на сравненията. Защото той не притежава космополитното и носталгично очарование на Виена и не впечатлява с фестивалния блясък на Залцбург. Градът на река Мур има дълга история, чиито драматични обрати са му помогнали да съхрани идентичността си. И даже днес, когато той се индустриализира с все по-усилни темпове и модерната архитектура, завладява все по-големи територии, си остава “най-австрийският от всички градове”. И това се дължи на особената атмосфера, запазила духа на миналото във впечатляващите паметници от Ренесанса и Барока.
   Критиците му го намират недостатъчно динамичен, дори “провинциален” и винят за това историята и географското му местоположение. Твърдят, че той е разположен по-близо до Загреб, Любляна и Триест, отколкото до столицата, и напомнят, че съвсем доскоро железопътният преход през живописния Семеринг до метрополията на Щайермарк, разположена в преддверието на Алпите, не е бил от най-лесните.
   Грац царува спокоен и недосегаем сред естествена зеленина, защитават го почитателите му, за които “Зеленият Щайермарк” е синоним на незагубена връзка с природата и виталност, извираща от близостта с юга. А тя се долавя осезателно в облъчването от архитектурния облик на италианска жизнерадостност и култ към светлината. Защото средновековните и ренесансови владетели определено предпочитали да канят архитекти, строители и художници от “Бела Италия”. Така биват създадени някои от най-прекрасните паметници в града като известния Ландхауз ­ седалище на местното управление, чийто двор с аркади и изящен кладенец е едно от предпочитаните места за посещение от всички чуждестранни туристи, или градската енорийска църква с прочутата картина “Възнесението на Богородица” от Тинторето.
   Дело на италианския майстор Дел Алио е и великолепната порта на Арсенала, приютяващ понастоящем един от най-внушителните музеи за оръжия в Европа. Отлично хрумване през последната година е организирането на изложба на Вечната жена през четирите сезона на живота й, именно на фона на оръжията. Контрастът между мъжката войнствена сила и женствеността, създаваща и съхраняваща живота, е предадена с особена изразителност и обич към детайла, за което спомагат оригиналните носии, дрехи от различните епохи и автентични предмети на бита. Наследниците на Хабсбургите, след като правят от Грац своя резиденция, също се обръщат към италиански художници и градостроители. По времето на император Фердинанд II изтъкнатият творец Джовани Феличе де Помис създава внушителен мавзолей за него и неговото семейство, превърнал се с пищността и великолепието си в един от притегателните центрове за всички, посещаващи града, напомнящ обаче и за силното влияние на контрареформацията върху Грац.
   Всъщност в архитектурния облик на Грац епохите се смесват органично. Пешеходците предпочитат Стария град с неговите тесни улички и единствения запазен средновековен площад ­ т. нар. Главен площад. При хубаво време той се превръща в любимо място за срещи, в един гигантски кафе-ресторант на открито, където можеш да спреш за чашка ароматно еспресо или капучино, но можеш и да похапнеш добре от характерните за района специалитети. Около него започват типичните за средните векове тесни и живописни улички с често изразителни имена като “Херенгасе” (“Уличка на мъжете”), “Шпоргасе”, “Бюргергассе” (“Гражданска уличка”), “Ханс-Заксгасе” и др.
   Приземните им етажи са превзети от уютни заведения “със стил” и елегантни бутици, предлагащи всичко възможно ­ от маркови облекла и национални костюми до сувенири, атиквитети, книги. Особено известна в това отношение е “Заксгасе”, наречена още “търговската миля”. Старинният Грац има и своя “бермудски триъгълник” или площта, разположена между “Ферберплатц”, “Мелплатц” и “Глокеншпилплатц”. На твърде ограничено място са събрани огромно количество кафенета, ресторанти, бирарии, локали, тук е и казиното. В този рай за почитателите на качествена храна и напитки се събират гражданите на Грац и неговите гости от всички възрастови групи, особено през уикенда, за да усетят вкуса на празника и удоволствието да се срещнеш с приятели или да създадеш нови познанства.
   Но Грац може да предложи много не само на любителите на т. нар. “консумативна култура”. Той притежава духовността на стар университетски център (неговият университет е създаден още през 1586 г.), който сега преживява истински ренесанс именно като средище на наука и култура. Разполага с един от най-интересните австрийски музеи (“Йоханеумът”), впечатляващ с палеонтологическите, минералогическите, зооботаническите си сбирки, които инспирират създаването на Политехниката, както и с богатите си експозиции, посветени на изкуството и занаятите. Градът се гордее заслужено и с един от малкото музеи в света за ключалки, катинари и всевъзможни заключващи устройства, илюстриращ как през вековете се е развивала техниката за охраняване на домове, документи, обществени хранилища на ценности. Гордост за жителите му са елегантният Градски театър, изграден през 1774 г., и Операта, отворила врати през 1899 г., напомняща за полумитичната “Бел Епок”.
   Никой посетител, който не се е изкачил на хълма Шлозберг с прочутата часовникова кула, символ на Грац, не може да претендира, че го познава истински. От него не само се вижда като на длан метрополията на Щайермарк, но става видимо и как е растял и се е развивал през столетията и годините този древен град, чиито корени се губят в дълбоката древност. Открити са келтски следи и останки от поселища на римски завоеватели. Налице е и силно славянско присъствие. Самото име “Грац” се счита, че произлиза от славянското “храдец” (крепост), което напомня, че някога на “Шлозберг” е съществувало силно тяхно укрепление.

Домът на изкуството, който се изгражда в момента
   Туристите трябва обезателно да видят още задушевната поклонническа църква “Мариятрост” (“Утешаващата Мария”) и “Чумната колона” от ХVII в. в Райтерег ­ сакрален пазител от един от най-жестоките бичове ­ коварната и фатална болест, ненавиждана наравно с опасността от турските нашественици. Нейна особеност, въпреки злокобния повод за издигането й, е жизнерадостното впечатление, което оставя у всеки с пищната си флорална украса.
   На всяка цена трябва да се посети и дворецът “Егенберг” като едно от бароковите чудеса на града на Мур. Той е станал още по-красив след сериозната реставраторска дейност през 2000 г., обхванала и прекрасните му градини, в които са възстановени розариумът, романтичният павилион, храмът на Бахкус и езерото, за да напомнят, че става дума за “австрийския Ескориал”.
   На вниманието на любителите на екскурзиите из зеленото сърце на предградията напомням, че любимата т. нар. домашна планина или Шьокел, се намира само на 16 км от Грац. Предлаганите полудневни екскурзии до музея на открито в Щюбинг, представящ архитектурата и бита на областта, посещението на родното място на прочутите бели липицански коне, снабдяващи виенската придворна ездитна школа и “винарския тур с дегустация на щайерските елексири” ще трогнат всекиго с още една любопитна страна на живота в и край Грац.
   Но освен старинния Грац, обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство на човечеството, съществуват и бидермайеровиат и модерният град, вплетени хармонично сред старинните урбанистични елементи. За някои архитектурните иновации могат да изглеждат и шокиращо предизвикателни, но болшинството от гражданите се гордеят или поне са свикнали с микса от традиция, модернизъм и постмодернизъм. Така, както те си съжителстват мирно ­ стилни патрициански палати със солидни къщи на заможни граждани от Ренесанса из готически закривените улички с емблематичния “Кребсенкелер” (напомнящ с чупките и “рачешкото си име” колко трудно се е разширявал градът и как всеки е искал да остане в центъра). Или както съществуват в контраст крещящи реклами и изящни табели (шедьоври от ковано желязо), улични музиканти с шарманки и джаз-групи.
   В битов план социалните контрасти също си съжителстват поне в привидно миролюбие. До петзвездни хотели са издигнати старчески домове, а все по-често край достопочтени фасади изникват полубидонвилите на потърсилите нов шанс в Грац заселници от всички краища на света. Близостта с Балканите създаде през последните години голяма емигрантска вълна, заляла крайните квартали. Но Грац отдавна вече е култивирал в себе си търпимост към чужденците. Буквално на всеки ъгъл може да се видят продавачи на дюнер или фарафели, конкуриращи традиционните щандове с кренвирши, наденички и дебърцини, а мургави собственици на магазини за хранителни стоки изкушават с екзотични продукти и омайващо силни подправки. Те налагат нови гастрономически навици и се състезават за вниманието на клиентите наред с многобройните китайски ресторанти, формирали предпочитанието към леката ориенталска кухня.
   Грац има многобройни лица, понякога твърде различни. На особена почит се радват свръхмодерните постройки, умножени специално заради обявяването му за Европейска столица на културата през 2003 г. Всъщност пиететът на неговите жители към авангардното изкуство датира не от вчера, за което доказателство е форумът (или фестивалът) “Щайерска есен”, събиращ изявени съвременни творци и техните творби-предизвикателства. Традиция и новаторство се сблъскват, сякаш за да демонстрират, че Грац далеч не е застинал в архаична и скучновата провинциална леност, а провокира с опитите си да прави крачка напред в надпреварата с времето.
   Грац е обновен и посреща туристи на аерогарата и гарата, както и по основните магистрали с импровизирани вернисажи и специални експозиции, напомнящи, че влизат в град, където се твори с поглед към бъдещето. Заради изборът му на културна столица отварят врати Домът на литературата, Детският музей (като място за пърформанси и стимулиране на детската креативност), Къщата на изкуствата (“Грацер Кунстхауз”), т. нар. “Хелмут ­ Лист ­ Хале” (замислено като център за класическа и модерна музика), в чиято зала от 1200 места дирижират диригенти от ранга на Николаус Арнонкур и Валери Георгиев.
   Но може би най-смелото и най-перспективно от постмодернистичните начинания през 2003 г. е островът в реката Мур, който свързва двата бряга и продължава не само в оптически, но и в актуален план градската среда, подобрявайки инфраструктурата и създавайки нови пространства за въображението, за културната и спортна дейност на гражданите и гостите на Грац. Визуалното му решение ­ две отварящи се черупки на мида, символизират откритостта на града към света и изпращат послание за културен диалог.
горе