 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.27, бр.6, година IX, 2002г. |
|
|
БРЮКСЕЛ - СЪРЦЕТО НА ЕВРОПА |
|
|
| Венелин САПУНДЖИЕВ |
|
Казват, че Лондон бил умът (финансов) на Европа, Париж - безсънната ù душа, Венеция - очите, Виена - старото и добро сърце...
Каквото и да казват като някаква ласкава еманация, онзи толкова противоречив, цивилизовано-нецивилизован, ХХ век, векът на технологиите и невиждания технически просперитет, но и векът на двете най-унищожителни войни в историята на човечеството, раздаде, според Гюнтер Грас, "нови карти на нова маса".
И ако "зеленото сукно" е старата Европа, то новите карти - новото младо сърце на Европа, безспорно е градът край Суанийската гора, на двата бряга на Сенн, както галено го наричат самите брюкселчани - Брюксел.
Едва ли 580 г. сл. Хр. Свети Жери, архиепископ на Камбрия, пресякъл същата тази гора и построил малка часовникова (и защитна) кула на островче в средата на същата тази река, е предполагал, че след 15 века градът ще се превърне в столица на обединена Европа. Но историята си знае своето и век след малката куличка (VII в.) островчето се превръща в значимо селище, което за първи път писмено е упоменато като Брюксел.
Четири века по-късно (ХI в.) градът се разпръсква извън острова, край реката, изгражда се първият укрепен вал и Брюксел започва да играе все по-важна роля в историята на Европа и на света. Той процъфтява по времето на Бургундските херцози, а Филип Добрия за първи път го превръща в своя резиденция.
Хабсбургите слагат още една багра в пейзажа от стил и разкош, от елегантност и уют и това, може би, кара Филип II да премести седалището на нидерландското правителство в Брюксел. Градът, според самия крал, бил "най-свободното място на Европа" (нещо, което може да се каже и днес). Испанските губернатори са посрещнати с неприязън от брюкселчани, та се наложило един от най-жестоките испански военачалници - маршал Де Виляроа, да обстрелва и разруши някои от най-красивите му сгради и улици.
За първи път околностите му се превръщат в "горещо" военно място, любимо и за диктатори, и генерали, за маршали и узурпатори. И тази ескалация ще завърши с Ватерлоо и Първата световна война, където експанзията по особен начин ще се докосне до свободата.
Иначе Шарл Лотарингски - баджанак на първата желязна лейди на Европа - австрийската императрица Мария Терезия (1744-1780), не само поправя разрушенията от последните сто години (Централния площад, Кметството, Катедралата, Главната улица), но и превръща Брюксел в град, от който се възхищавали скитници и пилигрими, кардинали и свети отци, писатели и поети, художници и скулптори, крале и дипломати - от Шарлероа и Шарл де Костер до английската кралица Виктория... А тя - създала и съхранила цяла епоха, наречена на нейно име Викторианска, е имала какво да види и в града, основан от Свети Жери.
Брюксел, освен архитектурно, се развива и политически. По време на Великата френска революция е столица на департамента Дил. От 1815 до 1836 година е една от двете (заедно с Хага) резиденции на Нидерландските крале, владетели в Белгия. В нощта срещу 25 август 1831 г. в Брюксел започва борбата за независимост на страната. Неслучайно, когато независимостта е възстановена, Брюксел става първата столица на Кралство Белгия, за да се превърне век и половина по-късно в столица на Обединена Европа.
Така на кръстопътя на историята този град-свят извървява пътя към себе си и света, "за да ослепи очите - според Грилпарцер - на всеки, който спре пред портите му." Днес порти няма. Няма сякаш и порти между Изтока и Запада, както ги е нямало и преди ХХ век, а Брюксел си е все така същият...
И Старият площад - "сърцето" на старинен Брюксел, този вечно безсънен правоъгълник, "изрисуван" от красивите сгради наоколо, и осветеното от звездите старо кметство, което заедно със сградите, всяка наречена със собствено име (да сте чували за такова нещо), оформят прочутия понякога пазар на цветя, понякога шпац - място за разходка (централния площад), и Дома на белгийските крале, и Къщата на гилдиите, и "Вълчицата", и "Талигата", и "Пекарите". Все така тържествено и неповторимо е и традиционното годишно шествие "Оммеганга", което всеки 2 юни ни припомня за историческата 1549 година, когато за първи път Брюксел официално се появява на европейската сцена при едно подобно шествие, устроено в чест на Карл Велики, сина му Филип, и неговата сестра Елеонора.
Все така голям като града изглежда и малкият манекен Пис - "Пишльото" - негов символ, на смелостта на гражданите му, дори и най-малките, които се изпишквали пред вражеските редици, обсадили техния град.
Все така красиви са и брюкселските катедрали и църкви, сред които блестят църквата "Майката Божия на Добрите Деяния" и "Свети Николай". Все така внушителна е и една от първите европейски борси - в продължение на векове място за среща на белгийския (днес и европейски) финансов елит. Все така безсънно е и новото сърце на Брюксел - площад "Де Брукер", наречен на един от най-значимите кметове в историята на града.
Все така импозантни са и Кралският дворец и Кралският театър при монетния двор, пренесли достолепието през годините.
Все така пълна с щъкащи хора е и "Галерията на Свети Юбер", построена през 1846 година, която с нейните 212 м дължина, 8 м широчина и 18 м височина, е сред най-големите покрити улици-базари в света.
Все така заредени с дъха на вечната белгийска и европейска бохема са и Хълмът на изкуствата, и площад "Албертина" със статуята на крал Алберт I, и Националната библиотека с повече от 1 000 000 книги и над 30 000 ръкописа - богатството на Европа.
Все така над всичко земно стои катедралата "Свети Михаил", чийто корени се губят във времето (ХIII век).
Все така между миналото и бъдещето е и Дворецът на генералните щати - през 1779 г. само белгийски, днес измеренията му преминават в сградата на Европейския съюз...
Все така мамят очите и ума творбите на Ван Дайк, Петер Пол Рубенс, Петер Брьогел, Давид Тение и стотици майстори на четката на Кралския музей на изкуствата...
Все така аристократичният квартал "Саблон" ("роден" още през ХVII век) поразява с невероятната си архитектура...
Все така Дворецът на правосъдието стои с величието си, сякаш над града, континента и делата земни., а площта му - 26 000 кв. м, поразява с импозантността си.
Все така Халските порти (построени още през 1357 г.) водят към града, но и към сградата на Комисията и Съвета на Европейската общност - символ на нова Европа.
Все така на една крачка от центъра са и паркът "Хейзел", и комплексът "Мини Европа", където в човешки ръст със земни измерения може да се видят и Московският Кремъл, и Айфеловата кула, и Бъкингамският дворец, и вулканът Етна, и зоопаркът, наречен на ексколонията Конго, и китайският павилион, и японската пагода, подсказващи ни, че градът е не само част от Европа, но и част от света...
Това и още много е Брюксел.
Но какво е един град, без да се разходиш по безсънните му улици. Да не изпиеш поне една дузина от 222-те основни белгийски бири, да не опиташ едни картофки с майонеза или вафли по лиежки, да не влезеш през прага на "Червения рак" или "Бравур", да не си купиш на тръгване един малък метален, сребърен "Пишльо", някоя дантела, "затворена" в рамка, под стъкло, за да се подчертае красотата ù.
Брюксел мами, омагьосва, търси те, колкото и далеч да отидеш от него. Сякаш за да ни припомни колко голям е нашият малък свят... И колко малък всъщност!
|
|
| горе |
|
|
|
|
