архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.35, бр.6, година IX, 2002г.
ПРОВОКАЦИИТЕ НА ЛЮБЕН КОСТОВ
Дочка КИСЬОВА - ГОГОВА
Пластиката “Око”
   Повече от десет години художникът Любен Костов провокира с изкуството си публиката.

   Замисълът в пространствените пластики "Ухо", "Око", "Устни" от проекта с името "Идентичност", показани на фестивала "Европалия" в Брюксел, е реализираната идея: "Слушай, гледай и говори, запазвайки своята идентичност." Над подобни творби художникът се замисля отдавна. През 1992 г. се ражда първото произведение, експонирано във въздуха. Това е една комета, която авторът показва в родния си град Плевен. Оттогава той прави около осемнадесет подобни работи, които са видени не само в България, а и в чужбина - Франция, Германия, Черна гора. Сред тях най-любопитни са "Яйцето", "Звезден додекаедър", "Комета", "Капан на времето", експонирани през годините на различни улици и места в София - "Ангел Кънчев", "Раковски", в пространството пред Френския културен институт и пред Народния театър "Иван Вазов".

Пластиката “Ухо”
   Проектът, който авторът представя в Брюксел, е мислен специално за този град. Да се свърже идеята за произведението със столицата на Белгия е била водеща при създаването му. "Ухо", "Око" и "Устни" са разположени на различни места в града, на разстояние около 200-300 метра една от друга. "Ухо"-то авторът монтира в подкуполното пространство на сградата "Gallerie Rovenstein" с план на ротонда. "Око"-то е експонирано във въздуха над оживената градска артерия “Булевардът на императора” в центъра на Брюксел, а "Устни"-те са до катедралата "Нотр Дам дьо ла Шапель", в която някога се е венчал Питър Брьогел. На една от вътрешните стени на храма има паметна плоча в чест на великия художник.

   Със своето изкуство Любен Костов провокира не само публиката, но и самия себе си. Едно от изпитанията е да съумее от гъвкав, мек и аморфен материал, какъвто е коприната, да създаде работа, която има своя форма, без да използва конструкция. Илюзията за твърдост той постига чрез начина, по който опъва въжетата, за да експонира творбата, а използваната материя създава усещане за ефирност. За проекта, представен в Брюксел, са използвани 160-170 метра изкуствена коприна, над 2000 метра въжета и 2600 метра ластик (за "Устни"-те). Изпълнението авторът не рискува да повери на никой друг и както някога в миналото, като безименните майстори, той го прави сам.

   След демонтирането, когато обектите изчезнат физически от мястото, остават в съзнанието и въздействат, като нараства техният смисъл в духовна и символна посока.
горе