архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОПАЛИЯ 2002 стр.3, бр.6, година IX, 2002г.
ЕВРОПАЛИЯ 2002 - ОРИЕНТИР НА ЕВРОПА КЪМ КОРЕНИТЕ И
   Фестивалът "Европалия" е най-мащабното културно събитие, което се провежда всяка година в Брюксел, Белгия. Той носи името си от континента Европа и римската богиня на жътвата Опалия. През 2002 г., след като организацията му през последните три години бе свързана с други източноевропейски държави - Чехия, Унгария, Полша, интересът на белгийската и европейската общественост, интелигенция и елит бе съсредоточен върху българската култура. Тазгодишната "Европалия" се провежда под егидата на Президента на Република България Георги Първанов и краля на Белгия Албер II.

    От най-древните извори - културата на траките, от фолклора и наративната традиция, представляваща река с нейните притоци славяни и прабългари, от православния иконописен модел с уникалните фрески на Боянската църква, до местата, където течението става спокойно и се влива в морето от съвременни стилове и почерци във всички направления на изкуството, най-ценното от България бе изложено на европейската витрина. Не може да не се споменат и съпътст ващите конференции, свързани с разширяването на Европейския съюз и НАТО към Югоизточна Европа, полагането на толерантността и хуманността като основа в българския етнически модел, чрез спасяването на евреите, както и взаимовръзката между култура и политика, между евроинтеграция и културна политика, които са немислими едно без друго.

    И именно сякаш за да потвърди това свое схващане, организационният комитет на "Европалия - България '2002” съчетаваше темите за пътя на страната ни към Европейския съюз с културата, и обратно, българската култура с въпросите по присъединяването. Триера с "пътна карта - нейната култура" на борда си, която тръгна някога от високите и бистри, но тесни извори на древността, за да стигне днес до безкрайното огледало на морето, до морето от плодородие, очакващо своята жътва. Защото преди римската богиня на жътвата съществуваше древногръцката богиня на плодородието Деметра, която всяка есен при слизането на дъщеря є в подземното царство на Хадес, умираше и всяка пролет при нейното възлизане на земята, възкръсваше, за да я оживява под стъпките си - символ на вегетацията. Защото съществуваше също така и древнотракийският пророк Залмоксис, който пръв научи хората на щастието от Вечния живот, и неземния певец Орфей, който пръв възслави Слънцето като Цар на света. Факти, които с тазгодишния фестивал "Европалия - България’2002" достигнаха най-сетне и до "сърцето на Европа - Брюксел" с една убеденост, че не България трябва да се упъти към Европа, а Европа трябва да се упъти към своите корени. "Европейското сърце бие на Балканите. - пише белгийското списание "Telepro" - Политическите мъдреци, които се позовават на технически пречки рано или късно ще го последват, тъй като основното вече е казано - под гръколатинско влияние, на вратите на Анадола, оспорвана между Рим и Византия, между Запада и Изтока, тази територия на брега на Черно море представлява лаборатория на цивилизацията, която разнообразието на различни източници никога не е отклонявало от царския път, от великите прадеди - траките. Най-енигматичната европейска земя."

    Измежду изброените легенди, не ще пропуснем и тази, която векове преди налагането на Християнството като основна религия в Европа, обвързваше целия цивилизован свят в едно, предвещавайки най-светия от празниците за християните - Коледа. Това са древноримските януарски празненства в чест на бог Янус /бог на небесния свод, който отваря и затваря вратите на слънцето/, наречени календи. Те ознаменуват края на мрака, на намаляването на дните и началото на новата година, когато отново сърпът на светлината започва да се изпълва до своя пълен кръг - пролетното равноденствие. Кръгът, който се отразява под формата на слънчева или лунна пътека върху отвореното море към света - за онези, които плуват ориентир - никога да не се изгубят.
горе