 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.19, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
|
Великите бакинци - Мстислав Ростропович и Лев Ландау |
|
|
| |
|
Мстислав Ростропович:"Аз съм от Баку, Баку е моята родина, моят дом"
Наричат го "символ на века" и "съвест на цивилизацията". Излишно е да се говори за световната слава, която печели като виолончелист и диригент. Достатъчно е да се каже името му - Мстислав Ростропович.
В далечната 1925 г. бащата на Мстислав Леополд Ростропович е поканен в Баку от известния азербайджански композитор Узеир Хаджибайли, който го познава не само от нашумелите турнета в Баку в периода 1914-1916 г., но и от неговата педагогическа дейност преди и след революцията. Леополд приема поканата с удоволствие и цялото семейство се премества в Баку, където той и съпругата му преподават в Азербайджанската държавна консерватория. Леополд открива клас по виолончело, а съпругата му - София Николаевна Федотова-Ростропович, работи със студентите по пиано. Леополд Ростропович е висококвалифициран изпълнител и композитор и притежава педагогически талант. Създател е на първия азербайджански струнен квартет, а учениците му са гордостта на азербайджанската музикална класика. Леополд дава уроци по виолончело и на основателя на азербайджанската симфонична музика Асаф Зейналл, който запазва завинаги най-топли чувства към учителя си.
На 27 март 1927 г. се ражда Мстислав и Баку се превръща в детската люлка на гениалния виолончелист и диригент. Най-напред той получава знания по музика от родителите си. Първата си музикална композиция за пиано - "Полка", малкият Слава пише на 4-годишна възраст. През 1931 г. семейството се премества в Москва. Любопитна подробност е, че от всички съветски републики Азербайджан има най-голям брой пиана на глава от населението. Тази особена музикална надареност на азербайджанците вероятно е една от причините високообразованият виолончелист и композитор Леополд Ростропович да предпочете Баку пред всички други градове в Русия и да преживее тук най-добрите си години.
Мстислав се връща в родината си след 30 години. В периода 1971-1973 г. в Баку той свири с Държавния симфоничен оркестър, наречен на името на Узеир Хаджибайли, с ръководител Ниязи. Поради репресиите през 1974 г. Мстислав е принуден да емигрира от Съветския съюз в Съединените щати със съпругата си - оперната певица Галина Вишневская и двете им дъщери. Причина за това са неговите изказания и това, че в началото на 70-те години дава подслон на известния писател Александър Солженицин. През 1978 г. Ростропович и Вишневская са лишени от съветско гражданство "за системни действия, които накърняват престижа на съветската държава", както е посочено в официалното изявление. Те са реабилитирани през 1990 г. Първото посещение на Мстислав Ростропович в Баку след завръщането му от изгнание е през 1997 г. - 24 години след последната му визита. В родния си град музикантът отбелязва своя 70-годишен юбилей.
Как Мстислав Ростропович празнува рождения си ден, си спомня дъщеря му Олга. Според нея най-удивителният рожден ден на баща й е бил 70-годишният му юбилей, когато президентът Гейдар Алиев кани цялото семейство в Баку:
"Тогава аз и сестра ми посетихме за първи път родината на баща ни, а и той също не беше идвал много години. Изведнъж ние бяхме изправени пред факта, че рожденият ден на баща ни в Азербайджан се чества като национален празник. Хората танцуваха по улиците в национални костюми. Навсякъде ни посрещаха и поздравяваха, хората хвърляха под краката ни букети и листенца от рози. Бяхме в къщата, където баща ни се бе родил и живял. Гейдар Алиев намерил тази къща, преселил хората, които живеели там, и създал музей на Леополд и Мстислав Ростропович. Когато влязохме в къщата, баща ми се върна в детството си, а всички ние изпитахме невероятни емоции" - спомня си Олга Ростропович.
А ето какво си спомня самият Мстислав за Баку: "Любовта към Азербайджан и към Баку се предаде у мен от баща ми. Бях дете, но татко ме запозна с неговия приятел Узеир Гаджибеков. Когато в Москва се провеждаше Декадата на азербайджанското изкуство, баща ми ме заведе в хотел "Москва" и каза, че ще ме запознае с един изключителен музикант. Аз запомних за цял живот как изглеждаше Узеир Гаджибеков тогава. В музея на Хаджибайли има писмо от баща ми до него, изпратено преди войната. В това писмо баща ми пише: "Имам една мечта - да напусна Москва и да се върна в Баку". Баща ми не се върна в Баку само защото войната започна и ние бяхме принудени да се евакуираме в Оренбург, където той почина през 1942 г. Животът ми е изпълнен с тези преживявания и мисли и за мен всяко посещение в Баку е събитие. Мога да кажа, че когато си отивам от Баку, си мисля за това, как някой ден най-накрая ще седна в друг самолет, който ще ме върне обратно тук".
До края на живота си маестро Мстислав Ростропович и Галина Вишневская редовно посещават Баку. Маестрото се връща, за да се разходи надолу по улицата, да влезе в къщата, където е роден, да направи мастер-клас за студентите от Азербайджанската държавна консерватория и просто да общува със своите приятели и колеги. Приживе великият музикант изнася концерти, които са върхове в културната история на азербайджанската столица. По волята на съдбата последните снимки на маестрото - документалният филм "Дружбата на титаните" за отношенията на Ростропович и Шостакович - са направени в Азербайджан. "Филмът е заснет от младия бакински режисьор Мехди Маммадов. Когато Ростропович изнася концерти в Баку през 2006 г., Мехди му прави предложение да направи филм за приятелството му с Шостакович. Баща ми го пита какво трябва да направи, а Маммaдов отговаря, че са нужни снимки на техните репетиции и разговори. Започват снимките и те са последната воля на съдбата" - разказва Олга Ростропович.
Съпругата на Ростропович - известната оперна певица и народна артистка на СССР Галина Вишневская, разказва за любовта на азербайджанския народ към Мстислав: "Ростропович е роден в Баку и там се отнасят чудесно с него. Приживе той получи много любов и топлина от Азербайджан, а когато се разболя, цялата страна се вдигна, за да го спаси".
Олга Ростропович си спомня: "Прекарах последните няколко месеца с баща си в болницата и той често си спомняше за Баку, искаше да отиде там, да проведе серия от концерти. Въпреки сериозното заболяване, малко преди да почине, баща ми размишляваше за това, което не е свършил. Мечтаеше да организира в Баку музикален фестивал на световно ниво. Баща ми обичаше този град и Баку също обичаше него. Бакинците се отнасяха с татко като с национален герой. Затова фестивалът на Ростропович е заветът на моя баща, който аз с удоволствие осъществявам".
Приносът на Мстислав Ростропович към световната култура на ХХ в. е толкова голям, че още дълго време колеги и почитатели на таланта му ще се обръщат към неговото наследство и ще развиват неговите идеи. На дъщерите си Олга и Елена, музиканти по образование, Мстислав завещава да продължават започнатото дело - след смъртта на баща си (27 април 2007 г.) по-голямата му дъщеря Олга оглавява Фонд за подпомагане на талантливи млади музиканти в Русия, а по-малката Елена ръководи благотворителен фонд "За здравето и бъдещето на децата".
Леополд и Мстислав Ростропович наистина обичали Баку. И градът им отвръщал със същата любов. Улицата, на която някога са живели, сега носи имената им, а къщата им е превърната в богат с уникални експонати музей на баща и син Ростропович. Всъщност Леополд и Мстислав Ростропович никога не се разделят с Баку, защото техният живот и работа са били и ще останат част от славната и уникална история на града. Днес в азербайджанската столица ежегодно се провежда Международен фестивал на Мстислав Ростропович. Тук действа и благотворителен фонд „Вишневска-Ростропович" и музикално училище № 21, което носи името на баща и син Ростропович.
Един ден, тръгвайки си за пореден път от Баку, великият Ростропович казва:
"Аз оставям тук моето сърце. За мен е много трудно да се разделя с тази красота, с гостоприемството, със забележителните хора и с прекрасните деца, с които работих в мастер-класовете. Азербайджанският народ има огромен културен потенциал и аз считам за свой дълг този потенциал да се реализира и талантливите деца на Азербайджан - студенти в Бакинската музикална академия и ученици от музикалните училища, в бъдеще да станат известни майстори на изкуствата. Много съм горд с това, което баща ми е направил за Азербайджан, и съм щастлив, че името му не е забравено. Той никъде не бе толкова щастлив, както бе в Азербайджан".
Мстислав Ростропович нарича себе си "гражданин на света" и се гордее с родината си. Приживе той казва: "Аз съм бакинец. Тук съм роден и тук живеят моите приятели. Баку е моята родина - моят дом. Където и да отида, аз винаги ще се връщам в Баку".
Лев Ландау великият ум на физиката
Лев Ландау е велик физик и Нобелов лауреат. Роден е на 22 януари 1908 г. в Баку. Учи физика и химия в Бакинския университет, а през 1924 г. постъпва в Ленинградския държавен университет, където се дипломира през 1927 г.
През 1929 г. Лев Ландау пътува до Лайпциг и Копенхаген, където работи с Нилс Бор. Само три години по-късно става директор на Теоретичния факултет към Украинския технически институт в Харков. През 1935 г. ръководи Института по физика в Харковския държавен университет.
През 1937 г. Ландау се премества в Москва и става директор на Теоретичния отдел в Института по физика. Ландау работи в областта на нискотемпературната физика, атомната и ядрената физика и физика на плазмата. Работата му върху теорията на течния хелий е удостоена с Нобелова награда през 1962 г. През същата година Ландау претърпява автомобилна катастрофа, вследствие на която изпада в безсъзнание в продължение на шест седмици. Лекарите смятат, че е в клинична смърт, но той се събужда. Лев Ландау умира на 1 април 1968 г. в Москва.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
