архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
КУЛТУРА стр.56, бр.5, година XIX, 2012г.
Колоритната национална култура на Азербайджан


   Националната култура на Азербайджан, формирана през древността, съчетава най-добрите традиции на Изтока и Запада. Има различни източници, разказващи за възникването й. Най-ценните записи на фолклора, етнографските материали и илюстрациите на съвременни художници ни отвеждат в очарователния свят на древните култове - поетически заклинания, театрализирани игри, колоритни ритуални танци, мъдри и наивни приказки, съдържащи историко-митологични мотиви.

   За това ясно свидетелстват първите паметници на изобразителното изкуство в Азербайджан - скални рисунки в Гобустан и Абшерон (близо до Баку, 7000 - 2000 г. пр.н.е.); образците от пехлевийските и албанските надписи, съхранени на оцелелите участъци на архитектурните постройки; писмени източници и експонати, отнасящи се за Кавказка Албания - древна, развита държава в северната част на Азербайджан. Трябва да споменем и уникалните архитектурни паметници, отличаващите се с голямо изящество декорации на джамии, мавзолеи и дворци, както и уникалните в цветово и композиционно отношение произведения на миниатюрната живопис. Всичко това създава един своеобразен генофонд на художествената култура на азербайджанския народ, който започва значително да се обогатява с новите тенденции от средата на ХIХ в.

   СИМФОНИЧНА МУЗИКА

   Азербайджан е дал на световната симфонична музика много чрез работата на великия теоретик на музиката Сафиадин Урмави, създал нова нотна система през XIII в. С неговото и с името на последователя му Абдулгадир Мараги е свързан разцветът на музикално-теоретичната мисъл в периода XIII-XV в. в Близкия и Средния изток. Автор на музикални композиции и притежател на аналитичен ум, Мараги създава произведения, които имат голямо влияние върху развитието на музикалната теория. Английският учен-ориенталист Хенри Д.Фармер нарича Мараги последния класик на средновековната наука за музиката. Исфизари (ХV в.) твърди, че Мараги има три таланта - на музикант, на художник-калиграф и на поет. В края на XIX в. и началото на XX в. се появяват първите оперни и симфонични музикални произведения. Този етап е свързан с широката музикална, художествена и социална дейност на великия Узеир Хаджибайли - основоположник на съвременната професионална азербайджанска музика. Хаджибайли е създател на първата опера на Изтока ("Лейли и Меджнун", 1908 г.). Съратници на композитора стават М. Магомаев и С. Хаджибайли. Азербайджанската опера и мюзикъл проилизат от дълбините на устната национална музикална традиция и непосредствено са се слели с нея. Основата на музикалния материал на първите азербайджански опери създават мугамите. Музикалният феномен мугам не е само национална, но световна музикална култура. От 90-минутната музика, изпратена на американския спътник "Вояджър" през 1977 г. в Космоса, 2 минути и 20 секунди е мугам.

   В средата на XX в. в Азербайджан блести самобитната композиторска школа (К. Караев, Ф. Амиров, Дж. Хаджиев, С.Хаджибайли, Ниязи, С. Рустамов, Т. Кулиев, А. Меликов, Дж. Джангиров, Р. Хаджиев), прославила АзерАбайджан далече извън пределите му. В златния фонд на изпълнителското майсторство са записани имената на Бюл-Бюл, Рашид Бейбутов и Вагиф Мустафазаде. Техните традиции продължават композиторите и изпълнителите Ш. Алекперов, П. Бюл-Бюл-огли, М. Магомаев, Р. Мустафаев, Т. Гаджиев, Е. Сабит-огли, Н. Мамедов, О. Кязимов, Р. Миришли и др.

   АШУГСКО ИЗКУСТВО

   Друг вид азербайджанска музика е ашугското изкуство. То има напълно различна структура - прилича на малък спектакъл. Това е едно от направленията на многовекторното устно народно творчество. Ашуг е изпълнител-вокалист, който си акомпанира на националния инструмент саз. Ашугите обикалят страната и разказват в изпълнението си всичко интересно, което са срещнали по пътя си, като по този начин се създават епоси, наречени "дастани". Такива дастани като "Абас и Гулгяз", "Ашиг Гяриб", "Асли и Керем", "Тахир и Зохра" и др. са създадени по този начин. Азербайджанските композитори, особено Узеир Хаджибайли и Кара Караев, широко използват в работата си музикалното богатство на ашугското изкуство, което е включено в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

   АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ДЖАЗ

   Основата на азербайджанския джаз, един от клоновете на световния джаз, е поставена в края на 30-те години на XX в. Тя е създадена от Ниязи и Тофик Гулиев с Държавния естраден оркестър, известен като "Държавният джаз". В първия състав на ансамбъла влизат три тромбона, пет саксофона, три тромпета, роял, китара и ударни инструменти. В първата концертна програма на оркестъра, наред с джазовата класика, влизат и пиеси на Ниязи и Тофик Гулиев. Джазът в Баку имал специално място: бакинците обикновено отивали в театъра много преди началото на представлението само за да слушат любимите си музиканти. По това време бакинските джазмени били познати на целия град, а популярността им съперничила с известността на филмовите звезди.

   Знаменателна за азербайджанския джаз е 1967 г. Тогава в Талинския джаз фестивал вземат участие Вагиф Мустафазаде и Рафик Бабаев. Сред почетните гости на фестивала е Уилис Коновър (водещ джаз-програма "Гласът на Америка"). На фестивала свири легендарният саксофонист Чарлз Лойд със своя квартет (в квартета са все още много младите Кийт Джарет и Джак де Джонет).

   Днес ценителите на азербайджанския джаз се впечатляват от неговия неповторим ориенталски колорит. Зад пределите на Азербайджан понятието „азериджаз" (така наричат азербайджанската джазова школа) се свързва с името на известния пианист Вагиф Мустафазаде. И нищо чудно - той наистина е гений на джаза. Днес неговите последователи са блестящи музиканти: Исфар Сарабски (победител в конкурса за пианисти на престижния джазов фестивал през 2011 г. в Монтрьо, Швейцария), Салман Гамбаров, Джамил Амиров, Раин Султанов, Емил Мамедов, познатата в Европа джаз-вокалистка и пианистка Азиза Мустафазаде и др. Ежегодно в Баку се провежда Международен джаз фестивал, който обединява международни звезди на джаза.

   АЗЕРБАЙДЖАНСКO НАЦИОНАЛНО КИНО

   Националното киноизкуство и киноиндустрията в Азербайджан се зараждат в края на XIX в. От началото до сега са заснети около 240 игрални, повече от 50 късометражни, над 1200 документални и около 100 мултипликационни филма.

   Азербайджанското кино води началото си от 1898 г. Първите филми са хроники, заснети от фотографа A.M.Мишон ("Пожар в петролния кладенец в Биби-Ейбате", "Нефтеният фонтан в Балаган", "Фолклорен фестивал в градския парк", „Кавказки танц" и др.) и един художествен киносюжет - „Илишдим".

   Тези филми са показани на зрителите на специално организиран киносеанс на 2 август 1898 г. През 1900 г. тези продукции се прожектират на Световното изложение в Париж и там са съхранени в архивите на френското кино. Два от филмите - "Пожар в нефтения кладенец в Биби-Ейбате" и „Нефтеният фонтан в Балаган", през 2001 г. са върнати в Баку. През 1908 г. професионалният оператор Гросман започва да снима сюжети от живота в нефтените полета на Баку. Тази тема заинтересувала френските кинофирми "Пате" и "Гомон" и те изпращат техни оператори в Баку. Заснетите филми са прожектирани в градските кина "Рекорд", "Микадо", "Експрес", "Френско кино".

   През 1915 г. братята Пироне организират в Баку общество "Филм" и през 1916 г. заснемат художествения късометражен филм "Царство на нефт и милиони" по романа на писателя Ибрахим бек Мусабеков. През 1917 г. братята заснемат кратък игрален филм по оперетата на Узеир Хаджибайли „Аршин мал алан" със същото име. Филмите се финансират от местните производители на нефт. Тези киноленти се пазят във филмовия фонд.

   Пикът в развитието на киното идва в периода 50-те - 70-те години на ХХ в. Именно тогава са създадени най-добрите художествени, документални и анимационни филми.

   Струва си да споменем два филма от 90-те години: "Пръстенът на щастието" на режисьора Р. Азизбейли и продуцента С. Дашдамиров и "Яраса" с режисьор А. Салаев и продуцент С.Ахмедов, който извежда азербайджанското кино на световната сцена. Филмът е награден с „Гран При" на Анжейския фестивал във Франция и е участвал в повече от 20 международни филмови фестивала. През 1996 г. на екран излиза "Чуждо време", режисиран от Хусейн Мехтиев. Филмът е удостоен с награда за "Най-добър режисьор" и "Най-добра млада актриса" на Първия интернационален филмов фестивал в Мадрид и още много награди от различни фестивали. През 1997 г. лентата "Всичко към по-добро" на режисьора Вагиф Мустафаев и продуцента Рафиг Кулиев получава четири награди на Оберхаузенския интернационален филмов фестивал. През 1998 г. филмът „Сари Гялин" с режисьор Явар Рзаев получава американската награда на филмовия фестивал "Свобода" в Карлови Вари и отличие за "Най-добър сценарий" на Международния филмов фестивал "Киношок".

   АЗЕРБАЙДЖАНСКИЯТ ТЕАТЪР

   Азербайджанският театър има древна история. Елементите на театралното изкуство като изпълнения, пеенето, танците, движенията, беседите и др. сочат, че историята на азербайджанския театър е на повече от 3000 години. Такива компоненти като драматургия, режисура и актьорски занаят се срещат в добре познатите сред хората от древни времена драматизирани сцени на „Кьос-кьоса", „Гаравели", „Килим-араси", "Шах Селим" и т.н. Тези театрални сцени показват, че народният азербайджански театър има независима история.

   Сред първите опити на театъра са спектакълът "Везирът на Ланкаранския хан" и "Хаджи Гара", поставени на бакинска сцена по пиесата на М.Ф. Ахундов през март-април 1873 г. През 70-те и 80-те години на XIX в. в много градове на Азербайджан активно работят любители на театъра и постепенно започват да се събират около известни театрални деятели в Баку. Тогава започва бързото развитие на професионалното театрално изкуство и драматургия, които достигат завидна висота през XX в. Азербайджанският държавен драматичен театър, Руският драматичен театър, Театърът на музикалната комедия, Кукленият театър, Театърът за младия зрител, Театърът на пантомимата, Общинският театър, Театър "Юх", Младежкият театър, Театърът на миниатюрата и т.н. - това са само част от театрите в Азербайджан, където се поставят производения на световната и националната класика. Наред с шедьоврите на световната литература, репертоарът на азербайджанския театър включва творби на такива известни писатели и драматурзи като Джафар Джабарли, Хусейн Джавид, Нариман Нариманов, Абдулрагим бек Ахвердиев, Джалил Мамедгулузаде, Наджаф бек Везиров, Бахтияр Вагабзаде, Иляс Ефендиев и др.

   ОПЕРА И БАЛЕТ

   Oперата и балетът в Азербайджан започват да се развиват в началото на ХХ в. Първото оперно представление - операта "Лейли и Меджнун" на гениалния азербайджански композитор Узеир Хаджибайли, е на 12 януари 1908 г. в театър "Х.З.Тагиевски" в Баку. До установяването на съветската власт в Азербайджан националната опера съществува и се развива чрез произведенията на Узеир Хаджибайли - оперите "Шейх Санан" (1909 г.), "Съпруг и съпруга" (1909 г.), "Рустам и Сохраб" (1910 г.), "Фархад и Ширин" ( 1911 г.). На 25 февруари 1911 г. в Баку се открива оперен театър. На откриването е поставена операта "Борис Годунов".

   Независимо че в действителност началото на балета в Азербайджан е през 1940 г. (постановката на балета на Афрасияб Бадалбейли "Девичата кула"), балетът в Азербайджан се заражда в началото на 20-те години на миналия век. През 1923 г. в Баку е създадено частно балетно студио. На 17 май 1920 г. е издаден първият декрет за "национализация на театри, кина, музеи", а на 1 юни 1920 г.със специално постановление всички театри в Баку са прехвърлени на правителството и Оперният театър става Азербайджански държавен театър за опера и балет.

   ЕВРОВИЗИЯ 2012

   За първи път Азербайджан взе участие в песенния конкурс на Евровизия през 2008 г. Само пет години по-късно благодарение на победата на азербайджанския дует „Ели и Ники" с песента "Running Scared" в Дюселдорф, Германия ( 2011 г.) Баку стана домакин на 57-ия конкурс "Евровизия 2012" (24-26 май 2012 г.).

   АРХИТЕКТУРА И ИЗКУСТВО

   Най-старите образци на материалната култура, открити на територията на азербайджан, се отнасят до 8-то хилядолетие пр.н.е. В Средновековието изобразителното изкуство на Азербайджан е в тясна връзка не само с декоративните приложни изкуства, но и с архитектурата. Съществуващите монументални стенни рисунки в Шаки, Шуша, Губа, Ордубаде, Лагиче са свързани с традициите на народното творчество. Азербайджанските средновековни миниатюри са признати за един от шедьоврите на световната живопис. Илюстрациите към стихове на Фирдоуси, Низами и други поети, създадени от видни азербайджански майстори на книжната миниатюра, красят много музеи по света (Великобритания, САЩ, Франция и др.). Ярък наследник на средновековните майстори от края на XIX в. и началото на ХХ в. е Бехруз Кенгерли. Ако говорим за фрески или живопис на открито, трябва да отбележим, че майсторите от Табриз, Ардебиле, Шуша и Гянджа основно са ползвали елементи на графиката. Те са били ангажирани в декорацията на сгради, джамии и книги. Традициите на изобразителното изкуство в Азербайджан датират от древни времена. Колоритните платна на Сатар Бахлулзаде, картините на Таир Салахов, Микаил Абдулаев, Торгул Нариманбеков и други талантливи майстори на живописта и графиката красят много частни колекции и музеи по целия свят.

   Азербайджанската архитектура днес въплъщава всичко, наследено от предишните години. В новопостроените сгради и съоръжения са използвани готически, класически, модернистки и мюсюлмански стилове с елементи на традиционната архитектура. През Средновековието са възникнали различните архитектурни школи (Аран, Табриз, Нахчъван, Ширван, Абшерон). Сградите в азербайджанските градове дават ясна представа за особеностите на отделните школи. Един от най-великите художници през Средновековието е Аджами. Творчеството му се характеризира с монументални изображения, пропорционалност в композициите, деликатна пластичност на декорацията, използването на рационален дизайн и с богатство на орнаменти. Декоративните композиции са базирани на органическо съчетание на артистично и математическо мислене.

   Азербайджанската архитектура от XIX в. се характеризира с разработване на генерални планове на градове като Гянджа, Шемаху и Баку. Още в края на XIX в. в периода на бързото развитие на нефтената индустрия Баку се превръща в един от най-големите градове в Кавказкия регион. От този период в Азербайджан са известни архитекти-декоратори, майстори на архитектурни орнаменти като Хаджи Магерам, Мирза Гадим Иревани, Мирза Мехти, Мирза Джафар, Уста Ганбар Гарабаги и др.

   XX в. е крайъгълен камък в историята на Азербайджанската архитектура с талантливите си творци: скулпторът Ф. Абдурахманов, архитектите С.Дадашев, M.Усейнов и др. Баку сега е модерен град-мегаполис, растящ не с дни, а с часове с небостъргачи и здания, изградени от водещи световни архитекти.
Посолство на Република Азербайджан
горе