архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.48, бр.5, година XIX, 2012г.
Новруз - празникът на пролетта
Новруз или по азербайджански Новруз Байрам е празникът на пролетта и е един от най-важните и любими празници в Азербайджан заедно с европейската Нова година и религиозния Рамазан Байрам. Новруз се празнува с настъпването на пролетното равноденствие и обновяването на природата и символизира пролетта, радостта и веселието.



   Първият предвестник за настъпването на пролетта е цветето "Новруз гюл" - кокиче. Новруз е празник на пробуждане на природата, времето на любовта и селския труд и се полагат грижите за бъдещата реколта. Преди празника се чистят къщата, дрехите, посудата. Всеки се пречиства не само физически, но и духовно и посреща празника само с добри намерения и честни мисли.

   Новруз се свързва с пролетта, с началото на топлите дни започват селскостопанските дейности. Значимостта на този период за човешкия живот от дълбока древност е създала много обичаи и ритуали, свързани с култа към природата и плодородието, и вярвания във възкръсващата природа.

   Новруз Байрам е много богат на древни традиции и игри като "Хъйдър Иляс" (символ на плодородие и благополучие), "Кьос-кьос" - развлекателна площадна игра (символ на идването на пролетта) и гадаене.

   Сред ритуалите, изпълнявани при приготовленията за празника, главен е "семени", който е символ на плодородието на природата и на човека. Що се отнася до произхода на този обред, той е свързан с възраждането на природата и култа към растителността. "Семени" се състои в покълване на растения и има високонравствена и дълбоко философска концепция - да участваш в раждането на новия живот, да въздействаш върху появата и развитието на живота. В деня на празника семената се завързват с червена панделка.

   Преди честването на Новруз азербайджанците обикновено отбелязват редица предшестващи го празници, които са като подготовка преди големите тържества по случай края на старата и идването на новата година. В действителност подготовката за празника започва месец преди него. В продължение на четири седмици вторниците се отбелязват като Су, Од, Торпаг и Ахир чершенбе - ритуален вторник на водата, на огъня, на земята и на вятъра (предпразничен). Според народните поверия в първия вторник се обновяват и задвижват водите и водните източници, във втория с помощта на огъня, в третия - на Земята, в четвъртия - на вятъра набъбват пъпките на дърветата. Всичко това предвещава идването на пролетта.

   Един от важните етапи в подготовката за празника е денят на "ахир чершенбе ахшами" - вторникът на последната седмица от годината. На този ден преди свечеряване момичета и момчета се приближават до вратите на съседите и подслушат разговора им, а след това, на базата на първите дочути думи, правят заключения дали ще се сбъднат желанията им ("гулаг фали"). Вечерта се палят огньове и всички - и малки, и големи, трябва да прескочат горящия огън и да произнeсат в същото време думите "всичките ми беди за теб, а твоята радост за мен". В никакъв случай огънят не трябва да се гаси с вода.

   Прието е един огън да се прескача до седем пъти или седем огъня да се прескачат по веднъж. В древни времена огньовете били разпалвани от малко момче чрез огниво и този огън се считал за чист. След като огънят изгасне, момчета и момичета събират пепелта и я изсипват на края на населеното място или на пътя.

   Според поверията изобилието и големият брой на ястията на масата на празника ще донесат на семейството достатъчно от тези продукти през новата година. Някои видове ритуална храна имат магическо значение. Такава храна е например яйцето, защото то съдържа в себе си зародиша на бъдещия живот. Задължителни на празничната трапеза са няколко вида традиционен плов (пилаф), разнообразие от сладкарски изделия (шекербура, баклава, шекер чьорек) и плодове.

   Азербайджанците следят внимателно приготвянето на празничната маса, на която трябва да има седем ястия, които започват с буквата "С": зеленчуци, сушени треви и т.н. В допълнение поставят още огледало и свещи, а пред огледалото - боядисани яйца. Това също има символично значение, защото свещта означава огън - светлина, която предпазва хората от лоши очи, а огледалото символизира яснота, изчистване.

   По традиция в първия ден на празника всички хора трябва да са у дома си, да не ходят никъде и да не приемат никого. Казват, че ако в празничния ден не си у дома, ще скиташ седем години. В древни времена външните врати не се заключвали. В първия ден от Новруз свещта гори през цялата нощ.

   Като празнуват Новруз, земеделските стопани определят каква ще бъде следващата година - суха или дъждовна, и дали ще бъде плодородна. По традиция първият ден на Новруз определя каква ще е пролетта, вторият - лятото, третият - есента, а четвъртият - зимата. Ако първият ден е без вятър и дъжд, това означава, че тази година ще е добра за селското стопанство. От друга страна, наличието на вятър вещае, че цялата пролет ще бъде ветровита. Останалите сезони се предсказват по следващите дни от Новруз.

   Така хората в Азербайджан посрещат Новруз и поставят началото на новата година. Традицията около този празник сплотява цялата нация и затова азербайджанците я спазват и днес.

   Азербайджанската хонча - дар за щастие и благоденствие

   В Азербайджан е прието да се дават подаръци на булката във вид на "хонча" - украсена подаръчна кошница или поднос, която обикновено се поднася на сватбата. Хонча или още "байрамлъг" се носи от близките на младоженеца в къщата на невестата преди венчавката. Обикновено между годежа и сватбата се отбелязват и други празници. Хонча се пълни много щедро с всякакви видове сладкиши и национални печива - баклава, шекербура и гогал, които се пекат на Новруз байрам, и агнешко месо от Курбан байрам. Една седмица преди сватбата се носят сватбените принадлежности - булчинска рокля и бельо, парфюми и отново сладкиши. Най-често тези подаръци поднасят децата, които са възнаградени от майката на булката.

   "Нубарлиг" е дар от току-що появили се плодове в зависимост от сезона. Традицията по подаряване на „нубарлиг" се практикува по-рядко в градовете, но все още е популярна в някои региони на Азербайджан, вероятно защото поднесените плодове трябва да са откъснати от собствената градина.

   Подготовката за сватбата винаги е вълнуващ процес. В днешно време се предлагат професионални услуги за оформлението на хонча, което облекчава близките на младоженците при подготовката за сватбата, както и съветите на специалист - човек с вкус и опит, никога не са излишни.

   С подготовката на хонча се занимава женската половина от близките на младоженеца, а те я правят с трепет и обсъждат всеки детайл от украсата. Майките, сестрите и дори бабите участват активно в направата на кошницата. Това не може да се опише с думи, нужно е да се види.

   В Азербайджан хонча украсяват не само за булките, но и за младоженците. Цветовите решения са по-сдържани. Розовото, червеното и оранжевото, присъщи за невестите, се заменят с мъжки цветове - синьо, лилаво и кафяво. Хонча за младоженеца се носи след годежа или седмица преди сватбата. В допълнение към сладкишите се поставят красиви дрехи, парфюми, тоалетни принадлежности и други мъжки аксесоари.

   Паят "кяля" е неразделна част от хонча. Носи се на сватбата или на "хинаяхти". Отличава се с това, че при оформлението му се използват по-прозрачни тъкани, деликатни аксесоари и ленти от органза. В някои райони на страната "кяля" се пази до раждането на първото дете. Съхранява се в къщата на бащата на булката, а след това се разрязва и раздава на роднини и близки, като се споделя щастливата новина за новороденото.
Посолство на Република Азербайджан
горе