архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.20, бр.5, година XVIII, 2011г.
Естонският език
УРМАС СУТРОП Естонски институт 2010
Системата с три лица
1 дължина на гласната Г: koli ‘боклук’
2 дължина на гласната Г: kooli ‘родителен падеж на kool ‘училище’’
3 дължина на гласната Г:: kooli ‘партитив на kool ‘училище’’
1 дължина на съгласната C koli ‘боклук’
2 дължина на съгласната C: kolli ‘родителен падеж на koll ‘плашило’’
3 дължина на съгласната C:: kolli ‘партитив на koll ‘плашило’’




   Предците на естонците са се заселили на Балтийско море преди 11 000 години, след като континенталните глетчери на последния ледников период се стопяват и отдръпват от територията, която понастоящем се именува Естония. Първите заселници, които следват стадата елени, идват от юг, от Централна Европа. Макар и речниковият запас, и граматиката на езика, използвани от хората по онова време, да са претърпели промени до неузнаваемост, манталитетът на ловците от тундрата отпреди хиляди години все още може да бъде усетен в модерна Естония.

   Голяма част от европейските езици принадлежат към индоевропейската езикова група (например испански, полски, литовски, норвежки, албански, румънски, гръцки или уелски). От древните европейски езици, които по онова време са били така широко разпространени по целия континент, баският на Пиренеите, угро-финските езици в Северна и Централна Европа и кавказките езици (например грузински) в най-югоизточния ъгъл на Европа са оцелели.

   Естонският език принадлежи към финския клон на угро-финската езикова група. Поради това той не е свързан със съседните индоевропейски езици като руския, латвийския и шведския. Финският, унгарският и естонският са най-известните угро-фински езици; по-малко познати са следните езици от същата група: южен естонски, водски, ливонски, ижорски, вепски, карелиски, людски, саами, ерзянски, мокша, марийски, удмурт, коми, манси и хантийски, говорими от Скандинавския полуостров до Сибир.

   Естонският се различава от езика, с който е найблизко свързан, финския, поне толкова, колкото английският се различава от фризийския. Разликата между естонския и унгарския е толкова голяма, колкото е тази между немския и персийския.

   Заедно с исландския език естонският понастоящем е един от най-компактните езици на света, които изпълняват всички функции, необходими за една независима държава да функционира езиково. Преподаването както в основното училище, така и в университета, е на естонски; това също така е езикът на съвременната наука (молекулярна биология, астрономия, компютърни науки, семиотика и др.). Използва се в армията, в театъра, авиацията, журналистиката - във всички жизнени поприща. Той е единственият официален език в Естония за правителството и държавните институции. От 2004 г. естонският е официален език на Европейския съюз.

   В качеството си на майчин език естонският се говори от приблизително 1 070 000 души по света. Около 940 000 от тях живеят в Естония, а около 130 000 са пръснати в Швеция, Канада, САЩ, Русия, Австралия, Финландия, Германия и други държави. Общо говорещите естонски са 1 300 000.

   Първите опити за даване на научно описание на естонския език са предприети в началото на VII в. През 1803 г. четене на лекции на естонски език е утвърдено в институцията, която тогава се е наричала Немскоезичен университет на Тарту, основан през 1632 г. С разпространението на идеите на Просвещението интересът на балтийските немски естефили спрямо местния език и култура нараства. През XIX в. първите образовани естонци започват да издават научни изследвания за своя майчин език. Първият доктор по угро-фински езици от естонски произход е Микел Веске, който прави изследвания на историята на естонския език през 70-те години на XIX в.; Обществото на естонските литератори, учредено през 1871 г., се заема със задачата да стандартизира обичайно използвания език.

   През 1919 г. Катедра по естонски език е създадена в Университета в Тарту, където през същата година естонският се превръща в езика, на който се преподава. Понастоящем изследванията по въпросите, свързани с естонския език, се провеждат в Института за естонски език в Талин, в Университета в Тарту, в Талинския университет и в различни изследователски институции по целия свят.

   АЗБУКА, ПРАВОПИС, ПРОИЗНОШЕНИЕ

   Естонският книжовен език използва латинската азбука и нейните варианти през цялата история на съществуването си. Естонската азбука се състои от 32 букви:

   Някои букви (c, f, x, y) се срещат само в чужди думи и чужди собствени имена, които може да съдържат и други латински букви (напр. o, a, c).

   Букви с диакритични знаци (o, a, o, u) означават независими фонеми в естонския език.

   Тилдата върху графемата o не означава назализация на звука (носовост) както например в португалския език, или палатализация както в испанския език; o бележи отделна гласна фонема.

   Произношението на естонския книжовен език е сравнително лесно, т.е. правописът е до голяма степен фонетичен.

   ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕСТОНСКИЯ ЕЗИК

   Естонският език се характеризира със следното:

   • голям брой падежи — 14 продуктивни падежа;

   • без граматически род за съществителните имена или за личните местоимения. Тъй като местоимението tema може да се отнася както за мъж, така и за жена (понякога дори и за предмет), говорещият естонски не е изправен пред проблема за политическа коректност, както говорещите езиците от индоевропейската група;

   • без членове (определителен или неопределителен член);

   • диференциране между трите лица както при гласните, така и при съгласните. Транскрипцията на втора и трета дължина не се различава, ето защо в този случай смисълът и произнасянето на думата се подразбират от контекста.

   ЕЗИКЪТ И ПРОЗИРАЩИЯТ ПОД НЕГО МАНТАЛИТЕТ

   Дори и най-обикновеният ежедневно използван естонски език съдържа множество древни изрази, които вероятно датират от ледниковия период.

   Естонците казват kulma kaes, vihma kaes, paikese kaes, tuule kaes ‘в ръката на студа, дъжда, слънцето, вятъра’ или ta sai koerte kaest hammustada ‘той бе ухапан от ръката на кучетата’, т.е. ‘той бе ухапан от кучетата’, или ta sai nogeste kaest korvetada ‘той бе ужилен от ръката на копривата’. Очевидно никой вече не вярва, че вятърът, дъждът, кучетата или копривата имат ръце. Но в древността за движещите се, често персонифицирани природни явления, да не говорим за растенията и животните, се е смятало, че притежават определени сили. Тези сили, които понякога са контролирали човешките същества, са били символизирани от ръката. Оттук и в съвременния естонски език kaskima ‘да заръчам’ може да бъде преведено като ‘да дам нареждания с ръката си’, а kasilane означава сръчен човек.

   Във всички горепосочени естонски изрази "ръка" присъства в единствено число. Това е свързано с неделимото разбиране за света на нашите предшественици. Всичко образува едно цяло, също както и частите от тялото по двойки, които били използвани в единствено число. Ако някой е искал да каже нещо за една ръка, той е трябвало да каже poolkatt ‘половин ръка’. Оттук идва и разделянето на холистичния свят на лява и дясна половина, на лява и дясна страна.

   Дори и сега естонците определят пространственото си местоположение, като използват части от тялото си, най-вече без да си дават сметка за това. Ако нещо е korval ‘досами’, ‘до’, говорещият естонски дори и не забелязва, че това, което всъщност казва, е, че нещо е на ‘ухото му’ (korv, korva, което означава ‘ухо’ и суфикса -l, който съответства приблизително на английския предлог ‘on’, на). Естонската постпозиция peal ‘на’ буквално означава ‘върху главата’ (pea ‘глава’ + -l); juures (juur, juure + -s, което в съвременния естонски съответства на английското ‘in’-в, но в по-ранни времена се е използвало и за ‘близо’) означава, че нещо или някой се намира в близост до говорещия juur ‘корен’, т.е. в близост до мястото, на което той докосва земята.
горе