архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.42, бр.5, година XVIII, 2011г.
Естонските песенни и танцови фестивали
ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ НЯКОГА 18 000 ГЛАСА, КОИТО ПЕЯТ ЕДНОВРЕМЕННО? ТОВА Е ЕМОЦИОНАЛНО ПРЕЖИ ВЯВАНЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ПОЧУВСТВАТЕ ПО ВРЕ МЕ НА ЕСТОНСКИЯ ПЕСЕНЕН ФЕСТИВАЛ, КОЙТО СЕ ПРОВЕЖДА НА ВСЕКИ ПЕТ ГОДИНИ. ДЕСЕТКИ ХИЛЯ ДИ ЕСТОНЦИ СЕ СЪБИРАТ ПРЕЗ ЛЯТОТО В ТАЛИН, ЗА ДА УЧАСТВАТ В ПЕСЕННИЯ И ТАНЦОВ ФЕСТИВАЛ.



   Песенният фестивал е огромен хоров концерт на открито, който се провежда на специална сцена в Талин с участието на хиляди хорове и певци. Броят на участниците в него може да достигне 25 или 30 000, но най-много хора се събират на сцената по време на изпълненията на обединените хорове - обикновено 18 000 певци, а тяхната въздействаща песен докосва дори и най-хладните северни характери.

   Не всеки хор в Естония може да участва в песенния фестивал. Поради популярността му има много силна конкуренция между хоровете и репертоарът се репетира предварително в продължение на години. Само най-добрите успяват да си осигурят участие във фестивала.

   ИСТОРИЯ НА ПЕСЕННИТЕ ФЕСТИВАЛИ

   През XIX в. Естония е била провинция на Руската империя, където немските господари от висшата класа властват над естонската нисша класа - селяните. През 60-те години на XIX в. започва периодът на Национално възраждане. Традицията на песенните фестивали води началото си от първия такъв фестивал, организиран от Йохан Жолдемар Янсен и обществото "Ванемуизе" в Тарту през м. юни 1869 г., когато се събират петдесет и един мъжки хора и пет духови оркестъра, състоящи се от 845 певци и музиканти. Първият песенен фестивал е много важен за Естонското национално движение. Той също така е страхотно музикално събитие, което се превръща в традиция. Шест песенни фестивала се провеждат в периода 1879-1910 г. и изиграват важна роля в националното културно и икономическо възраждане. Традицията на организирането им на всеки пет години започва, когато Естония е обявена за независима за първи път. През Втората световна война тя е прекъсната, но се подновява през 1947 г. От 1950 фестивалите се провеждат през пет години. 1969 г. е изключение, тъй като тогава се празнува 100-годишнината на песенния фестивал.

   Песенните фестивали се провеждали независимо от политическото положение. Чуждестранните власти се опитвали да ги използват в свой собствен интерес. Съветският режим винаги обвързвал песенните фестивали с "червените празници". Чуждестранни и пропагандистки песни трябвало да бъдат изпълнявани, за да се запази възможността за изпяване на естонски песни. Добър пример за естонска песен е "Земя на моите бащи, земя, която обичам" ("Mu isamaa on minu arm"), която по време на окупационния период се превърнала в неофициален химн на естонците и която в изпълнение на обединени хорове пред публика, изправена на крака, закрива всеки песенен фестивал.

   ПЕСЕННИЯТ ФЕСТИВАЛ СЕ ПРЕВРЪЩА В РОЛЕВИ МОДЕЛ

   Определението "пеещата нация" описва по много добър начин естонската идентичност. Пеенето обединява естонците в борбата им за национална независимост преди 1918 г. и по време на съветската окупация в периода 19411991 г. През 1988 г. започва т. нар. Пееща революция, основана на традицията на песенния фестивал, когато стотици хиляди хора се събират на сцената за фестивала, за да отправят своите политически искания и за да пеят патриотични песни. Повече от 300 000 души участват през септември 1988 г. в голямото събитие, наречено "Песента на Естония", когато за първи път установяването на естонската независимост е открито заявено. Според вярванията естонците се спасяват от съветската окупация с песните си.

   СЦЕНА ЗА ПЕСЕННИЯ ФЕСТИВАЛ

   I, II, IV и V песенни фестивали се състоят в Тарту, а останалите в Талин. За първи път на настоящата сцена се провежда фестивал през 1928 г. Сегашната сцена е построена през 1960 г., когато се състои XV песенен фестивал. Найголемият обединен хор, някога пял тук, наброява 24 500 души (на 100-годишнината, отбелязана през 1969 г.). Хорът обикновено се състои от 18 000 души, а целият екип за провеждане на фестивала е 25-30 000 души. На сцената има място за повече от 100 000 зрители.

   ТАНЦОВ ФЕСТИВАЛ

   Първият естонски фестивал за игри, танци и гимнастика, проведен през 1934 г., е предшественикът на настоящия танцов фестивал. 1500 изпълнители на фолклорни танци се представяли там.

   Танцовият фестивал е цялостно изпълнение на определена тематика. Участниците в техните ярки национални носии образуват цветни мотиви върху танцувалното поле. Танцовият фестивал обикновено се провежда през уикенда, през който се състои и песенният. Те започват с обединен парад през целия град от центъра на Талин до сцената на песенния фестивал.

   Най-големият танцов фестивал на всички времена (деветият) се състои през 1970 г. с над 10 000 участници. До този момент структурата, основана на възрастовите групи, вече е развита и участници са били както малки деца и възрастни хора, така и танцуващи ветерани. Най-младият танцьор на този фестивал е бил на 4 години, а най-възрастният на 76. Всички последвали фестивали са били с оптимален брой на участниците 8000.

   През м. ноември 2003 г. ЮНЕСКО обявява естонската традиция на песенния и танцов фестивал за шедьовър на устното и нематериално културно наследство.

   НАСТОЯЩИ И ПРЕДСТОЯЩИ ПЕСЕННИ И ТАНЦОВИ ФЕСТИВАЛИ

   През 2009 г. песенният фестивал отбелязва своята 140-а годишнина, а танцовият фестивал - своята 75-а годишнина. Oт 1 до 3 юли 2011 г. се състоя песенен и танцов фестивал, зaщото тази година Талин e културната столица на Европа. Следващят песенен и танцов фестивал ще се проведе през 2014.

   Повече информация можете да намерите на www.laulupidu.ee
Министерство на външните работи на Република Естония
горе