архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВИТРИНА стр.24, бр.5, година XVIII, 2011г.
Природен туризъм в Естония


   Естония е земя с невероятни природни красоти. Горите, които наподобяват сибирските, скандинавските торфени блата, резерватите, пълни с гъски и блатни патици, и омагьосващото крайбрежие доказват това. Ниската гъстота на населението, празните пътища и отличната инфраструктура превръщат Естония в любима дестинация за дива природа в Европа. ВИТРИНАЕСТОНИЯПрироден туризъм Горите покриват около 50% от територията на страната, а в хабитатите в заблатените и влажни зони има над 1400 езера, множество тресавища и реки, които в своята съвкупност образуват чудесна мозайка от водни среди за голямо разнообразие на дивата природа. Много от крайбрежните зони са били затворени за масово ползване през периода на съветска окупация и са останали девствени до ден днешен. Бреговата ивица е дълга 3794 км и е изпъстрена с над 1500 острова с различна големина, а континенталната част е назъбена от множество заливи и протоци. Това богато разнообразие е привлякло растителни и животински видове както от Сибир, така и от по-топлите региони на Южна Европа. Много от видовете достигат крайните си западни или северни точки в рамките на територията на Естония. Естонските гори са известни в Европа със своята популация от бозайници. Тук се срещат около 700-800 риса, над 150 вълка, 500-600 кафяви мечки и близо 20 000 бобъра - огромен брой за такава малка страна. Общо 64 вида бозайници са записани като обитатели на Естония, включително няколко европейски редки видове. Примери за най-застрашените от тях са европейската норка, няколко вида съсели, както и летящата катерица. Като допълнение към местните обитатели, три вида са заселени от територии, които се намират извън страната: енотовото куче, американската норка, както и ондатрата. Въпреки северното си географско разположение Естония е чудесно място, на което могат да се наблюдават пеперуди и водни кончета. Поради събитията в историята на страната големи части са останали напълно девствени, а земеделските методи в много зони не се прилагат интензивно, което е причината за съществуването на мозайка от отлични хабитати като например цветни ливади, естествени гори и големи блатни зони. Поради това в Естония се наблюдава разнообразие от насекоми, които са редки в останалата част на Европа. Такива са например мнемозината (Parnassius mnemosyne), торфената жълтушка (Colias palaeno), синевка (Lucaena dispar), равнокрилото морско конче (Sympecma paedisca) и разнокрилото водно конче Естония е земя с невероятни природни красоти. Горите, които наподобяват сибирските, скандинавските торфени блата, резерватите, пълни с гъски и блатни патици, и омагьосващото крайбрежие доказват това. Ниската гъстота на населението, празните пътища и отличната инфраструктура превръщат Естония в любима дестинация за дива природа в Европа.

   Горите покриват около 50% от територията на страната, а в хабитатите в заблатените и влажни зони има над 1400 езера, множество тресавища и реки, които в своята съвкупност образуват чудесна мозайка от водни среди за голямо разнообразие на дивата природа. Много от крайбрежните зони са били затворени за масово ползване през периода на съветска окупация и са останали девствени до ден днешен. Бреговата ивица е дълга 3794 км и е изпъстрена с над 1500 острова с различна големина, а континенталната част е назъбена от множество заливи и протоци. Това богато разнообразие е привлякло растителни и животински видове както от Сибир, така и от по-топлите региони на Южна Европа. Много от видовете достигат крайните си западни или северни точки в рамките на територията на Естония.

   Естонските гори са известни в Европа със своята популация от бозайници. Тук се срещат около 700-800 риса, над 150 вълка, 500-600 кафяви мечки и близо 20 000 бобъра - огромен брой за такава малка страна. Общо 64 вида бозайници са записани като обитатели на Естония, включително няколко европейски редки видове. Примери за най-застрашените от тях са европейската норка, няколко вида съсели, както и летящата катерица. Като допълнение към местните обитатели, три вида са заселени от територии, които се намират извън страната: енотовото куче, американската норка, както и ондатрата.

   Въпреки северното си географско разположение Естония е чудесно място, на което могат да се наблюдават пеперуди и водни кончета. Поради събитията в историята на страната големи части са останали напълно девствени, а земеделските методи в много зони не се прилагат интензивно, което е причината за съществуването на мозайка от отлични хабитати като например цветни ливади, естествени гори и големи блатни зони. Поради това в Естония се наблюдава разнообразие от насекоми, които са редки в останалата част на Европа. Такива са например мнемозината (Parnassius mnemosyne), торфената жълтушка (Colias palaeno), синевка (Lucaena dispar), равнокрилото морско конче (Sympecma paedisca) и разнокрилото водно конче (Leucorrhinia caudalis).

   Голямото разнообразие от хабитати включва както широколистни, така и иглолистни горски масиви, крайбрежни скали, дюни и пясъчни и каменни плажове, което е причината за списък с видове, наброяващ почти 1500 цъфтящи растения. В Естония близо 300 вида достигат крайните ограничения на територията, на която са разпространени - или своята най-северна, или своята най-южна точка. Някои растения се простират на запад или изток без ограничения, като така създават уникална смесица от видове на едно място. Голяма част от тях (71 вида) са със северна граница в Естония, като например мечтрева, безсмъртник, гладиола, наземна орхидея, обикновен салеп, астрагал и др. По-малко (50 вида) са на източната си граница на разпространение, включително папур, офика и тис. Някои други като алпийската ясколка, хвощджудже и жълт астрагал са достигнали най-южната граница от тяхната зона за равнинно разпространение, като могат да бъдат открити по на юг само високо в планините.

   С дългото си и назъбено крайбрежие Западна Естония е един от най-важните пътища на прелетните птици. Страната е разположена между зоните за размножаване и тези за зимуване на множество арктични водни птици, което превръща наблюдаването им тук в чудесно преживяване всяка пролет и есен. Плитките и защитени заливи на страната, протоците, крайбрежните поляни, блатата, лагуните и стотиците малки острови са в добро естествено състояние и са места за хранене и почивка от голямо значение. Най-добрите кътчета за наблюдаване на потока от пернат дивеч и блатни птици, спрели за почивка, са националният парк "Матсалу" и националният резерват "Силма". Регион Лаане също е добре известен като зона с голяма концентрация на жерави. Трийсет хиляди птици се събират около заливите "Матсалу" и лагуните "Силма" и се хранят в прилежащите поля. През последните седмици на септември наблюдаването на масовото прелитане на жерави в някоя златна вечер или мъглява утрин от местата им за спане е незабравимо преживяване. Министерство на външните работи на Република Естония Снимки: МВнР НА Р ЕСТОНИЯ ВИТРИНАЕСТОНИЯв Естония (Leucorrhinia caudalis). Голямото разнообразие от хабитати включва както широколистни, така и иглолистни горски масиви, крайбрежни скали, дюни и пясъчни и каменни плажове, което е причината за списък с видове, наброяващ почти 1500 цъфтящи растения. В Естония близо 300 вида достигат крайните ограничения на територията, на която са разпространени - или своята най-северна, или своята най-южна точка. Някои растения се простират на запад или изток без ограничения, като така създават уникална смесица от видове на едно място. Голяма част от тях (71 вида) са със северна граница в Естония, като например мечтрева, безсмъртник, гладиола, наземна орхидея, обикновен салеп, астрагал и др. По-малко (50 вида) са на източната си граница на разпространение, включително папур, офика и тис. Някои други като алпийската ясколка, хвощджудже и жълт астрагал са достигнали най-южната граница от тяхната зона за равнинно разпространение, като могат да бъдат открити по на юг само високо в планините. С дългото си и назъбено крайбрежие Западна Естония е един от най-важните пътища на прелетните птици. Страната е разположена между зоните за размножаване и тези за зимуване на множество арктични водни птици, което превръща наблюдаването им тук в чудесно преживяване всяка пролет и есен. Плитките и защитени заливи на страната, протоците, крайбрежните поляни, блатата, лагуните и стотиците малки острови са в добро естествено състояние и са места за хранене и почивка от голямо значение. Най-добрите кътчета за наблюдаване на потока от пернат дивеч и блатни птици, спрели за почивка, са националният парк "Матсалу" и националният резерват "Силма". Регион Лаане също е добре известен като зона с голяма концентрация на жерави. Трийсет хиляди птици се събират около заливите "Матсалу" и лагуните "Силма" и се хранят в прилежащите поля. През последните седмици на септември наблюдаването на масовото прелитане на жерави в някоя златна вечер или мъглява утрин от местата им за спане е незабравимо преживяване.
Министерство на външните работи на Република Естония
горе