архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОПЕЙЦИ стр.53, бр.5, година XIV, 2007г.
Изтъкнати личности от Сърбия
Вук Караджич
(1787-1864)


   Личността на Вук Стефанович Kараджич наистина може да се нарече велика. Той стои на върха на сръбския духовен живот през ХIХ в. и е в основата на цялото по-нататъшно развитие на сръбската духовност. Човек от световен мащаб, особено когато става дума за фолклора, етнологията и филологията. Докторира в Йена, Германия, а живее дълги години във Виена, като непрекъснато обикаля сръбските земи. Събира и издава умотворения от Сърбия, Босна, Черна гора, Македония и Хърватия, публикувайки шест хиляди страници изумително словесно народно богатство. Въпреки силно разклатеното си здраве и съсипващата съдба на семейството му (от 13-те му деца остават живи само три!) Вук Караджич отдава всичките си сили на своето призвание. В Русия, Германия и Австрия създава приятелски връзки с най-видни филолози и съмишленици.

   Той е и един от най-видните историци на тогавашна Сърбия. Занимава се и с литературна критика, давайки нови насоки в развитието на сръбската литература, като създава литературна школа, наречена филологическа. Вук Караджич има най-голяма, решаваща, епохална заслуга за налагане на живия, говорим сръбски език като книжовен и за въвеждане на фонетичен правопис. Издава първата сръбска граматика през 1814 г. За своите литературни заслуги Караджич получава много научни признания и държавни отличия в цяла Европа.

   Играе определена роля и във Възраждането на българския народ, като пръв дава сведения и публикува цикъл български народни песни. Това, с което обаче открива за света българския език, е съчинението му "Додатък към Санкпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия с особен поглед към българския език" (1822). Този труд насочва вниманието на европейската общественост към българския език и към народа ни въобще.

Никола Тесла
(1856-1943)


   Името на световноизвестния учен Никола Тесла е свързано с епохални изобретения в областта на електротехниката. Роден е в село Смилян, близо до гр. Госпич, тогава в Австро-Унгария, а сега в Хърватия, в семейството на сръбски православен свещеник. Следва техника в Грац, Прага и Будапеща, където започва да работи в едно телефонно предприятие. Там се ражда идеята му да създаде ротационно магнитно поле и да го приложи в индукционен мотор. За тази цел заминава за Париж и Страсбург, където работи по усъвършенстването на електрически машини и създава прототип на своя индукционен мотор.

   По-късно се настанява в Ню Йорк, като работи известно време с големия изобретател Тома Едисон. През 1887 г. основава своя електрическа компания и именно тогава стига до епохалните си открития в областта на електроенергетиката. Патентира фундаментални изобретения за многофазна система при пренасянето на електроенергия, на индукционен мотор и съответните трансформатори и генератори, които намират бързо индустриално приложение.

   Никола Тесла със своята трифазна система открива нова революционна ера в електротехниката! През последното десетилетие на ХIХ в. той прави нови изобретения в областта на високочестотните технологии, които следват едно след друго и епохално усъвършенстват радио- и всички други електрически преносни системи, което в техническата терминология започва да се назовава "Електричество на Тесла". Още преди началото на ХХ в. създава и кораб, който се движи с помощта на радиовълни, поставяйки основите на радио-телемеханиката. През 20-те години на м. в. у него се раждат още множество идеи - за ракетен автомобил, за радара и пр. Тесла почива в Ню Йорк. В музея "Никола Тесла" в Белград се съхраняват голяма част от неговите изобретения. Отскоро белградското летище носи неговото име.

   За своите огромни постижения той получава признания в цял свят, а единицата за магнитна индикация носи неговото име - Тесла (Т). Според най-авторитетните учени Никола Тесла се нарежда всред най-великите имена в своята област - Фарадей, Максуел, Волт, Ампер, Херц и пр.с

Михаило Пупин
(1858 - 1935)


   Всред световноизвестните учени в областта на физиката и електротехниката Михаило Пупин заема много важно място. Роден е в Банат, Сърбия. Още на 16 години успява да замине за Америка, където работи и по-късно следва в Колумбийския университет, завършвайки го като един от най-добрите студенти. След специализация в Кеймбридж, Англия, той се връща в университета, където става професор и директор на Електротехническия институт. Именно тук прави своите големи открития.

   Работи в областта на телекомуникациите и някои от неговите изобретения представляват епохални открития. Най-известното от тях е т. нар. "Пупинов сноп", направено през 1900 г. С него той решава проблема на телеграфния и телефонен пренос на големи разстояния с помощта на кабели. Именно този метод в световната техника се нарича "Пупинизация" и се изразява в това, че Пупиновият уред се поставя на определени разстояния по кабелната линия. По-късно той е заменен с усилвателни устройства. М. Пупин създава и система за многостранна телеграфия с прилагането на електрически резонанс. Освен това развива метода за бърза рентгенова фотография с помощта на флуоресцентна завеса и фотографски плаки. Открил е и мигновените рентгенови лъчи. Автор е на много научни трудове и е носител на Пулицерова награда.

Милутин Миланkович
(1879-1958)


   Всред известните в Европа сръбски математици, астрономи и геофизици е и Милутин Миланкович. Роден в Белград, докторира в областта на строителното инженерство във Виена. Отначало работи в Австрия, но по-късно се връща в Белград и от 1909 г. е професор по рационална и небесна механика и теоретична физика в Белградския университет. От 1924 г. е и редовен член на Сръбската академия на науките.

   Неговата научна дейност обхваща повече от сто монографии, книги, студии и пр. Той изгражда теорията на соларните климати на планетите, математическата теория за климата на Земята и известната теория за движението на земните полюси. Автор е и на учебници по небесна механика и на история на астрономията. Освен с приоритетните си дисциплини, М. Миланкович е известен и с изявите си по редица проблеми на инженерната практика в строителството, с обучението по математика в средните училища, а като астроном разработва и въпроса за реформата на календара, като предлага едно просто подобрение на грегорианския календар. Неговата популярна книга "През космоса и вековете" е издавана неколкократно в Сърбия и в чужбина.

   Милутин Миланкович е бил член на няколко европейски научни институти.

Иво Андрич
(1892-1975)


   Носителят на Нобеловата премия за литература Иво Андрич е роден близо до босненския град Травник в католическо семейство. В литературното поприще се изявява рано, още като гимназист в Сараево, но намира мястото си всред най-талантливите млади поети през 1914 г. в Загреб, където следва философия и история и написва книгата си с поетична проза "Екс понто". По-късно продължава следването си във Виена, Краков и Грац, където докторира през 1924 г.

   След създаването на югославската държава Иво Андрич се настанява в Белград и преминава изцяло към сръбската проза. Неговата изявена научна и литературна дейност го нарежда през 1926 г. в редиците на редовните членове на Сръбската академия на науките. От 1921 до 1941 г. е дипломат в много европейски страни и завършва кариерата си в Германия. По време на Втората световна война Андрич живее напълно изолирано във Върнячка баня, Сърбия.

   Огромният талант на Иво Андрич го поставя на най-високото място в сръбската проза, като сътворява забележителни произведения, които утвърждават името му в световната литература. Това са романите му "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника", "Прокълнатият двор", "Госпожицата", прекрасните му новели и разкази, есетата му от "Знаци край пътя" и др. Макар че неговата проза сюжетно е свързана с родната му Босна, тя изгражда всеобхватна панорама на цели исторически периоди чрез неподозирано дълбок художествен анализ на обществените, нравствените и духовните характеристики на времето, събитията и хората.

Надежда Петрович
(1873-1915)


   Една от най-значимите творчески личности в сръбското изобразително изкуство е безспорно Надежда Петрович. Тя е родена и израстнала в артистично семейство - баща й е бил учен, писател и художник, двете й сестри са художнички и музикантки, а брат й - Растко Петрович е един от най-видните новатори в сръбската литература. Самата тя, показала дарбата си още на младини, се школува в ателиетата на най-изтъкнати германски, австрийски, френски и италиански художници. Нейният изключителен талант я извежда към върха на сръбската модерна живопис и тя се превръща в най-изразителния и очарователен импресионист.

   Нейното творчество въздейства преломно върху обновяването на цялото сръбско изкуство и тя става водеща фигура в духовния живот на своето време и със своята четка, и със своето перо. Надежда Петрович, освен забележителна художничка е една от първите художествени критички, автор е и на литературни творби, дори на една пиеса, била е кореспондентка на вестници и пр. През 1893 г. тя става преподавателка по рисуване във Висшето женско училище в Белград. Изложбите й обикалят не само страната, но и Париж, Рим, Берлин... Освен това самата тя е организатор на основните сръбски и югославски сдружения на художниците. Забележителна е и нейната родолюбива и обществена дейност, която съдбовно се намесва в нейния живот - през 1915 г. тя постъпва като санитарка-доброволка на фронта, където се заразява от петнист тиф и умира в болницата на гр. Вальево.

Данило Киш
(1935-1989)


   Безспорно най-значимият сръбски белетрист, заемащ място и в европейската проза от новите поколения, е Данило Киш. Роден в гр. Суботица в семейството на унгарски евреин и черногорка през Втората световна война, изживява цялата драма на трагичните събития: семейството му е принудено да бяга из окупирана Югославия и Унгария, а баща му загива в концлагера Аушвиц. Гимназия завършва в Цетине и дипломира литература в Белград. Твори още от ученик, а през 1962 г. излиза първият му роман. Работи като лектор по сръбски език в няколко френски университета, известно време е драматург на белградския Театър 212, но повечето време живее в Париж.

   Неговата постмодерна проза изнася трагичните горчивини на нашия век. В произведенията му е намерила място автентичната история на личното и колективното човешко страдание през изминалото столетие. Творчеството му в истински смисъл е парадигматично за ХХ в., дълбоко човечно и еретично спрямо политическите идеологии, комунизма и национализма. Заради това неговият роман "Гробница за Борис Давидович" бе подложен на отрицание от някои официални критици. Но това не попречи той и други негови произведения да получат най-високи признания в родината му и в чужбина - във Франция, Германия, САЩ и другаде, а самият той да бъде приет за член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата. Прозата на Данило Киш е преведена на повече от двайсет езика и е издадена в няколко континента.

   Освен това Данило Киш е номиниран във Франция за кандидат за Нобелова награда, но смъртта го изпревари.

Владимир Величкович
(1935)


   Творческата личност на големия сръбски художник и архитект Владимир Величкович респектира с внушителното си присъствие из цяла Европа. Той е роден в Белград и там завършва Архитектурния факултет. Започва да излага свои живописни творби от 1951 г. През 1988 г. става професор, а впоследствие и академик във Висшата школа за изобразителни изкуства в Париж. Както обобщава за него изкуствоведът Владимир Попович, "Фантастичните интериори, мъртвата природа и пейзажите с тъмен колорит от ранната си фаза той заменя с композиции с потресаващи сюжети и в избистрен светъл колорит и монументален обем. Силната експресия на визионерските изображения на страданието придава необикновено въздействащи предупреждения за заплахата от унищожението на света, респективно внушения за хуманен стремеж и необходимост животът, освободен от катастрофите, да се развива безпрепятствено."

   Владимир Величкович е имал повече от 200 самостоятелни изложби из цяла Европа и по света. Автор е на илюстрации за десетки книги, на много сценографии и костюмографии, на редица архитектурни и урбанистични решения.

   Носител е на награди в цяла бивша Югославия, в Токио, Сао Паоло, Виена, Венеция и пр., както и на Хердерова награда. За него и творчеството му има издадени повече от десет монографии и са заснети няколко филма. Член е на Френската Академия на науките и изкуството.
горе