архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.46, бр.5, година XIV, 2007г.
Първото кино на Балканите
   От балканските страни киното пристига най-напред в Сърбия. Първата прожекция е на 6 юни 1896 г. в Белград, в кафене "При златния кръст" на площад "Теразие". Това се случва по-малко от 6 месеца след първото публично представяне на "подвижните фотографии" в Париж (28 декември 1895 г.). Представителят на откривателите на кинематографа - братята Люмиер от Лион,

   Андре Кар радва белградчани с първите филми на лионските производители повече от месец. През март 1897 г., по време на второто си посещение в Белград, Андре Кар заснема и първите филмови епизоди на сръбска земя – "Разходка в Калемегдан", "Трамвайната спирка на площад "Теразие" и "Излизане на работнички от Тютюневата фабрика". За съжаление тези филми не са запазени. Но е запазен огромен брой филми, заснети в цял свят през следващите години, така че Сърбия разполага с една от най-богатите колекции от произведения на седмото изкуство изобщо (Югославска филмотека). Стоян Нанич от Зайечар е собственик на "Първия сръбски кинематограф", който от 1900 г. прожектира филми в Белград и други градове на Сърбия. Най-старият запазен филм, заснет на територията на Сърбия, дължим на англичаните Арнолд Мур Уилсон и Франк Мотершоу. През септември 1904 г. те заснемат в Белград филма "Коронацията на крал Петър Караджорджевич", както и някои сцени от Кралево, манастира "Жича" и Нови пазар. През 1909 г. в белградския хотел "Париж" е открит първият постоянен киносалон, а скоро след това в столицата и в други градове са открити и други постоянни киносалони. В навечерието на Първата световна война в Кралство Сърбия има около 30 постоянни киносалона, а освен тях и много пътуващи. Не след дълго е заснет и първият сръбски игрален филм "Караджордже" (продуцент Светозар Боторич), историческа драма за живота и делото на водача на Първото сръбско въстание. Режисьор на филма е актьорът Илия Станоевич (Чича Илия), а ролите са поверени на артисти от Сръбския народен театър. Филмът се радва на голям успех сред зрителите, но от него няма запазено копие. Избухването на Първата световна война рязко прекъсва започналото развитие на филмовото изкуство в Сърбия. За цялата епопея на сърбите през 1915-1916 г. е запазен твърде малко филмов материал, заснет от чуждестранни кинооператори.


   По време на Първата световна война, в рамките на реорганизацията на Сръбската армия, която преминава през Албания, за да може да се възстанови на гръцкия остров Корфу, е учредена Филмова секция към Върховното командване. Задачата на тази военна филмова служба е да прожектира на войниците филми, получени от съюзниците, както и да филмира събитията на Солунския фронт. От неколцината сътрудници и кинооператори на тази филмова секция към Върховното командване най-известен е Михайло Михайлович, който по-късно става и един от най-изтъкнатите пионери на киноизкуството в Кралство Югославия. В Кралството на сърби, хървати и словенци Белград е най-значимият филмов център, особено що се отнася до филмопроизводството. Там са учредени няколко филмови предприятия, заснети са доста игрални и документални филми, някои от които са запазени и до днес. "Новакович журнал" е филмова хроника на събитията в Белград и Сърбия и днес представлява ценен исторически материал за проучване на миналото. Сред по-известните игрални филми са: "Всичко заради една усмивка" ("Победа филм", 1926), "Кралят на чарлстона" (1927), "Грешница без грехове" (1929) на Коста Новакович и "През буря и огън" (1930) на Ранко Новакович и Милутин Игнячевич. Само през 1932 г. в Сърбия са заснети повече филми, отколкото през целия период от края на Първата световна война дотогава. През 1931 г. е учредено предприятие "Югославски просветен филм" (получаващо държавни субсидии и поръчки), което от 1941 г. нататък заснема много документални филми за Югославия, повечето от които са запазени и до днес. През 1932 г. е заснет филмът "С вяра в Бога" на Михайло Ал. Попович, със сигурност най-амбициозният и най-успешен сръбски игрален филм, произведен преди Втората световна война.

   По време на Втората световна война (1941-1945) в Сърбия се развива интензивна филмова дейност. В окупирания Белград е заснет колаборационисткият филмов журнал "Нова Сърбия", който днес представлява ценен исторически документ. Заснет е и игралният филм "Невинност без защита" с режисьор Драголюб Алексич. От страната на борещите се срещу немския окупатор и неговите сътрудници са и много кинооператори на съюзниците, които също снимат филми. Част от този филмов материал е запазена. Към Главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Сърбия през юли 1944 г. се учредява Филмова секция, оглавявана от Радош Новакович, който по-късно става пионер на съвременната югославска кинематография.

   От края на Втората световна война (1945) в Сърбия непрекъснато тече процес на производство на филмови журнали и документални филми, сред които трябва да откроим филма "Нова земя" (1946) на Радош Новакович, който разказва за заселването на колонистите от разорените по време на войната краища в плодовитата равнина на Войводина. Белградското предприятие "Авала филм" заснема през 1947 г. първия игрален филм на съвременната югославска кинематография. Това е "Славица" на режисьора Векослав Африч, след който се появяват "Безсмъртна младост" на Воислав Нанович, "Животът е наш" на Густав Гаврин и "Софка" на Радош Новакович. Анимационният филм с кукли "Пионер и двойка" на Любиша и Вера Йоцич печели специално признание в своята категория на Международния филмов фестивал във Венеция.

   През 1951 г. в рамките на общите промени в югославското обществено устройство се реорганизира и кинематографията. В Сърбия се увеличава броят на предприятията, занимаващи се с филмово производство, започва да се чувства художествена и продукционна конкуренция, филмовите дейци стават зависими от успеха на своите филми. Търсенето на нови изразни средства е особено подчертано в сръбската кинематография, където са съсредоточени най-много сръбски филмови дейци и филмопроизводители, което оказва непосредствено влияние върху по-нататъшното развитие на сръбското кино.

   През следващото десетилетие (1951-1962) най-голям принос за развитието на филмовото изкуство имат Радош Новакович ("Слънцето е далеч", 1953, "Песен от Кумбара", 1955, "Вятърът утихва на зазоряване", 1959), Воислав Нанович ("Циганка", 1953, "Три крачки в празното", 1958) и други. На особен творчески успех се радват филмите на Владимир Погачич ("Големи и малки", 1956, "Сам", 1959, "Събота вечер", 1957). За режисурата на филма "Големи и малки" Погачич печели първа награда на Международния филмов фестивал в Карлови вари, първата подобна награда, присъждана на югославски автор. Живорад Митрович променя същностно отношението към военния филм, внасяйки в него елементи на екшън ("Ешелонът на доктор M", 1955, "Капитан Леши", "Сигнали над града", 1960). Заснет е и първият югославски цветен филм, "Поп Чира и поп Спира" (1957) на режисьора Соя Йованович. Рамо до рамо с първата генерация сръбски филмови дейци застават и млади творци, сред които се откроява Александар Петрович ("Двама" и "Три").

   Следващият период (от 1962 до 1991 г.) би могъл да се охарактеризира най-добре като непрекъснат филмов възход в Сърбия. През тези три десетилетия в Сърбия са заснети над 300 игрални филми. Постиженията на родната кинематография се превръщат в съставна част от националната култура, сръбският филм печели зрителите, а много от произведенията представят страната на филмовите фестивали по цял свят. Пуриша Джорджевич внася особена поетика във военните филми ("Момиче", 1965, "Утрин", 1967). Душан Макавеев се обръща към проблемите на съвременния живот и вкарва оригинални изразни средства в своите филми, донесли му световна слава ("Човек не е птица", 1965, "Любовният роман на пощенската служителка", 1967, "Мистериите на организма", 1967), Владан Слиепчевич си служи с поетичен реализъм, обработвайки съвременни теми ("Медальон с три сърца", 1962, "Протеже", 1966), докато Живоин Павлович рисува съвременния живот по-скоро натуралистично ("Събуждането на плъховете", "Когато бъда мъртъв и бял", 1960). В сръбското кино доминира авторската личност на Александар Петрович, който печели Гран при на Международния филмов фестивал в Кан за филма си "Събирачи на пера" (1967).

   В средата на седемдесетте години в Сърбия се появява ново поколение филмови режисьори, повечето следвали в Прага и в Белград: Горан Паскалевич ("Пазачът на плажа през зимата", "Кучето, което обичаше влакове"), Сърджан Каранович ("Аромат на полски цветя", "Петриин венец"), Горан Маркович ("Специално възпитание", "Национална класа"), Деян Караклаич ("Любовният живот на Будимир Трайкович"), Слободан Шилян ("Кой пее там някъде", "Маратонците бягат почетна обиколка"), Дарко Баич ("Директно предаване"). Филмите на това поколение автори са спечелили голям брой награди на Фестивала на югославския игрален филм в Пула, както и на многобройни международни филмови фестивали, а тяхното творчество е белязало съвременния сръбски филм като област с особено национално и международно значение. Ще споменем и други значими автори: Предраг Голубович, Драган Кресоя, Милош Радивойевич, Желимир Жилник и др. Успоредно с игралния филм в Сърбия се развиват и документалният, късометражният и анимационният филм на автори като Миленко Щърбац, Александар Петрович, Кръсто Шканата, Владан Слиепчевич, Стиепан Занинович, Мича Милошевич, Никола Йовичевич, Александар Илич. Видно място заема филмовият оператор и режисьор Петар Лалович, чиито филми за природата получават значими международни признания ("Последният оазис", 1983). Сред най-известните автори на рисувани филми са Зоран Йованович, Никола Майдак, Вера Влаич, Велко Бикич и други.

   През 1991 г. СФР Югославия се разпада, а с нея и дотогавашната югославска кинематография. Този факт обаче не оказва съществено влияние върху сръбската кинематография, тъй като тя е най-малко зависима от сътрудничеството с другите югославски републики. Въпреки трудностите от обективен характер приемствеността не е прекъсната. През 1991 г. в Сърбия са заснети 8 игрални филми, през 1992 г. - 11, а през 1993 г. (до началото на ноември) - 7. До имената на опитните сръбски режисьори от средното поколение - Сърджан Каранович  ("Вирджина"), Драган Кресоя ("Оригиналът на фалшификата"), Горан Паскалевич ("Танго Аржентино"), Горан Маркович ("Тито и аз"), Живоин Павлович ("Дезертьорът"), се нареждат и имената на някои представители на новото поколение автори, които вече са дали своя голям принос за развитието на филмовото изкуство в Сърбия, макар че най-добрите творчески години тепърва им предстоят. Това са Сърджан Драгойевич, Сърдан Голубович, Горцин Станойевич и други. Особено място в сръбското кино днес принадлежи на Емир Кустурица, който започва да твори в Сараево ("Спомняш ли си Доли Бел", награда във Венеция), а след това се премества в Белград, където създава редица филми, донесли му многобройни награди (два пъти Златна палма в Кан за най-добър филм, веднъж за режисура), както и на много други фестивали, печелейки световна популярност ("Баща в командировка", "Циганско време", "Ъндърграунд"). Сред актьорите, добили огромна популярност извън границите на Сърбия, трябва да споменем Бата Живойнович, Любиша Самарджич (който все повече работи като продуцент и режисьор), Милена Дравич, Мики Манойлович, Драган Николич, Драган Белогърлич, Лазар Ристовски, Никола Койо и много други.
Културен стдел
на Посолството на Сърбия
Превод: Екатерина Манолова
горе