архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.40, бр.5, година XIV, 2007г.
Съвременно сръбско изкуство
Светлана Йевтович
Изкуството в Сърбия през XIX в.


   С голямото преселение през 1690 г. под предводителството на патриарх Арсений III Църноевич, след войните между Австрия и Османската империя, голяма част от сръбския народ попада в пределите на една съвременна европейска държава, каквато е Хабсбургската монархия. Сърбите се оказват в обкръжението на средноевропейската католическа култура, напълно различна от онази, която са познавали и съхранявали много векове наред. В процеса на приспособяване към тази нова култура изключителна роля изиграва новосъздадената митрополия в Карловац, която е водеща православна духовна сила в продължение на цял век, до събора в Тимишоара през 1790 г. Основна форма на художествения изказ е религиозната живопис, но през този период се появяват и първите исторически композиции, портрети, натюрморти и пейзажи. Сред най-забележителните художници от това време са Димитрий Бачевич, Теодор Крачун, Яков Орфелин и Теодор Илич Чешляр.

   Графиката, която започва да се развива от XVIII в. в сръбското изкуство, изиграва водеща роля за разпространението на новите барокови идеи. Илюстрираните библии и емблематичните сборници служат на художниците като образци при изографисване на църквите. Началото на развитие на графичното изкуство е свързано с делото на даровития иконописец и монах Христофор Жефарович, а неговата кулминация през втората половина на XVIII в. бележат творбите на Захарий Орфелин. Значението на сръбската барокова живопис в рамките на средноевропейското изкуство е именно в подчертаване на идентичността и в стремежа за утвърждаване на религиозната и националната самобитност сред многообразието от религии и етноси в многонационалната Хабсбургска монархия.

   За Сърбия, която се намира в югоизточната периферия на Европа, но в състава на феодалната и отслабена Османска империя, XIX в. е периодът, през който е направена решителна крачка към европейската цивилизация чрез окончателното освобождаване на славянската държава от вековното османско владичество. В борбата си за национално и социално освобождение Сърбия минава през две въстания. Първото сръбско въстание, предвождано от Караджордже Петрович, продължило от 1804 до 1813 г. По време на краткотрайната сръбска власт се създават условия за развитие на националната култура, просвета и църква. През 1808 г. е открито първото Висше училище благодарение на дейността на първия сръбски просветител Доситей Обрадович.

   Въпреки неблагоприятния изход на въстанието още през 1815 г. избухва Второто сръбско въстание начело с Милош Обренович. В резултат на военните и дипломатическите успехи през 1830 г. Сърбия получава статут на автономно княжество. За върховен княз е определен Милош Обренович по наследствени права. С хатишериф на султана княжеството получава право да има своя войска, да събира мита, да открива училища, печатници, болници, както и право на църковно самоуправление, но турските гарнизони остават в сръбските градове още дълго време, чак до 1867 г. Борбата за пълно освобождение продължава и след сръбско-турските войни. На Берлинския конгрес през 1878 г. е призната окончателно държавната независимост на Сърбия, а през 1882 г. тя е провъзгласена за кралство.

   В цялостната дейност по време на управлението на княз Милош и по-късно се проявяват творческият дух и предприемчивост в изграждането на модерна сръбска държава. Утвърждаването на националната идентичност и икономическата независимост са условие за нейното укрепване. През XIX в. е извършена реформа на сръбския книжовен език и правопис благодарение делото и усилията на Вук Стефанович Караджич. През 1831 г. започва да функционира Княжеската типография, в която са отпечатани много книги и учебници, а през 1834 г. в Сърбия започват да излизат първите вестници. В Крагуевац и Белград са основани първата гимназия и първият театър. Йоаким Вуич написва първите театрални пиеси. По това време започва изпращането на млади хора да учат в най-известните европейски университети.

   След освобождението градовете в княжеството привличат сръбското население от Австрия, което донася много новости. Смесицата от старо и ново, традиционно и съвременно създава впечатление за голямо разнообразие. Това е времето, в което се полага началото на голямо строителство. Новата Съборна църква в Белград, изградена в стил неокласицизъм, е завършена през 1841 г. Иконостасът и стенната живопис са дело на художника Димитрий Аврамович, получил образованието си във Виена и един от първите творци, които проявяват интерес към паметниците на миналото. Той прави първото описание на историческите паметници в Сърбия и Света гора. Обществените сгради и къщите на заможните хора се изграждат по европейски образец, а промените във външния им облик са съпътствани от промени в оформянето на интериора, също по европейски маниер. Интелектуалците, които идват в Сърбия от земите на север от Сава и Дунав, налагат нов вкус в начина на обличане и турското облекло е заменено с европейско.

   През 1842 г. е основано първото Сръбско научно дружество, което е предшественик на Сръбската академия на науките и изкуствата, а през 1844 г. са създадени Народната библиотека и Народният музей. Изграждането на нов икономически ред и индустриализацията на страната са били цел на много прогресивни интелектуалци. През 1869 г. е основана първата сръбска банка, през 1883 г. - Народната банка, а през следващата година е пусната в експлоатация първата железница, която свързва Сърбия с Европа през Виена.

   През XIX в. произведенията на изобразителното изкуство имат подчертано място в културния живот на Сърбия. Държавата изпраща много млади творци да получат образование в чужбина - първоначално във Виена, а в края на века и в Мюнхен. Самите граждани проявяват жив интерес към живописта и желаят да им бъдат нарисувани портрети. Един от първите художници, които се завръщат да работят в Сърбия, е Урош Кнежевич, който създава галерия от портрети на участници в Първото сръбско въстание. В периода 1846-1848 г. в княжеството твори първата сръбска художничка Катарина Иванович, която през 1876 г. става почетен член на Сръбското научно дружество, тоест тя е първата жена, член на Сръбската академия на науките. Един от първите фотографи в света и притежател на една от първите фотографски камери е Анастас Йованович, който има заслуги за ранното възникване и развитие на художествената фотография в Сърбия.

   През втората половина на века се появяват творци, следвали във Виена, които вървят в крак със съвременните художествени направления. Най-значимият представител на романтизма в сръбската живопис е Джура Якшич, който е едновременно и голям поет, чието творчество е извор на патриотично вдъхновение. Стеван Тодорович, който е виенски възпитаник, открива през 1857 г. първото художествено училище в Белград и основава Школа по пеене и телесно възпитание. Той е също така автор на първата изложба на живописни творби в Белград през 1860 г. Най-известните представители на виенския академизъм са художниците Урош Предич и Пая Йованович. Със своите платна, сред които са монументалните исторически композиции - "Коронясването на цар Душан в Скопие" и "Оповестяване на Душановия законник", творбите на теми, заимствани от народния живот - "Гиздене на булката" и "Бой между петли", както и изключителните портрети, Пая Йованович извоюва международен престиж на сръбската живопис. Сред художниците реалисти се откроява Джордже Кръстич.

"Секс, изкуство и история", из перформанс, Раша Тодосиевич, 1977 г.
Сръбското изкуство през XX в.


   С участието си на Световното изложение в Париж през 1900 г. сръбското изкуство и култура навлизат в духовното пространство на европейския XX в. На това изложение Сърбия е представена с монументални "парадни" композиции, с които се величае миналото в произведенията на вече утвърдени художници и скулптори като Пая Йованович, Урош Предич, Петар Убавкич, и то в момент, когато в Париж се развиват нови художествени направления. Тези идеи на европейското изкуство са пренесени в Сърбия от ново и младо поколение творци, които навремето си са често оспорвани и критикувани. Първите картини, вдъхновени от закъснелия у нас импресионизъм, са създадени от Надежда Петрович, Милан Милованович, Малиша Глишич, Коста Миличевич. С експресивна и експресионистична сила се отличават портретите на Надежда Петрович - голяма художничка и изключителна жена, която с активната си обществена дейност допринася много за развитието на модерното изкуство. Това развитие е прекъснато от Балканската и Първата световна война, в които загиват или са пострадали немалко сръбски творци.

   Следващото поколение млади художници, които творят между двете световни войни, все по-решително обръща поглед към Париж. Много от тях заминават да специализират живопис в ателието на Андре Лот, усещат се първите влияния на кубизма, чиито наченки са в творчеството на Сезан. Носители на такива художествени стремежи и идеи в Сърбия са Сава Шуманович, Йован Биелич, Петар Добрович, Мило Милунович, Зора Петрович.

   През тридесетте години при една група художници се наблюдава тънко чувство към колоритните стойности, което се изразява в плътност и наситеност на цветовете, каквито са картините на колористите експресионисти Милан Коньович, Петар Добрович, Игнят Йоб, Йован Биелич, докато при други творци като Челебонович, Гвозденович и Табакович се развива своеобразна "интимистка" живопис, основаваща се на художествените решения на френските художници. По това време се изявяват и творци с други художествени пристрастия, които намират израз в картините на Милена Павлович-Барили, повлияни от метафизичната линия на Де Кирико, и в произведенията на художниците от кръга около сюрреалистичното списание "Невъзможно" ("Немогуhе").

   Втората световна война не прекъсва развитието на художествения живот, но обуславя промените в тематиката на произведенията. Появяват се много покъртителни образни свидетелства на войната, портрети на военни герои (партизани) и картини, пресъздаващи обновлението и изграждането на страната. За напредък в развитието на художествения израз свидетелстват още през петдесетте години големите изложби на Мича Попович и Петар Лубарда. Тогава се разширява и мрежата от галерии и музеи, увеличава се броят на художествените училища, академии и факултети, което стимулира развитието на художественото творчество в Сърбия. Появяват се различни видове абстрактни живописни творби, но същевременно се забелязват старанията и усилията на отделни автори да подчертаят връзката с миналото и традицията (Лазар Возаревич, Александар Томашевич). Своеобразно явление в тази част на Европа е създаването на група "Медиала", която обединява изключителни художници като Леонид Шейка, Люба Попович, Дадо Джурич, Владимир Величкович, Оля Иваницки и др.

"Автопортрет", Оля Иванйецки, 1982 г.
   Очакваното завръщане към фигуративността настъпва в края на шестдесетте години под влияние на поп арта с произведенията на Душан Оташевич, Радомир Релич, Божидар Дамяновски и други творци. През седемдесетте години около студентския културен център се формира едно младо поколение концептуални художници, чиито представители са Марина Абрамович, Неша Парипович, Раша Теодосиевич.

   Развитието на сръбската скулптура през XX в. следва развитието на живописта. В началото на века скулпторът Иван Мештрович изиграва решаваща роля за това, а към него бързо се присъединяват Тома Роксандич и Симеон Роксандич, за чийто стил е характерен умерен академизъм. Младата и модерна скулптура изживява истински подем след Първата световна война, с появата на първото поколение творци, учили във Франция (Ристо Стийович, Стоянович, Палавичини). През първите години след Втората световна война се появяват много поръчки за паметници, с които трябва да се увековечат отминалите времена на страдания и големи победи и героите на новото общество.

   Подобно на живописта, и скулптурата започва да се развива по-свободно след 1951 г. Открояват се творци с афинитет към абстрактното изкуство (Олга Йеврич, Ото Лого, Зарин) и такива, които са привърженици на различни видове фигуративен изказ (Матия Вукович, Вида Йоцич, Солдатович). Сред скулпторите, които активно участват във формирането на художествената картина в Сърбия, особено внимание заслужава Мърджан Баич - творец с разностранен талант и изяви, който тази година представи много успешно нашата страна на биеналето във Венеция.

"Номериране на живописта", Леонид Шейка, 1958 г.
   През първите десетилетия на XX в. сръбската архитектура се опира на постиженията на академизма и историцизма на XIX в., основаващ се на напътствията и уроците на австрийския архитект и преподавател Хансен, на сръбското и византийското средновековно наследство, както и на актуалните идеи на сецесиона, които са особено добре представени във Войводина. Коренни промени в развитието на архитектурата настъпват в края на третото и началото на четвъртото десетилетие на века, когато на сцената излизат младите и вдъхновени от идеите на европейския функционализъм модернисти Драгиша Брашован, Никола Добрович, Никола Несторович, Милан Злокович и др. Възходът на съвременната сръбска архитектура започва през петдесетте години, а апогея на своето развитие тя достига в архитектурните творения на Иван Антич, Бранко Жежел, Богдан Богданович и други творци, които използват нови материали (желязо, стомана, армиран бетон).

   Днес културният и художественият живот в Сърбия е изключително богат и интензивен. Доказателство за това са многобройните прегледи на художественото творчество и редица културни събития - Октомврийският арт салон в Белград, Есенната и пролетната изложба на Съюза на художниците в Сърбия (УЛУС), Нощта на музеите, световно известният фестивал на съвременното театрално творчество БИТЕФ (Белградски международен театрален фестивал), Белградските музикални тържества БЕМУС, известният международен филмов фестивал в Белград ФЕСТ, фестивалът на сръбското кино в Нови Сад, уникалният международен фестивал на националната драма и театър "Стериjино позорје" в Нови Сад, който носи името на великия сръбски комедиограф Йован Стерия Попович, също така Дните, посветени на големия сръбски композитор Стеван Мокраняц ("Мокранчеви дани") и още много други прояви. Всички тези значими културно-художествени форуми успяват да оцелеят през изминалите тежки години за Сърбия и културата на страната. Днес отново е създадена добра основа за нейното развитие, разпространение и обогатяване, като в този процес хората на изкуството от съседните страни несъмнено имат приоритетно място.
Превод: Марина Бекриева
горе