 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.9, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Н. Пр. Ставрос Августидис, временно управляващ посолството на Република Кипър в София
Усвояването на европейските фондове не е даденост, а предизвикателство |
|
|
| |
|
Роден е в Никозия, Кипър, през 1972 г. Женен е за Даниела Йоаниду, има две деца.
Завършва през 1995 г. политически и икономически науки в Университета на Аризона (САЩ), а през 1996 г. получава магистърска степен по международни отношения и европейски науки от университета в Кент (Англия). В момента завършва магистърска степен по бизнес администрация (дистанционно обучение) в университета Рединг (Англия).
Започва работа на дипломатическа служба през 1998 г. в дирекция "Консулски отношения и протокол". През 1999 г. е назначен на длъжност секретар/консул в посолството на Кипър в Дамаск. Завръща се в Кипър през 2001 г., където работи в Дирекция "Европейски съюз". През 2002 г. е назначен на длъжност консул в посолството на Кипър в Атина. От 2006 г. е временно управляващ посолството на Кипър в София. От 1 септември 2009 г. поема поста консул в Генералното консулство на Кипър в Торонто, Канада.
- България установява дипломатически отношения с Кипър още от създаването на независимата кипърска държава на 30 октомври 1960 г. Традиционно приятелските връзки между двете страни имат своята история. Кои най-значими моменти бихте откроили в настъпилото развитие на двустранните отношения - дипломатически, политически, икономически и културни, и как оценявате перспективите за тяхното по-нататъшно развитие?
Държавното посещение на президента на Република Кипър г-н Димитрис Христофиас в България бе окачествено като историческо и най-значимо събитие в двустранните дипломатически отношения. Заслужава да споменем, че за последен път кипърски президент е посетил България преди двайсетина години. Резултатите от това посещение отразяват именно сърдечните и приятелски отношения между България и Кипър. За Кипър България представлява важен партньор и съюзник. Целта на президентското посещение е да бъдат потвърдени отличните двустранни връзки и техният по-нататъшен напредък във всички сфери. От също толкова голямо значение ще бъде и официалното посещение на президента на Република България в Кипър г-н Георги Първанов в началото на октомври 2009 г.
Важно събитие в двустранните дипломатически отношения е решението на кипърското правителство за издигане ранга на посолството в София от септември 2009 г. Имам удоволствието да съобщя, че българското правителство е дало съгласие за назначаване на първия кипърски посланик със седалище в София.
Особено благоприятна е перспективата за разширяване и задълбочаване на двустранните връзки във всички области след присъединяването на България към ЕС.
Кипър и България са държави, предлагащи сигурност, икономическа и данъчна стабилност, инвестиционни стимули, съвременна инфраструктура и квалифициран човешки потенциал - качества, привличащи чуждестранните инвестиции. Налице са неоползотворени възможности за по-нататъшно развитие и в други области като енергетика, нови технологии, изследователски и иновационни дейности. Динамичното присъствие на кипърските инвеститори в България е доказателство за увереността им в насърчаващите перспективи на българската икономика и институции и представлява ново позитивно измерение на двустранните връзки.
Политическите отношения между двете страни се развиват непрестанно, а намерението на кипърското правителство е да засили културното сътрудничество и организирането на прояви и в двете страни. Голям е броят на кипърските студенти (около 700-800 души), които вече от десетилетия следват и завършват в български вузове.
- При откриването на кипърското стихотворение от проекта "Поезия върху стената" през октомври 2008 г. в изказването си посланикът на Кипър в Атина, акредитиран и в София, г-н Г. Георгис спомена думите на първия гръцки поет нобелист Г. Сеферис, писани през петдесетте години на миналия век, че Кипър е място, "където чудото все още се случва". Случва ли се все още, според Вас, през 2009 г. чудото в Кипър и къде го откривате лично Вие?
- За мен "чудо" представлява фактът, че днес след цели 35 години Кипър продължава да вярва в повторното си обединение, в завръщането в бащините огнища, в свободата на движение и установяване, в уважението на човешките права и свободи. За мен "чудото" е, че забравата не ни е завладяла и продължаваме да се борим за изтегляне на окупационните войски от нашата страна и за обединяване на нашия народ. Във време, когато идеологията е обречена на бавна смърт, Кипър продължава да вярва в свободата, толерантността към другостта, в правовите норми.
- Кипър се присъедини към ЕС само няколко години преди България, през 2004 г. Какъв според Вас е опитът ви като нова страна членка в усвояване на средствата от структурните фондове на Съюза и в други положителни практики, който България би могла да заимства?
- Присъединяването на Кипър и България към ЕС от само себе си представлява най-големият стимул за по-нататъшно задълбочаване на институционалните, законодателни и политически реформи в нашите държави, неизменно извършвани с подкрепата и препоръките на Европейската комисия и нашите партньори. Приносът на България като страна членка е съществен и конструктивен.
Стъпвайки на опита си в ЕС, Кипър би могъл да помогне на България в прокарване на необходимите действия за оптимално усвояване на средствата, предоставяни на България от структурните фондове на ЕС. Кипър има възможност посредством размяната на посещения да сподели експертния си опит в управлението на европейските фондове. Споделяме увереността, че с помощта на програмата за действие на българското правителство успешно ще бъдат преодолени всякакви трудности и слабости, така че ценните пера на ЕС отново да бъдат достъпни.
Усвояването на фондовете не е даденост, а предизвикателство, с което новите страни членки като България и Кипър са призвани да се справят чрез строг график и контролни механизми.
- В Кипър съществуват три религиозни групи1, всяка от които има своите църковни и образователни институции - тоест страната е развила дълголетна традиция в съжителството на различни култури и народности. Как се влияе социалната тъкан на кипърското общество от притока на имигранти, сред които и много българи, и изобщо на чужденци, установили се на острова през последните десетилетия? Съществува ли стратегия за интегрирането им в кипърското общество?
- Поради разположението си в Източното Средиземноморие още от древността Кипър е бил кръстопътна точка на сблъсък между различни култури и интереси. Днес географските координати, но и членството в ЕС превръщат страната в "популярна" дестинация за емиграция. Кипърското правителство е изработило конкретна политика за социализиране на легалните имигранти, признаване на техните права и включването им в кипърското общество. Мултикултуралният характер на кипърското общество и опитите за мирно разрешаване на кипърския проблем превръщат признаването на другостта и съжителството в значими ценности. Европейският съюз е гарантираща сигурността институция не само защото предоставя законова рамка за закрила на човешките права, но и защото е символ на мултикултурална организация (без централна култура), съответстваща на националната. А това позволява по-голяма гъвкавост при изразяването и зачитането на другостта.
- Кипър се намира едновременно и в Европа, и в Азия, всъщност е европейска държава на границата с Азия. Британската колониална администрация е превърнала острова в страна с много повече западни влияния, отколкото Гърция. Как бихте коментирали тази сплав от културни въздействия, манталитети и традиции, която отличава Вашата страна?
- Кипър има дълголетна история от 11 хилядолетия, които са оставили на острова невероятно богато наследство и завидна култура. Островът е приел разнообразни влияния от различни народи, изковавайки по такъв начин своеобразна културна идентичност. Нашата страна е развила и съхранила собствената си хилядолетна култура, възприемайки всевъзможни културни примеси. Днес чрез историческото си и археологическо наследство Кипър, една вече модернизирана страна, включена в европейското семейство, представлява живо свидетелство за корените на европейската цивилизация.
- В едно свое интервю по радиото Вие споделихте, че Рилският манастир мислено Ви отвежда към църквите в планината Троодос. В какво друго откривате прилики между двете страни, в националния характер и историята на нашите два народа?
- България и Кипър са две страни в широкия ареал на Източното Средиземноморие с общи черти, история, ценности, традиции, нрави, обичаи, религия. За мен, а и за всеки кипърец, който посещава България, тя е близка с познати приятни неща. Рилският манастир ни напомня за църквите в планинската верига Троодос. Сплавта от култури, проявления на която са позлатените куполи на храм-паметника "Св. Александър Невски", еврейската синагога, мюсюлманската джамия, арменските и католическите църкви, ни напомнят за култовите места из сокаците на стара Никозия, Ларнака, окупирана Кирения. Изкуството, литературата, поезията, фолклорът, усещането за любовта и обичта към родината, ценностите, закрилата на човешките права, на малцинствата, справедливостта, демокрацията, зачитането на другостта, топлият характер на българите, добрият им вкус, вкусните ястия и хубавото вино - всичко това заедно изплита общия ни път, споделените ни въжделения и цели и скъсява разстоянията, превръщайки Кипър в съседна страна.
- В Кипър и Гърция се говори един и същи език - гръцки, но става дума за две отделни държави и различни народи, въпреки че по-голямата част от населението на страната са кипърски гърци. Няколко думи за мястото на кипърския диалект в историческото развитие на гръцкия език и отношението на кипърците към проблема за принадлежността към гърцизма?
- Кипърските гърци, както и кипърските турци представляват част от кипърската културна и народностна мозайка. Кипърският народ се състои от тези две етнически общности, всяка със свои корени, история, културни особености и специфики. За съжаление турското нашествие през 1974 г. и продължаващата окупация на 37 % от нашата родина не позволява засега по-нататъшното развитие на отношенията на взаимно уважение и конструктивно сътрудничество между двете общности, изиграли важна роля при формирането на кипърската история.
Исторически гръцката култура в Кипър е доминиращата идентичност. В продължение на 3000 години без прекъсване островът е бил част от гръцкото цивилизационно пространство и е допринесъл за разцвета и блясъка му. Отчитайки религиозните традиции, нравите и обичаите, характерно е влиянието на гръцкия език върху кипърския диалект. Съответни влияния от турската култура имат и кипърските турци. Достойни за споменаване са взаимодействието между културите, езика, нравите и обичаите. Без да има пълна тъждественост в нравите и обичаите им, преди 1974 г. кипърците са имали еднородно поведение и проявления във всекидневния бит, независимо от тяхната религиозна или друга принадлежност.
1 Конституцията ясно признава съществуването на три религиозни групи: латини, (тоест католици от европейски или друг произход), маронити (от ливански произход) и арменци. Освен това по конституция на всяко едно малцинство е дадено правото да има свой представител в Камарата на общините, който да се грижи за потребностите и интересите на членовете на неговата общност.
|
|
юни 2009 г.
Интервю и превод от гръцки: Здравка Михайлова |
|
| горе |
|
|
|
|
