 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.24, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Кипърци с българско образование |
|
|
| |
|
СОТИРУЛА ХАРАЛАМБУС, МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ОСИГУРОВКИ НА КИПЪР ОТ 29 ФЕВРУАРИ 2008 г.
Родена е през 1963 г. в с. Агиос Мемнонас, провинция Фамагуста, в окупираната част на Кипър. През 1986 г. завършва политически и социални науки в АОНСУ, София.
След завръщането си в Кипър работи в Общокипърската федерация на труда (ПЕО), където заема различни постове. През 2006 г. е избрана за главен организационен секретар на ПЕО.
Избрана е за депутат от листата на Комунистическата партия АКЕЛ през май 2001 г. и е преизбрана през май 2006 г. Била е председател на Постоянната парламентарна комисия по труда и социалните осигуровки, председател на Постоянната парламентарна комисия за равни възможности на мъжете и жените и член на Постоянната парламентарна комисия по финансови и бюджетни въпроси. Член е на Централния комитет на АКЕЛ и на Общокипърската федерация на женските организации (ПОГО).
Омъжена е, има две дъщери и син.
Как висшето Ви образование, завършено в България, е допринесло за формирането Ви като професионалист и за бъдещата Ви кариера?
- Възможността, която имах - да получа академичното си образование в България и по-точно следването в Академията за обществени науки и социално управление АОНСУ през периода 1981-1986 г., представляваше за мен важен опит. Придобих познания и професионална подготовка при диалектическия анализ на икономическите, обществени и политически явления, които решаващо ми помогнаха в бъдещото ми развитие като професионално занимаващ се със синдикализъм кадър, като депутат, а днес и като министър. Тези знания ми помогнаха да свържа резултатно научния анализ с политическата практика, както на ниво контакт с хората, така и на ниво начертаване на политики.
- В Кипър от десетилетия съществува силна традиция в областта на социалното осигуряване. Кога са били основани първите т. нар. coops ("съдружни фондове") и каква социална философия се крие зад тях? Кои са основните проблеми, пред които е изправена страната Ви в сферата на трудовите отношения и социалните осигуровки през периода на икономическа криза, който преживяваме?
- Първата система за социални осигуровки в Кипър е въведена през 1957 г. от тогавашната британска колониална управа. Въвеждането на тази система настъпи в резултат на множество борби, в които са участвали гръцко-кипърски и турско-кипърски трудещи се. С получаването на независимостта на острова през 1960 г. и създаването на Република Кипър бе отдадено особено значение на системата за социални осигуровки.
Основните принципи, върху които се гради системата за социални осигуровки, са всеобхватността и солидарността между поколенията. Нейната цел е да гарантира достатъчно осигуряване на вносителите в периоди на безработица, майчинство, заболяване и пр., като същевременно подсигури, че след тяхното пенсиониране вносителите във Фонда за социални осигуровки ще се радват на достатъчно добри пенсии.
Като всички страни Кипър се влияе от световната икономическа криза, но все пак в по-ограничена степен. Основните проблеми, с които се сблъскваме в трудовата сфера, са съсредоточени в нарастването на безработицата, особено в хотелиерския и строителния сектор, както и по въпроси, имащи отношение към нарушаване на трудовото законодателство. Като имаме предвид тези неща, нашите приоритети са фокусирани върху мерки, подкрепящи заетостта, квалификацията и преквалификацията на безработните, справяне с недекларираната или нелегална заетост, строгото прилагане на трудовото законодателство, както и към взимането на мерки, подкрепящи социално слабите слоеве от населението (пенсионери, хора с физически недъзи и т.н.).
ПАНОС ПЕОНИДИС, ПИСАТЕЛ
Роден в Кипър през 1925 г. През Втората световна война се записва в Кипърския доброволчески батальон. Завършил е Философския факултет на СУ " Св. Климент Охридски". Живее и работи в София през 50-те години на ХХ в. След завръщането си в Кипър е дългогодишен политически кадър на левицата, като е заемал различни длъжности - генерален секретар на Младежката организация, генерален секретар на Съвета за мир, издател на литературното списание "Неа Епохи". Бил е също така председател на Кипърската театрална организация и председател на Кипърско-българското дружество за приятелство. Има дългогодишна журналистическа кариера, специализира в областта на литературната критика. През 1991-1992 г. работи като пресаташе в Ню Йорк, назначен от кипърското правителство. Автор е на 15 книги с есеистика, разкази и новели. Три негови книги са преведени на български, последната от които e "Галатея" (2007). Двукратно е удостояван с Държавната награда на Кипър за разказ.
Какви сходства и общи неща, нрави и обичаи, ценности, традиции и прoчее сте установили, че съществуват между кипърци и българи през годините, които сте прекарали в нашата страна и дългогодишното си общуване с българи?
- Първият ви въпрос ме връща към края на четирийсетте години, когато се озовах в София. Пристигнах с влак от Лондон в ранния следобед на един априлски ден през 1948 г. Спомням си, че заситих добре глада си късно вечерта в Клуба на журналистите, където ме заведе Лефтерис Мавроидис, директор на "Елас Прес", която имаше бюро по онова време в София.
Обичта ми към България се зароди още онази вечер. Ресторантът беше препълнен, всички бяхме в настроение, сладки приказки, смях, шеги. Пълна непосредственост, сякаш с магическа пръчка се бях пренесъл в напълно мое пространство. Хората стискаха силно ръката ми и ми се усмихваха, гледайки ме право в очите. Не разбирах какво ми казваха, нито пък исках от приятеля ми да ми превежда. Същината на нещата бе, че общувах, че бях заобиколен от приятели, че всички бяха младежи, почти мои връстници, лицата ни си приличаха, както и начина, по който седяха около масата и оживено жестикулираха.
На онова пулсиращо от оживление събиране, което ясно говореше за духа на страната, завързах първите запознанства, които ми протегнаха топла приятелска десница на много фронтове и за години напред.
- Вие сте известен в нашата страна автор, не само от времето, прекарано в София преди петдесетина години, когато сте работили тук като журналист. През 2007 г. на български бе издадена новелата ви "Галатея", превеждани са ваши разкази в литературни списания. Няколко думи за познанствата и приятелствата ви с български писатели.
- Вторият ви въпрос ме пренася петдесет, шейсет години по-късно... Не мога да кажа, че познавам добре нова София. Виждал съм я три-четири пъти за по няколко дни, по време на писателските срещи, които отново започнаха да се провеждат в София. Мнозина стари приятели вече не са сред живите, сблъсквам се с нови дадености. Но това не ме смути напълно. Потърсих и открих старите приятели - писатели, художници, разходих се из някога познатите ми улички и открих, че животът продължава. Забелязвам, че сега в София съществува известна тенденция към копиране на чужди навици и модели. Сякаш на повърхността е проникнал някакъв чужд ритъм. От друга страна, са налице опити за тълкуване на тези явления, които приемам. Във всеки случай трябва да ви кажа, че често пъти подхвърлям на българи, които познавам тук в Кипър, атаката на Бай Ганьо "говори на български, че да те разбира целия свят", и виждам, че неподправено българското усещане веднага се пробужда у тях, дори у най-младите.
 |
КИРИАКОС КИРИАКУ, ЗАВЕЖДАЩ "ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА" НА КИПЪРСКИТЕ АВИОЛИНИИ
С какво студентските години, прекарани от Вас в София, са допринесли за изграждането Ви като професионалист и човек?
- За мен следването във Факултета по журналистика на Софийския университет в периода 1981-1986 г. бе вододелен отрязък от време. Академичната основа, която получих, знанията, които придобих, преживяното през тези години, приятелствата, които имах в гостоприемна и обичана от мен София, създадоха основата за пълноценна професионална подготовка и доизграждане на характера ми.
Работил съм двайсет години като журналист в кипърски всекидневник. Несъмнено този период от професионалния ми път беше доста продуктивен и богат на опит. Предоставена ми бе възможността да добия нови умения и да постигна професионална зрялост, за да мога с основателни претенции да променя курса и да поема поста завеждащ "Връзки с обществеността" (говорител) на кипърските авиолинии Cyprus Airways.
- Посещавали ли сте България по-късно? Какви са впечатленията Ви, намирате ли страната много променена?
- В продължение на дълги години (18 години изминаха откакто не съм я посещавал след завършването на следването) хранех към България чувство, подобно на онова, което изпитват емигрантите, когато десетилетия са далеч от своята страна. През студентските години обикновено казвахме, че тя ни е втора родина, тъй като тя ни дава образование. В крайна сметка това не бе само фигуративно казано, а самата истина.
Когато преди няколко месеца трябваше да избера една от 30 дестинации, по които летят кипърските авиолинии, за да запозная с нея група кипърски журналисти, без да се колебая избрах София. Толкова много исках отново да се озова на любимите места, толкова силно желаех да покажа на моите сънародници и колеги красотата и културата на тази страна. И не сбърках. Всички участници в групата бяха очаровани от интересните неща, които откриха в България. Тръгнаха си оттам с прекрасни впечатления, отразявайки това хубаво чувство в репортажите, които написаха или излъчиха.
Лично за мен връзката с града на студентските ми години бе неповторимо усещане. Нещо като благоговейно поклонение. Още щом видях улиците, по които съм минавал толкова пъти, нещо заседна в гърлото ми, очите ми се насълзиха. Тогава осъзнах, че този град крие в себе си нещо изключително мое, което винаги ще нося в сърцето като талисман.
ЙОАНИС ТЕОХАРИДИС, ПРОФЕСОР В УНИВЕРСИТЕТА НА КИПЪР (НИКОЗИЯ) И ДИРЕКТОР НА ЦЕНТЪРА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МАНАСТИРА КИКОС
Какви сходства, общи черти и пресечни точки сте установили, че съществуват в нравите и обичаите, ценностите и традициите на българския и кипърския народ по време на дългогодишния Ви престой в България и общуването Ви с българи?
- На този въпрос мога да отговоря, че нравите и обичаите, ценностите и традициите на двата народа са твърде сходни, дори съвпадат. Това се дължи главно на две причини - на почти общата ни многовековна историческа съдба и на културните влияния и вероизповеданието. Относно историческата съдба е достатъчно да бъдат споменати византийското влияние и османското владичество. Във връзка с последното припомням за българските пленници, които след завладяването на България от Османската империя били продадени като роби. През средиземноморските робски пазари някои от тях попаднали в Кипър, където взели участие в династичните борби, вярвайки на обещанията, че ще бъдат освободени. Затова те се изявили във всички битки. Но обещанията на техните господари се оказали празни думи. Българите, излъгани от същите господари, намерили трагична гибел. Ето защо средновековният кипърски летописец Леонтий Махера оплаква тяхната съдба, проклинайки виновниците.
Българи попаднали в Кипър и през ХIХ в. След Априлското въстание група революционери от Габрово били заточени на острова, който бил под османската власт. Затрогваща била помощта, която кипърците им оказали - от първия момент, когато били закарани в затвора на Никозия, до последния, когато поели обратно за родината си от пристанището на Ларнака, след като били освободени вследствие на Санстефанския договор.
В общата ни културна история много голяма роля е изиграла и еднаквата религия и вероизповеданието, което е повлияло силно не само на светогледа, а и на доста прояви във всекидневния живот. Отбелязвам култовите порядки и навици от раждането до смъртта. Нека да не се забравят и мъчениците за вярата. Допълнително припомням голямото почитание, особено в района на Самоков, към светата икона на Богородица от кипърския манастир Кикос.
- С какво следването в България и научните Ви контакти с колеги от България са допринесли за формирането Ви като учен? Вие сте познат в нашата страна, живели сте в България години наред, работили сте в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Бихте ли се спрели накратко и върху научното сътрудничество, което имате с български академични институции, съвместни проекти и др.
- Вторият ви въпрос може да бъде разделен на две части.
Първо, завърших Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност Балканистика с по-тясно профилиране в османистиката. Имах щастието да уча по времето, когато в България историческата наука беше в голям възход, а в областта на османистиката тя бе водеща в световен мащаб. Моите преподаватели са всеизвестни като прекрасни учени. Споменавам само някои имена в моята специалност: Николай Тодоров, Страшимир Димитров, Цветана Георгиева, Елена Грозданова. А в сродните специалности ще откроя Димитър Ангелов, Петър Тивчев, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Илчо Димитров, Петър Петров, Зина Маркова и др. За свои учители смятам и тогавашните сътрудници на Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" Стефан Андреев, Аспарух Велков, Петко Груевски и Стоянка Кендерова. Отделно и по-специално напомням моята незабравима научна ръководителка Бистра Цветкова. На всички дължа дълбока благодарност. На тях дължа много от това, което съм постигнал в науката. Използвам случая, за да благодаря от все сърце и на целия български народ. Тъй като моят произход е скромен и беден, нямах възможност да уча. Това се осъществи благодарение на стипендията, която всъщност плащаше българският народ. Затова цял живот ще му бъда признателен.
Второ, естествено, че подържам връзки с много български колеги, с повечето от които сме приятели. И откровено ви уверявам, че в България имам повече и по-добри приятели, отколкото в Кипър. Дори със Стефан Андреев сме съавтори на една книга на гръцки. И така, ако изключим "неофициалните" програми, които са на лична основа, ще отбележа само два научни проекта. Темата на първия е българо-кипърските отношения през Средните векове. Тя се разгръща между Центъра за изследвания на манастира Кикос и Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев". От българска страна ръководител е проф. Аксиния Джурова.
Вторият ни изследователски проект е съвместно с Нов български университет. Ръководител е доц. Лъчезар Стоянов, а темата е България и Кипър в периодичния печат на двете страни - част I: От Берлинския конгрес (1878) до Балканските войни (1912).
Налага се да ви кажа, че срещаме и една голяма трудност - искаме резултатите на проучванията да бъдат публикувани и на двата езика, и на български, и на гръцки. Но за преводите се изискват прекалено много средства. И за момента все още мислим как да постъпим.
За жалост, до момента нямаме никакви програми с колегите от Историческия факултет и с Института по балканистика. Да се надяваме, че това ще стане, особено след подписването на договор между двата университета - Кипърския и Софийския.
- Вие познавате и имате поглед върху живота в България от много години: какво според Вас е загубила и какво е спечелила страната през последните двайсет години?
- Най-напред, какъвто и отговор да дам на този въпрос, съществува голям риск от неточност. Отдавна не участвам във всекидневния живот на страната, тъй като в най-добрия случай посещавам България само няколко дни в годината и следователно не мога да знам какви са всекидневните проблеми и тревоги на народа. Мога само да посоча някои видими промени. Примерно, очевидно е, че вече има свобода (колкото и относителна да е тя) в мисленето, дискутирането, пресата и пр. Съвсем осезаемо е подобряването на обслужването във всички сфери - магазините, разнообразието на стоки, такситата, ресторантите и пр. Допълнително мога да спомена, че влизането в Европейската общност представлява голям успех, освен другото и поради това, че всеки българин може да пътува, където пожелае по света, стига да има пари. Големите частни книжарници разполагат с компютри и аз мога и от Кипър да следя техните каталози и новите издания, докато милите жени в книжарницата на БАН отчитат всяка продажба на книга на долнокачествена хартия. Същевременно, обаче, какво става в сферата на здравеопазването, образованието, пенсионното дело, заплатите, с безработницата, престъпността?
Накрая, най-откровено ще ви призная, че имах много колебания дали трябва да кажа каквото и да е по този въпрос. Защото най-категорично вярвам, че само българският народ има право да отговори на него. Той решава относно своята съдба. Никой друг не може, и не би трябвало да може да му посочи как да постъпва и кое е най-доброто за него. Аз единствено му изпращам моите най-сърдечни поздрави и най-добрите си и хубави пожелания.
ХРИСТОС ХАДЗИПАПАС, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА КИПЪРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
Какви сходства и допирни точки в нрави и обичаи, ценности, традиции между кипърци и българи сте установили по време на годините, прекарани от Вас в България, и дългогодишното Ви общуване с българи?
- От първия миг на съприкосновението ми с българите през седемдесетте години открих у тях черти, характерни и за кипърците. Гостоприемството, приветливостта, достъпността, непринудеността, разбирането за чест. Тези качества изиграха ролята и на първи мост за хубави приятелства с много хора, с които се пресече пътят ми. Твърде скоро усетих находчивостта и интелигентността им - човешки качества, които особено ценя и винаги са ме очаровали. Впоследствие открих неповторимия и зареждащ хумор на българина, сарказма и най-вече умението да се присмива над самия себе си. Последните две качества не само ми допадаха, но по-късно ги вписах и в литературното си творчество. Твърде скоро онези от нас, които учехме в България, установихме, че си приличаме с българите и че не се отличавахме особено от тях, и така животът ни в страната се оказа лесен и съзидателен. Също така бяхме впечатлени от красотата на българската природа. Лично аз почувствах благотворното духовно въздействие в изобилието на води, потоци, реки, зеленина, есенните плодове. Харесваше ми езикът, който често ми напомняше на гръцкия, дори граматически (абсолютното сходство между спрягането на глаголите "пия" и "идвам") и многобройните гръцки думи, откриването на всяка една от които представляваше за мен увличаща игра. Особено на онези, които бяха умело прикрити зад тяхната българска "черупка". И до днес си спомням една моя учителка по български - Деспина Илиева, колко се радваше на всяко мое езиково откритие. Важно също така в общуването с българите, което мисля, е оставило отпечатък върху живота ни, беше непритворността, безхитростността, искреността им в любовта. За нас, които идвахме тогава от едно консервативно общество, което гледаше на отношенията между двата пола приблизително като на първороден грях, истинността на любовта се превърна в душевно и духовно просветление.
Матерният език на моите деца е българският (гръцката култура и език са наследили от баща си), а дъщеря ми завърши висшето си образование и защити докторат в Софийската художествена академия.
- Какви са били преимуществата на следването Ви в България за формирането Ви като професионалист? Литературното Ви творчество е познато в България, няколко думи за приятелствата и сътрудничеството Ви с български литератори?
- Моето следване по ветеринарна медицина, а по-късно и магистърската степен по заболявания на пернатите, която също завърших в София, ме въоръжиха с всички знания и умения за една успешна кариера. Всички, които завършихме по онова време ветеринарна медицина в България, имахме репутацията на много добре подготвени професионалисти, което прави чест на българската ветеринарна школа. Същото важеше и за повечето факултети на българските висши учебни заведения, затова и след възстановяването на демокрацията те бяха залети от кипърски студенти. Още от първия миг, в който стъпих във Ветеринарния факултет, душата ми се устреми към личността на писателя и преподавателя Димитър Димов. Моята амбиция бе да приличам на него по първите му занимания. Дори в някакъв момент бях превел диалозите от филма "Тютюн", който бе прожектиран в Никозия. Впрочем, често пъти казвам, че "ветеринарната медицина ми даде хляба, а литературата - духовната храна". Особено ми харесваше българската поезия, в която започнах да се задълбочавам още от първите години, а по-късно заедно със съпругата ми Василка, която е българка и поетеса, преведохме на гръцки много нейни произведения. Също така преведохме творби на български драматурзи (Радичков, "Опит за летене" и Стефан Цанев, "Последната нощ на Сократ"), които бяха поставени на кипърска сцена.
Като председател на Съюза на кипърските писатели се опитвам да популяризирам българската литература в Кипър, тъй като продължавам да вярвам в нейното качество, а съм и емоционално свързан с нея. Неотдавна представихме с изключителен успех големия, по мое мнение, български поет Георги Константинов. Стихотворенията му бяха обикнати от многолюдната публика и от читателите на литературните издания, присъствали на проявите. Присъствието му и множеството прояви бяха празник и за хилядите българи, които живеят в Кипър.
- Познавате България от години, какво мислите, че е изгубила и какво е спечелила страната от промените, настъпили през последните 20 години?
- Политическите промени от края на осемдесетте години, на чиято сърцевина бях свидетел ("Градът на истината"), със сигурност донесоха повея на свободата, който бе живителен за българския дух. Създадоха условия за свободно развитие във всички области, а те бяха необходими. Но в някои от случаите българската интелигентност се преоблече като хитрост, особено в политическата сфера, а и в по-широкия смисъл, и доведе и до някои беди за страната. (За диктатурите се заплаща. Ние загубихме почти половината от територията на Кипър, заради военната диктатура на полковниците в Гърция). Крещящите противоречия между икономическите възможности на гражданите, начинът, по който бе разпределено (може би по-точно, разграбено) богатството на страната, корупцията, дори след присъединяването й към ЕС, предизвикват болка, поне у мен. Дори вече в някои от моите нови разкази, действието на които се развива в България, се говори за тази моя печал. Както и в някои други, разказващи за експлоатирането на българи в родината ми преди няколко години. (Тъй като сега нещата видимо са се подобрили). Тези разкази, заедно с някои други, скоро ще излязат от печат в Атина. Успоредно с това издателството, свързано със списание "Пламък", също е планирало издаването им, и така се надявам скоро тези мои творби да станат достъпни и за българския читател.
|
|
| Интервютата взе и преведе от гръцки език: Здравка Михайлова |
|
| горе |
|
|
|
|
