архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОПЕЙЦИ стр.39, бр.4, година XII, 2005г.
КАРЛ ФРЕДРИК ГИЛДЕЙ пред сп. “Европа 2001” БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ЩЕ БЪДЕ ПЪРВИЯТ С КИРИЛИЦА В EC
“Ако можех щях да прекарам дните си в Килифаревския манастир.”

“Понякога ми липсва интимността, която не може да бъде постигната извън майчиния език.”


   Роден е през 1958 г. в Бостън, Масачузетс - САЩ и има шведско - ирландски произход. Израства в Швеция, където следва теология, класическа и източна филология в Университета в гр. Упсала. Продължава професионалната си кариера като преподавател в тринайсет държави.
   Освен преподавателската си дейност, е поет, превежда драми и в момента се занимава с киноизкуство като сценарист- консултант, актьор и продуцент на шведски и датски режисьори, между които Бьорн Рунге и Ларс фон Триер.
   Носител е на ордена Едуард Вилде (1992), номиниран е със Сребърна мечка от Международния филмов фестивал в Берлин (2004) и с наградата Артур Лундквист (2004).
   Фредрик Гилдей е преводач на химна на светите братя Кирил и Методий на Стоян Михайловски (Изд. на Нов български университет, 2005), на “Житие и страдание грешного Софрония” (Guslitt, 2005) и автор на старобългарско- английски речник (Old Church Slavonic Glossary) на Department of Slavic Languages Gцteborg University, 2005. Кандидат на филологическите науки, кандидат на богословските науки, магистър по философия.
   - Роден си в Щатите, имаш шведски и ирландски корени и живееш в Швеция, работил си в повече от 13 страни - влияе ли този факт на твоя космополитен характер? Какво мислиш за границите в широкия смисъл на думата?
   - Винаги съм правил разлика между страни, граници и националности. Чувствал съм се у дома с повечето хора, с които съм се срещал, но не и с всички климати - метеорологични и духовни.
   - Завършил си теология - това помага ли на твоя артистичен живот на поет, режисьор, преводач и можеш ли да кажеш по какъв начин?
   - Да, разбира се, моето основно обучение като семинарист и теолог ме подготви изключително за кариерата на пишещ човек и режисьор, дори и да нямах идея по онова време. Обучението по класически и ориенталски филологии разшири моите възгледи и перспективи не само относно християнството, но и в други светове, религии, философии, археологии, и получавайки знания по древна и модерна литература от преподаватели, които наистина обичаха своите дисциплини - всичко това е оставило неизличими спомени у мен, и повече от всичко е стимулирало моята фантазия и креативност.
   - Бидейки в страни с различни християнски изповедания - православие, протестантизъм, католицизъм - в какво намираш различията и в какво общото между тях. Смяташ ли, че един ден е възможно те да се обединят? С какво можем ние да помогнем за това?
   - Аз съм роден католик, израснал съм протестант и днес съм се облегнал на православния исихазъм. Когато бях по-млад, се интересувах много от тънкостите в различните представи за вяра. Днес ме интригува повече какво свързва мъжете и жените с различни убеждения. Понякога, дълбоко в сърцето си, чувствам, че всъщност принадлежа на някои манастир. Може би трябва да отида в Атон и да се присъединя към българите там. Или да се завърна към земята на моите бащи, т.е. Ирландия. Но ако всичко това трябва да се случи, аз най-вероятно бих прекарал дните си в Килифаревския манастир, само дето е женски. За съжаление.
   - Откъде започна интересът ти към България - защо преведе точно “Химна на Кирил и Методий” и “Житието на Грешния Софроний”? Имаш ли други планове, свързани с превод от български език?
   - Интересът ми към България започна случайно. Или, съществува ли такова нещо като случайност? Дали не беше късмет, благословия или проклятие, още не съм сигурен... Бях в Гърция много пъти, преди да дойда тук и преди да започна да уча съвременен български, вече бях научил старобългарски (по-късно публикувах кратък речник на този език) и в превод на шведски прочетох “Под игото” на Иван Вазов. Незабавно се индентифицирах с Мунчо, който и до днес е моят псевдоним сред българите. Що се отнася до “Химна на Кирил и Методий”, бях посочен от Министерство на външните работи. В началото мислех, че ще бъде трудно, но на практика преводът на шведски се получи много, много добър, щастлив съм да го кажа. Може би аз съм единственият жив шведски поет, който все още може (но не винаги предпочита) да пише в класически стих - освен ако не пишеш сантиментална песен, разбира се. Което, между другото, е мои любим жанр. Що се отнася до Софроний, това е резултат от повече от декада усилен труд и любов към българските дамаскини, т.е. книжарници. Никога не съм комплектовал моята дисертация като “голям докторат”, и може би никога няма да имам време за това, но до края на живота си - сигурно и по-дълго - никога няма да забравя най-близките си приятели Йосиф Брадати, Поп Пунчо Мокрешки, Софроний... Да не изброявам героите от Търновската книжовна школа - Евтимий и най-любимият ми от всички - Свети Григорий Цамблак. Превеждал съм също и поезия от XX век, и ако имах повече животи, бих се посветил на това. Но животът е кратък, а аз имам много неща за правене.
   - Какво ще кажеш относно значението на славянските езици по света? Мислиш ли, че езиците ни разделят, или по-скоро ни свързват?
   - Това е доста труден въпрос. Много от жените в моя живот са говорили различни от моя език. Понякога ми липсва степента на интимност, която не може да бъде постигната извън майчиния език. И все пак, кои са хората, към които най-често се държим най-зле, на които казваме най-обидни неща? Не са ли най-близките ни, тези, които обичаме най-много. Замисляли ли сте се над факта, че българският език ще бъде първият с кирилица в ЕС?
   - Кои бяха трите най-важни неща, които останаха с теб след престоя ти в България?
   - Приятелството, благородството и гостоприемството на обикновените хора в селата. Аз съм селянин. Колко са красиви възрастните жени. И - както навсякъде другаде по света, много незабравими сблъсъци с някои наистина прости, помпозни хора. “Бай Ганьо съм” не е само българска запазена марка. Или да си кажа направо: вярвам, че не съм имал нито един скучен ден в България...
   - Ако трябва да избереш между литература, филми и теология - кое би предпочел?
   - Както се стече животът ми, излиза, че нещата са били избрани за мен, а не съм ги избирал аз. В по-голямата част от съзнателния си живот съм се борил за позиция в академичните среди, макар да имах лошия късмет да съм зависим от неприятни и завистливи колеги - и в Швеция, и в България. Част от проблема, разбира се, бе, че българистиката и също славистиката са много тясно поле на обучение. Но съществува също и лична неприязън, например, когато протестирах - не публично, но пред колегите относно два случая на плагиатство и интелектуална кражба от силно утвърдени колеги, департаментът реши, че е добре да покрие скандала и като отговор ме уволниха. Е, “Всяко зло за добро”: последните няколко години се върнах към поезията и работех като актьор и консултан-сценарист, напоследък с режисьорите Ларш фон Триер и Бьорн Рунге. И трябва да призная, че макар по-рано да съм печелил стипендии, педагогически и литературни награди, мисля, че е доста приповдигнато преживяване да бъдеш признат на филмов фестивал - и това в самото начало на нечия кариера, тази година и половина последният ми филм получи 12 международни награди. Така че може би всичките години на борба около старобългарските текстове наистина ми сториха добро, или ме подготвиха за кариера във филмовата индустрия, нещо, което никога не съм си представял. Това само доказва факта, че ако си благословен с провали във всичко, винаги можеш да се пробаш в киното.
Интервю на
Цветанка Еленкова
горе