 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.4, година XII, 2005г. |
|
|
Н. Пр. Бертил Рут, посланик на Кралство Швеция пред сп. “Европа 2001”
"Нужна е добра комуникационна програма преди влизането в EC” |
|
|
 Посланик Бертил Рут е роден на 16. 01. 1944 г. в Стокхолм. Следва специалност “Право и политически науки” в Стокхолмския университет. Специализира международно право в Кеймбридж. Бил е втори секретар в Посолството в Москва, първи секретар в Постоянното представителство на Швеция към Европейската комисия в Брюксел, съветник и заместник-шеф на мисия в Посолството в Бангкок, съветник в Постоянното представителство на ООН и международните организации в Женева. Владее шведски (роден), английски, френски, немски и руски езици. Носител е на шведския Орден за усърдна служба към кралството, на украйнския Орден за заслуги, Рицар на тайландския Орден на белия слон и Командир на Папския орден на Св. Силвестър. Женен, с две деца.
|
|
| - Г-н посланик, оптимист ли сте, че на 1 януари 2007 г. България ще бъде част от ЕС, въпреки проблемите, които се наблюдават в момента вътре в самата организация и в страните-кандидатки? |
|
| - Очевидно е, че в момента има известни усложнения в самия Европейски съюз, както и в ситуацията извън него. Очакват се избори в Румъния, което също може допълнително да внесе някакви промени в хода на присъединяването. Но аз съм убеден, че България ще успее да влезе в ЕС на 1 януари 2007 г., и се надявам сложната обстановка да не попречи на плановете ви. |
|
| - Посланик Стен Аск беше изключително активна фигура, присъстваше непрекъснато в новините. Вие сте по-далеч от вниманието на медиите, какво не знаем за вашата всекидневна работа като посланик на Швеция в България? |
|
| - Всъщност ние сме много активни, макар и това да не се отразява във вестниците всеки ден. Осъществихме няколко големи проекта в културната област, където съпругата ми се занимава много активно. Организирахме фестивал на Ингмар Бергман миналата година, когато показахме 21 негови филма. И понеже България е страна, в която киното е на почит, смятам, че фестивалът беше високо оценен от публиката. Бяха продадени 4000 билета за всички прожекции. Правили сме и много музикални събития през последните години, така че сме доста дейни в културната област. Разбира се, изключително важна е и всекидневната работа, насочена към увеличаване на търговския обмен между двете страни, нещо, което не се забелязва веднага, но е сред основните ни задачи. Участваме заедно с останалите европейски страни и във всички двустранни проекти, които имат за цел да подпомогнат България по пътя й към Европа. Наши експертни групи работят с ваши специалисти в различни области и ги консултират в областта на законодателните реформи и хармонизирането на нормативната уредба на България в съответствие с европейските изисквания. Това е всекидневната ни работа, която според мен е най-важна. |
|
| - Преди три години шведите бяха сред най-големите евроскептици наред с британците. Промени ли се отношението им към ЕС и в каква посока? |
|
| - Не мисля, че ситуацията се е променила драстично. Когато проведохме референдум за влизането в ЕС през 1994 г., 52 % гласуваха за влизането и 48 % против. Още тогава разликата беше много малка. След това имахме и референдум за въвеждане на еврото и резултатът тогава беше ясно “Не”, 57 % отхвърлиха еврото, 43 % го подкрепиха. Причините за това отношение са много, разбира се, но аз бих изтъкнал най-вече историческите обстоятелства. Швеция е щастлива страна, защото не сме участвали във война през последните 200 години, не сме се включили дори във Втората световна война, което в очите на хората означава, че страната се е справяла много добре и самостоятелно. Историята обяснява отлично отношението на хората, които са на мнение, че Швеция може и сама да решава проблемите си. Това е и причината за скептицизма относно сътрудничеството така както то е организирано в рамките на ЕС. Но едновременно с това бих изтъкнал, че хората са положително настроени към ЕС. Въпросът е по-скоро в това до каква степен трябва да се простира силата на Брюксел, какви правомощия трябва да преотстъпим и колко да запазим за себе си. Този въпрос наскоро бе повдигнат и в рамките на ЕС след референдумите във Франция и Холандия - дали ЕС да бъде свръхнационална сила, или да бъде сътрудничество от независими държави. Шведите подкрепят повече втория вариант. Но ако трябва да говорим за евроскептицизъм, той не се е променил през последните години, социологическите проучвания показват същите резултати. |
|
| - Смятате ли, че тази дискусия ще продължи в рамките на ЕС? |
|
| - Със сигурност, този дебат вече тече на най-високо ниво, имайки предвид последните събития и според мен е изключително полезен. По този начин се обмисля в каква посока трябва да се развива за в бъдеще ЕС, а това е важно за всички страни-членки. Освен това трябва да отбележим, че винаги е имало проблем с комуникацията с обществото. Според мен ние в Швеция имахме известни пропуски в тази посока, когато се присъединихме към общността. Тогава процесът сякаш беше ясен от само себе си и като че ли не обърнахме достатъчно внимание на хората - какво точно се случва в детайли. Ние пропуснахме да го направим и мисля, че за България е много важно да не стори същото, а именно да не загърби комуникационния процес на присъединяването. |
|
| - А как оценявате това, което се прави в момента в България като разяснителна кампания? |
|
| - Има много проекти в тази насока. Но е важно да продължавате да ги развивате и да увеличавате информацията, която достига до обществото във връзка с присъединителните процеси и преговорите. |
|
| - Швеция е страна, в която екологията винаги е била приоритет. Вие сте скиор и сигурно сте чули за плановете да се построят нови ски курорти в България, което обаче е свързано и с много екологични въпроси. Имате ли в Швеция подобни проблеми и как ги разрешавате? |
|
| - Въпросите, свързани с опазването на околната среда, бяха повдигнати много рано в Швеция. Още през 1971 г. страната ни беше домакин на първата световна конференция по въпросите на опазването на околната среда, когато бяха написани и основните принципи за международно сътрудничество в тази област. Сега опазването на околната среда е основен елемент от всички закони в страната и засяга всички сфери на живота. Но разбира се, непрекъснато има дебати по тези въпроси. В момента се обсъжда дали да бъде построена нова железопътна линия в северната част на Швеция, но според еколозите това ще наруши траекторията на птиците, които се срещат в този регион, и в момента се обсъжда този проблем. Защото винаги е важно да се намери баланс между различните интереси. Доколкото знам, в България имате същия проблем, четох за дискусиите около проекта за разширяването на Боровец. От друга страна, имате голям потенциал да развивате зимните спортове и ски съоръженията, което категорично трябва да се използва. И едновременно с това трябва да се съобразите с екологичните въпроси, свързани с едно подобно развитие на зимните курорти. |
|
| - Швеция е много силна и в ИТ сектора. България в момента се опитва да превърне информационните и комуникационните технологии във водещ отрасъл, създавайки публично частни партньорства. Какъв е опитът на Швеция в тази насока, можете ли да ни дадете примери, които може да се приложат и в България? |
|
- Ние много отдавна открихме силата и възможностите, които предлагат информационните технологии и интернет, и бяхме сред първите, които започнаха да развиват тези области. Но бих казал, че в Швеция това са основно частни инициативи и предприемачи. Правителството обаче също е наясно с важността на ИТ сектора, защото както и в България това е основата за подобряването и развитието на сферата на услугите, която вече е по-важна от индустрията или селското стопанство. Сферата на услугите е тази, която трябва да се развива и на която се опира социалната роля на държавата. Знам, че България има дългогодишни традиции в това направление, защото още по времето на комунизма сте имали познания в областта на компютърните науки. И има на какво да стъпите.
Освен това заплатите ви все още не са много високи и трябва да се възползвате от комбинацията от сериозни познания и нескъпоплатени специалисти, което привлича много чужди компании. |
|
| - Има ли конкретни проекти в ИТ сектора, към които шведски компании да са проявили интерес? |
|
| - “Ериксон” са отдавна на българския пазар, продават телекомуникационни системи и са изключително активни и се развиват много успешно тук. Има и още една голяма шведска телекомуникационна компания, която се интересува от възможността да инвестира в България и шансовете това да стане са много големи. |
|
| - Има обаче един друг инвеститор, за който отдавна се говори, че ще дойде в България. Кога най-известната верига магазини за обзавеждане в света ИКЕА ще отвори врати и в София? |
|
| - Вярно е, че ИКЕА се разраства много през последните години, но доколкото знам, те имат доста предпазлива политика. Те не стъпват на определен пазар, освен ако не са убедени, че пазарът е достатъчно развит и подходящ за тях. Но имам информация, че ИКЕА има намерение да купи земя тук. В повечето случаи, когато решат да инвестират някъде, първо купуват терен и след няколко години построяват и магазин. Убеден съм, че до 5-6 години или малко повече ще има магазини ИКЕА в България. Освен това очаквам и много малки и средни предприятия също да дойдат в България, а големите компании, които вече са тук, да продължават да развиват дейността си. |
|
| - Говорейки за обществено-политическите ценности на Швеция, трябва да споменем и свободата на словото и ролята на омбуцмана, на която вие много държите. Какви са впечатленията Ви от българските медии? |
|
| - Да, ние имаме дългогодишна традиция и институцията на омбуцмана наистина е много развита. Знам, че това е нещо, което вие сега започвате да развивате и ние бихме могли да ви помогнем в изграждането на тази важна за обществото позиция. Колкото до медиите в България, мисля, че имате един проблем, който се среща в много други страни - тенденцията качеството на медиите непрекъснато да пада. Доколкото мога да давам оценка, бих искал да виждам медии, които са на по-високо ниво тук. Но както казах, това е тенденция в целия западен свят. Във вестниците и по телевизията има повече слухове, отколкото факти, и това е много тъжна констатация. Като цяло, трябва да се вдигне качеството на пресата и на електронните медии. |
|
| - В България сте вече две години, за какво все още не Ви е останало време? |
|
- Все още не съм успял да посетя всички кътчета на страната ви. Проблемът е, че сме много малко посолство, само трима души сме от Стокхолм и затова ми е трудно да отсъствам от София за дълго време, защото основната ни работа естествено е фокусирана тук. Но много ми се иска да мога да прекарам по-дълго време на различни места в България, да опозная страната ви, а не само София.
Аз лично предпочитам планините, Родопите са удивително място. Разбира се, и Черноморието е прекрасно, но проблемът там е, че вече е прекалено застроено и има много туристи. Това е добре за икономиката ви, но аз лично се чувствам по-добре на планина. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
