архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.23, бр.4, година XI, 2004г.
ЯБЪЛКОВ ЦВЯТ И ПРАХ: ДВОРЦОВО - ПАРКОВИЯТ КОМПЛЕКС НА РУМЯНЦЕВИ - ПАСКЕВИЧИ В ГОМЕЛ
ВЕНЕТА БЪЧВАРОВА
   Оцелелите от разрушенията на човешката мисъл разкошни дворци са мерило за силата и богатството, за възхода и упадъка, за вечния стремеж на човека да изрази себе си. Те свидетелстват за богатата на събития история, за размаха и границите на човешката фантазия.
   Беларус има с какво да ни изненада в това отношение.
   Дворцово парковият комплекс на Румянцеви - Паскевичи в беларуския град Гомел е забележително явление в развитието на монументалната гражданска архитектура.
   През 1772 г., след включване на Източна Беларус в състава на Руската империя, Гомел е бил подарен от Екатерина II като "село с 5 хиляди души за увеселение" на генерал-губернатора на Малорусия (тогавашна Украйна), командващия Втора, а по-късно и Първа руска армия генерал-фелдмаршал граф П. А. Румянцев-Задунайски.
   Целейки разпространение на имперската културна традиция в този край, Екатерина II поощрявала своите сановници в създаването на дворцово-паркови ансамбли. Именно това е причината да бъдат дадени допълнително 100 хиляди рубли на П. А. Румянцев-Задунайски за построяването в Гомел на разкошна резиденция. За украсата на интериора императрицата подарила огромна колекция от картини и множество предмети на изкуството.
   Отправна точка при проектирането на двореца в Гомел е станала знаменитата вила Ротонда близо до италианския град Виченца, построена през втората половина на XVI в. от известния италиански архитект А. Паладио. Нейното копиране било много разпространено в тогавашна Европа.
   Дворецът в Гомел, започнат през 1785 г. по заповед на граф генерал-фелдмаршал Пьотр Александрович Румянцев-Задунайски, е построен за пет години, като в началото на 1790 г. на естествената възвишеност на брега на река Сож се появява внушително двуетажно здание, изцяло в стила на ранния класицизъм.
   Дорцовият комплекс е строен на няколко етапа, като последователно са построени главният корпус, двата странични павилиона, крилата и колонадите, а по-късно е достроена и дворцовата кула.
   Главният корпус на двореца е компактно двуетажно здание, чиято централна част завършва с купол. В средата на главния корпус е разположена квадратна парадна зала с широки ниши отстрани, оградени със стройни високи коринтски колони от бял мрамор, характерни за много руски дворци от епохата на класицизма. Височината на парадната зала достига до 25 метра. Отстрани на тази зала се намирали още четири обширни парадни гостни, което позволявало на домакините да устройват разкошни приеми за десетки, а понякога и стотици високопоставени гости.
   Планът на Гомелския дворец се отличава с простота и яснота на решенията на основните помещения - без коридори и тъмни проходи. В дворцовите съоръжения от края на XVIII в. стълбите постепенно загубили своята предишна тържественост и големи размери. Ако по-рано те са били разположени по главната ос на зданието, по-късно биват изместени настрани, отстъпващи централно място на залата. В интериора на дворците стълбите заемали все по-скромно място. А освен това парадните помещения били планирани на първия етаж, а горният етаж бил предназначен за живеене. В двореца в Гомел двете стълби на главния корпус са разположени по-далеч от залата и са скрити от очите на посетителите.
   Фасадата на двореца е обърната към града и е разделена на три части. Четириколонният вход на коринтския ордер контрастира с плоскостта на стените и ризолитите. Различна е фасадата на двореца към парка, която гледа към р. Сож. Средната част представлява шестколонна портика и е основна част на композицията. Просторната полукръгова тераса служи като естествен преход от двореца към парка.
   Гомелският дворец преминавал последователно във владение на редица известни за времето си личности, като всеки от тях давал своя принос за облика на дворцово-парковия комплекс.
   След смъртта на П. А. Румянцев-Задунайски през 1796 г. в двореца се заселил неговият син - член на Държавния съвет, сенатор, бъдещият министър на външните работи на Руската империя Н. П. Румянцев. Считайки Гомел за своя главна резиденция, той го превърнал от относително малко селце с дървени колиби в красив европейски град с каменни административни, обществени и жилищни сгради и култови съоръжения. Най-голямо внимание сенаторът отделил на преустройството на своята местна резиденция. За продължаване на работата бил повикан специално от Англия известният архитект Дж. Кларк, който в началото на XIX в. започнал дострояването на двореца. По желание на стопанина от двете страни на главния корпус били построени правоъгълни двуетажни крила, като на първия етаж се намирали стопанските помещения, а на втория - гостните и кабинетите.
   Необходимостта от новото строителство се обяснява с разполагането в новите помещения на постоянно увеличаващата се колекция от произведения на изкуството и библиотеката. Н. П. Румянцев бил по това време един от най-известните колекционери. След неговата смърт през 1826-а несметните съкровища били предадени на държавата и откарани в Москва, където книжните и архивни фондове станали основа за създаването на знаменитата Ленинска библиотека, а многочислените колекции от живопис, скулптура, етнография, археология, нумизматика са попълнили Третяковската галерия и други столични музеи.
   Работата на английския архитект Дж. Кларк не се ограничила с разширението на двореца. Най-грандиозният проект бил построяването в съседство с резиденцията на прекрасния православен Петро-павловски събор (1809-1824) - съоръжение в стил ампир с кръстово-куполна композиция. Именно тук бил погребан и Н. П. Румянцев през 1826 г.
   Поредният стопанин на Гомел станал вторият син на П. А. Румянцев - Задунайски - известният дипломат и държавен деятел С. П. Румянцев, който предпочитал да живее в Петербург. През 1828 г. той заложил Гомел в Държавната заемна банка и през 1834 г. го предал на държавата.
   С разрешение на император Николай I Гомел станал собственост (за 800 хиляди рубли) на още един доста известен руски военачалник - генерал-фелдмаршал княз И. Ф. Паскевич-Еривански, пълководец, влязъл в историята с редица важни победи над Османската империя. Бидейки официален наместник на руския император в Полша, И. Ф. Паскевич избрал за своя резиденция именно Гомелския дворец, който поради тази причина бил подложен на поредната реконструкция, в резултат на която резиденцията била напълно преобразена в стила на царуващия по това време романтизъм. Огромен флаг на върха на кулата оповестявал на гражданите за присъствието на генерал-фелдмаршала в резиденцията.
   В кулата се разполагала картинна галерия, а също и богата колекция от вази, подарена на генерал-фелдмаршала от руския император Николай I и пруския крал Фридрих Вилхелм IV.
   След смъртта на И. Ф. Паскевич през 1856 г. голяма част от имуществото преминала в завещание на сина - генерал-лейтенант Ф. И. Паскевич, който, очаквайки визитата на Александър II, направил само малък козметичен ремонт на комплекса.
   През 1903 г. след смъртта на княз Ф. И. Паскевич Гомелският дворец станал собственост на неговата вдовица, княгиня И. И. Паскевич, която направила систематизация на натрупаните предмети на изкуството, наброяващи по това време три хиляди, в това число англо-френска колекция от стъклени изделия, нумизматична колекция, колекция на порцеланови изделия от Саксония, Китай и Русия, богата библиотека, археологически ценности, колекция на малка пластика, колекция от килими и гоблени от цял свят и т. н.
   Разрушителните бурни събития през 1917-1921 г. превърнали Гомелския дворец в прекрасна мишена на "бялата" и "червената" артилерия. Ценните фондове били използвани безогледно от многочислените стопани на града. През март 1919 г. по време на контрареволюционния метеж в гр. Гомел сградата на двореца била силно разрушена, и макар през 1920 г. дворецът да бил реставриран, неговото разграбване продължило. Безценните предмети на изкуството практически били продавани на безценица в някои европейски страни и САЩ. Голяма част от местните фондове преминала към столичните руски музеи. Така колекциите на Гомелския музей значително оредели.
   В началото на Великата Отечествена война, през лятото на 1941 г. дворецът в Гомел бил зает от щаба на Централния фронт, което отново го превърнало в мишена - този път на немската авиация. Полуразрушеният дворец дълго чакал следвоенните реставратори и едва през 1969 г. в ремонтирания комплекс били разположени Областният краеведчески музей и Дворец на пионерите и учениците., а в Петро-павловския събор през 1960 г. бил открит планетариум. Прилежащият парк се превърнал в център за отдих и култура, наречен на името на А. В. Луначарски. По-късно тихият град Гомел, по думите на известната балерина Мая Плисецкая, ще се покрие в "ябълков цвят и прахоляк".
   През 1988 г. е започната реставрация на Петропавловския събор, който бил върнат на вярващите, а фреските му били напълно обновени. Те за съжаление не копирали оригиналите, а били взаимствани по решение на Московския патриарх от други руски храмове от XVII в.
   От 1990 г. и дворцово-парковият комплекс Румянцеви - Паскевичи е в реставрация, която се очаква да бъде завършена не по-късно от 2005 г.
горе