архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.59, бр.4, година XI, 2004г.
БЕЛАРУС - СТРАНА ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА, ДАЛЕЧНА И БЛИЗКА
Десислава Лазарова


   ДЕСИСЛАВА ЛАЗАРОВА
   е ученичка от X клас на средното общообразователно училище "Васил Левски", гр. Троян. Победителка е в конкурса за есе на тема "Моето откритие Република Беларус", посветен на 60-годишнината от освобождението на Беларус от немските окупатори.


   Още не разбирах какво означава тази дума "Беларус", когато вечер преди лягане ми четяха приказки от една много шарена книжка с едри красиви букви на корицата "Беларуски народни приказки". Не ги помня всичките, но когато по-късно разбрах, че Беларус е страна като нашата, у мен се роди едно странно любопитство. Желанието да научавам все повече за "приятелката" си от детинство ме водеше ту към географски справки, ту към исторически данни, ту към поезия и проза. Със своята територия от 207 600 кв км Беларус е почти два пъти по- голяма от България по площ. И населението й е по-многобройно, малко над 10 милиона жители. Но усещането за близост с народа й, е може би онази невидима нишка, която свързва по дух потомците на славянския род. Или пък в трагичната съдба на беларусите ние откриваме тъжната история на нашия народ.
   Години наред съседни държави са разкъсвали снагата й. Потискана от Великото Литовско княжество, поделяна от Русия и Полша, също като моята Родина, Беларус дълго и упорито е търсила независимостта си. Както настръхвам, когато чета за ужаса на Батак, така ми се свива сърцето за съдбата на опожареното село Хатин. Не знам истина ли е, или легенда, но никога няма да забравя разказа за брезичките.
   Историята е от Втората световна война. Не успели неколкократно да превземат града, хитлеристите построяват жива верига от невръстни беларуски деца пред танковете си. Така приближават позициите на застиналите от ужас защитаващи се беларуси, които не могат да стрелят срещу тях. По-големите деца, осъзнали положението крещят "татковци, стреляйте", но когато танковете съвсем приближават града, а никой не стреля срещу тях, децата лягат на земята. Хитлеристките танкове минават през тях...
   След войната на това място били посадени брезички. В средата на редицата им растяла една съвсем мъничка, там, където било мястото на тригодишната Таничка.
   Казват, че в Беларус има много брези. Защо ли са били посадени?..
   Днес Беларус е независима страна. Поела съдбините си в свои ръце, страната уверено следва избраната посока. Народ, надживял превратностите на историята си, закален в трудни борби, несъмненно ще достига все по-високи хоризонти.
   Мислех, че от прочетеното съм опознала Беларус. Но не, може ли да се опознае от разстояние душевността на един народ, древната му култура, самобитните му таланти... Харесват ми стиховете на Сяргей Законников, Волга Ипатова, Максим Багданович. Колкото повече опознавам тази поезия, аз чувствам, Беларус ми става все по-близка. Бих искала да намеря приятели там.
   Преди две-три години бяха направени контакти на нашият град с един беларуски за партньорство и побратимяване. Може би само така ние, младите, ще опознаем още по-добре тази страна, сродна на България по съдба и народен дух.
   Вярвам, че един ден, аз ще мога да видя големите беларуски реки като Днепър, да чуя тайнствения шепот на брезовите гори и да усетя топлата прегръдка на приятел.
горе