архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.42, бр.4, година X, 2003г.
ЗЛАТНИТЕ ВЕКОВЕ НА МАЙОЛИКАТА
АЛБЕРТО БЕЛУЧИ, директор на Националния музей за декоративно изкуство
    Изложбата представлява част от колекцията на Националната галерия за антично изкуство в Рим, която се помещава в Палацо Барберини. Колекцията от декорирана майолика е сред най-ценните заедно с венецианските стъкла. Тя представлява богат набор от стари предмети, произхождащи от най-големите центрове на италианското производство, и на Средиземноморието като цяло и включва архаични майолики от областта Лацио, майолики от XV в., област Тоскана, и такива от XVI в. на градовете Монтелупо, Дерута, Пезаро и Урбино чак до творбите от XVIIв. от Неапол и XVIIIв. от Савона и Фаенца. Ценните експонати, характеризиращи се с богата и жива полихромност, са доказателство за приемственост през вековете, за разнообразие и неповторимост на художествената култура на техническо майсторство, за изтънчена естетическа чувствителност. Основание за достатъчно удовлетворение е фактът, че тази изложба се представя за първи път в България - страна, свързана с Италия чрез богати културни връзки и дълго силно приятелство.


   Италианската керамична традиция има своята златна епоха между XV и XVIII век - за период от 300 години, които започват от ранния Ренесанс и свършват с късния барок. Забележителни се керамичните произведения, при които е приложена техниката графиата, позната още на византийците. Тези съдове притежават главно вълнообразни рисунки и фигури в тон с ритмите на хуманизма. През XIV в. особено се разпространява и отличава майоликата с празнична декорация, която минава през специална баня и така получава емайлово покритие от калай, познато в Италия още от XIII в. Етимологията на термина майолика говори за родство на тази техника с подобно испано-мавританско производство, чийто изделия са стигали до Италия от остров Майорка.


   Италианска майолика се работи в северните части на полуострова между Венето и Ломбардия, чак до Умбрия и Перуджа на юг. В най-важни центрове се превръщат Дерута, Губио, Фаенца, Павия, Пезаро, Урбино, Сиена, Кастели, Генуа и Савона. С годините производството се разраства и става отличителен белег на италианското занаятчийство, ценено на световно ниво. Фаенца е първият град, който произвежда художествена майолика и благодарение на това, че се изгражда като основен център за износ за Франция и други европейски страни, бележи завинаги своето име върху продуктите, познати ни като фаянс.


   Във Фаенца се предпочитат цветовете синьо, жълто и зелено, а също и тъмна охра. В Сиена на почит е черното дъно при отделните керамични съдове, както и гротескни мотиви, представляващи исторически и митологични сцени. Венеция се отличава с изтънченост на линиите и загладеност на повърхностите. Обратно, малкият град Дерута от областта Умбрия произвежда керамика с народни форми и въображение. Съществуват и някои чинии от XVIII в. от Кастели, характеризиращи се със своите декоративни фигури и сини жилки на бял фон, с богатство от пейзажи и религиозни сцени. Връзката на неаполитанската керамика с испанската е несъмнена, имайки предвид присъствието за дълъг период от време на испанската династия Арагон в Неапол. Картината се допълва от експонати от Анадола с особено значение, които налагат в керамичното изкуство използването на сложни геометрични фигури и абстрактни орнаменти и ни карат да затаим дъх пред тяхното декоративно качество.

Превод със съкращения
от испански:
Борис Кацамунски

горе