архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.41, бр.4, година X, 2003г.
ВЪЗДИШКА ПО ИТАЛИАНСКОТО КИНО
ЙОРДАН ДЕ МЕО, сценарист и председател на Българска филмова комисия
Франко Неро и Йордан Де Мео Йордан Де Мео и Микеле Плачидо
    Спомняте ли си последните кадри от знаменития филм на Джузепе Торнаторе “Ново кино Парадизо”? Могат ли да се забравят сълзите в очите на актьора Жак Перен в ролята на Салваторе Вивита при толкова скъпото послание на Алфредо с монтираните безкрайни целувки от стари филми?!

   Едва ли...

   Мисля си, че този филм ни дава най-ясна представа за всичко, което се случи с италианското кино през последните двадесет години. Историята, която разказва сценаристът Джузепе Торнаторе, е накарала режисьора в негово лице да се отнесе изключително сериозно към внушението - нещо става с хората и то не е добро. Наистина какво се случи и случва с тях? Отговорът на този въпрос е от особено голямо значение в изкуство като киното, защото именно то е обречено да разказва и разказва какво представлява човека в процеса на своето развитие. Очевидно Торнаторе, безспорно тънък познавач на човешката психика и знаещ силата на изображението, е видял преди всички нас какво огромно влияние има животът върху киното. И че обратното е чиста проба илюзия. С основание ще се възмутите от едно такова твърдение, защото ще е искрен въпросът ви: “Нима не са повлияли на милиони хора творбите на легендарните Де Сика, Фелини и Антониони?!” С риск да ви разочаровам, ще кажа - не, не са. Те са развълнували публиката, само са я развълнували, със силните образи във филмите си, с истинността на неореализма в тогавашното италианско кино. Но толкова. Kиното като изкуство е естествен синтез на всички останали изкуства и големият му успех засега е единствено и само в синтеза. За да стане един филм добър, е нужен силен сценарий, а такъв може да се появи единствено ако историята, която се разказва, е художествена визия на живота. Художествена! Виждате ли кой на кого влияе? Ето Джузепе Торнаторе точно това знае и опитва да ни предупреди - хората в конкретни обстоятелства са неумолими и могат да съсипят всичко. Точно те със своите мисли и желания могат да напуснат родното място, да забравят майка си (която означава толкова много), да решат, че сантиментът е човешка слабост, че трябва да се пазят от него, да искат сега и веднага всичко от живота. Появата на тези герои в италианските филми веднага ги изравни в художествено отношение с небезизвестната американска филмова индустрия и от това те до един загубиха. Посредствеността в художественото изображение на живота е обида за легендите в световното, а и в италианското кино. Ще кажа пак - като синтез то няма как да не държи сметка за състоянието на музиката по света, за състоянието на театъра, на литературата, на човекознанието... А днес всичко това е в криза, дълбока криза, по една единствена причина - човещината е ранена право в сърцето от безразличието, от апатията и от неизменната, но необикновено витална в момента човешка алчност. Kакво да се прави в такъв случай? Торнаторе дръзва да предложи рецепта: “Вижте колаж от целувките в световното кино на миналото! Същите целувки в Италия някога бяха изрязвани и погледнете какво стана с хората...” Невероятно послание! Точно в това е спасението за италианското кино, ако то все още иска да е различно и да вълнува както някога хората. Любовта е голямата тема! Тя, слава Богу, е все още без дефиниция и точно по тази причина предизвиква огромно любопитство. Иначе откъде този заслужен успех на още един филм на Джузепе Торнаторе - “Малена”!
горе