 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.31, бр.4, година X, 2003г. |
|
|
ПИЗА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА |
|
|
| Анна Гагауз |
Всеки, който тръгва за Италия, по една или друга причина, безусловно се потапя в необятния океан на изкуството и културата на тази страна. И едва ли има човек, който да не e успял да оцени нейната природа и архитектура.
“Всички пътища водят към Рим” казва древната мъдрост. В нея е събрано възхищението на цялото човечество от величието на Вечния град и процъфтяващата Римска империя. Римската и гръцката цивилизации са люлката на европейската култура. Но докато гърците оставят своя принос в литературата, изкуството, философията и духовния живот, то римляните са по-практични и рационални. Те развиват политиката, администрацията, организацията на държавата. Този различен характер слага своя отпечатък върху всичко, което са сътворили - площади, арки, амфитеатри. И докато гърците следват чистата хармония и красота, то римляните залагат на грандиозното, величавото, функционалното. Тази насока е продължена и след падането на империята - в едно по-малко щастливо време, каквото е Средновековието на територията на днешна Италия. А по време на Възраждането са създадени едни от най-великите произведения на културата и изкуството.
Не напразно се казва, че архитектура най-добре се учи в Италия. Цялата страна представлява музей на открито, където можеш не само да се любуваш, но и да се учиш от работата на великите майстори - Микеланджело, Леонардо да Винчи, Джото, Брунелски. Това е възможно не само в Рим, Венеция, Флоренция, а дори и в най-малкото населено място в тази страна.
Провинция Тоскана е потънала в зеленина. Хълмовете са покрити с лозови насаждения, тук-там се издигат стройни пинии и кипариси. Едно отклонение от пътя за Флоренция води към Пиза - сравнително малко градче на брега на река Арно. Отдалеч се виждат червените покриви на къщите и корпусът на всеизвестната наклонена кула, която е най-голямата забележителност в града. Тя се е превърнала и в една своеобразна емблема на Пиза. Една уникална постройка - както заради художествената си и историческа стойност, така и заради специалното си разположение на Площада на чудесата (Piazza dei mirakoli). Целогодишно хиляди туристи биват привличани в Пиза именно заради този феномен в архитектурата.
Някога тази кула е служила като връзка между града и площада, като фар и наблюдателница едновременно. В действителност е била замислена като камбанария, която дори да не би се наклонила впоследствие, пак би останала в историята като една от най-красивите и уникални по своята архитектура камбанарии в цяла Европа. Един надпис над входната врата отбелязва, че строителството є започва през август 1174 г. Той гласи: A.D. MCLXXIV. CAMPANILE HOC FUIT FUNDATUM MENSE AUGUSTI (през месец август 1174 г. след Христа беше създадена тази кула). Строителството продължава доста дълго във времето - цели двеста години. Никъде обаче не се споменава името на архитекта. И това е една от причините да се водят непрестанни спорове около кулата. Съществуват няколко хипотези и всяка от тях посочва различно име - Бонано Пизано, Диотизалви, Бидуино. Засега липсват убедителни документи и може би това завинаги ще остане загадка.
Векове наред проблемът с наклона на кулата предизвиква интерес и любопитство. Причините за наклона наистина са мистериозни. И до днес не се знае дали той е резултат от пропадане на почвата, или е ефект, желан от архитекта. През XX в. са направени по-точни измервания и изследвания на терена, които дават възможност за някои твърдения. Например вече почти със сигурност може да се каже, че кулата в началото е била замислена като изправена сграда, но още по време на строежа започва да се отклонява. Неколкократно са били подменяни колони. През вековете отклонението се увеличавало, докато постройката влезе в някакво равновесие с почвата под нея, формирана от наноси и глина, разслоена от подпочвени води. През 1838 г. учените решили да вземат неотложни консервациони мерки. Започват да освобождават основата на кулата от слоя почва, с който е покрита от векове. Тази операция обаче нарушила равновесието на кулата и тя се отклонила още повече. Така всички последвали мерки довели до увеличаване на наклона с цели 20 сантиметра. Укрепителните работи продължават и от 1988 г. кулата се затваря за посетители. Но дори да не може да види този архитектурен феномен отвътре, човек може да є се любува отвън и да се разходи из градчето, да усети идиличното му излъчване. Тесни улички, от двете старни на които се притискат плътно една до друга къщите. Типичните за Италия площадчета, застлани с червени плочки, огласяни от течащата вода на фонтаните - любимо място за туристите. Малки, уютни кафенета, пицарии, магазинчета за сладкиши и прочутите места, където се предлага невероятно разнообразие от сладолед, пазари на открито, паркове и, разбира се, многобройните капанчета за туристи пълни с всевъзможни сувенири. И много, много слънце...
След шума на Рим и Флоренция тук спокойно можеш да се насладиш на романтиката на отдавна отминали времена, да се опиташ да разбереш италианския характер. За българина това не е трудно, защото страната ни съхранява много паметници, останали от римско време, защото самите ние сме древен народ и защото сме близки до италианците по темперамент. Разходката до Пиза напомня за всичко това.
|
|
| горе |
|
|
|
|
