 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.47, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
Традициите на Австрия: Монашеска
скромност и художествена пищност |
|
|
|
|
Земите на днешна Австрия са били кръстопът и привлекателно място за заселване от многобройни племена и номадни формации. Историческите следи откриваме в селищните групи и жилища, носиите, народното изкуство, песните и танците, сечивата и домашната подредба.
Там, където климатът заедно с геоложко-морфологичните условия са позволили до реки, езера, потоци или планински долини и слънчеви гористи склонове, едни заселници да се сменяват с други във времето, една култура да се изгражда върху следите и постиженията на друга - келтска, илирийска, германска, славянска, римска и пр. И днес загадката на имената на селища и местности разкрива произхода на наследената култура, както и предназначението на занаятите в дадена област: окончанията -dorf, -ing, -bach, -hofen, -lng, -mauer, -burg в имената на римски, славянски, германски, келтски и пр. селища.
Едни от най-старите са т. нар. haufendorf - селища в Тирол, притиснати от планинския релеф със скупчени къщи и улици, образуващи мрежа от самостоятелни стопанства, докато в крайречните корита още в 1000 г. биват открити следи от т. нар. grabendorfer - верижно разположени селища, а възникналите около църковни имоти и манастирските селища със своите добре укрепени стени и защитни кули често носят имена с окончания на -kirchen (VIII - XI в.).
В Rundling или Runddorfer къщите образуват удобна за отбрана кръгова формация, а находките около югославската граница позволяват на изследователите да правят изводи за славянски произход.
Без да навлизаме в запазената територия на професионалиста, бихме могли да се съгласим с думите на арх. Петер Розегер: “Жилищата на един народ са най-вярното олицетворение на неговата душа.”
Не един или двама от големите австрийски строители и архитекти (Якоб Прандтауер, Лукас фон Хилдебранд) оценяват и се придържат към прагматичния, но и изящен стил на старата австрийска строителна традиция, а Адолф Лоос (застъпник на функционалната естетика на ХХ в.) предупреждава, давайки висока оценка на селския строителен гений: “Недей да строиш живописно. Остави това въздействие на стените, на планините и слънцето... Обърни внимание на формите, които селянинът изгражда. Та те са истинска субстанция на мъдростта на предците...”
Вероятно в съвременния индустриален свят не съществува друго място, където селските традиции да са оцелели до такава степен, както в Австрия. И до днес отделните провинции тук се различават ярко по своя характер, благодарение на разнообразието в структурата и функциите на селската къща и нейното вписване в околната среда.
Дървото е било винаги основният строителен материал не само в конструкцията, но и в декоративните елементи в екстериора и интериора на дома, давайки израз на художествения усет на строителя. Анонимната архитектура в алпийския регион е на нивото на най-големите постижения в тази област.
Въпреки че суровият климат е принудил тиролския фермер да събере под един покрив жилищни и стопански постройки, като създава специалната конструкция на “тиролската къща”на изток от Инсбрук - стил, съчетаващ камъка с дърво и широки балкони, отрупани с цветя, различен от т. нар. залцбургски вид къщи - с разделени жилищни и стопански сгради, под отделни покриви. Това различие не е толкова голямо, що се отнася до материала и декорацията на къщите в районите на Пинцгау и Понгау, Флахгау и Тенненгау.
За разлика от този тип постройки, впечатляващи са групите ферми в Каринтия, около НОК - разположени върху прочистени горски площи, те наподобяват истински дървени крепости по слънчевите склонове на планината, като в Горна Каринтия доминира двупокривният дом, а в Долна Каринтия вече личи словенското влияние - отделно застроени сгради в един имот.
Следвайки характеристиките на пейзажа и климата, построяването на дома, превърнато в изкуство, изисква и различни техники. Въпреки че дървото остава любим материал, в Долна Австрия вече се чувства и влиянието на Панонската равнина - използването на глина и печени тухли, греди и пресована слама, измазване на стените и варосване.
Интересно би било да обърнем внимание и на някои детайли в бита на населението по тези земи, те показват много общи, свързващи черти в душевността на народа. Така централно място за обитаване в тези колкото разнородни по конструкция, толкова близки по предназначение домове на австрийския селянин е винаги едно помещение, добре отоплявано с пещ или камина, където се приготвя храната, а често и се спи, от цялото семейство. Стабилни, саморъчно изработени от дърво мебели (маса, столове - често трикраки, одър и ракли с декоративни елементи - рисувани или резба) завършват скромния облик на вътрешността на дома. Характерна обаче наред с функционалността на всеки предмет или пространство е и неговата естетическа и символна роля.
Да хвърлим поглед към вратата или портата, преди да пристъпим към вътрешността. Според древните вярвания прозорците и вратите са като очите и устата на къщата. Вратата осъществява по предназначението си връзката между външния и вътрешния свят, общественото с личното, винаги е била обект на символизъм, който проличава обикновено в богатата й украса (рамки, резба, оцветяване, изписване на езически или християнски знаци), всичко това за да гони злите сили и да привлича доброто, често изразявано с небесните тела - звезди, луна, слънце. Подобен е и подходът към външните плоскости на обори, хамбари, конюшни - знаци за плодородие, символи на жизнената сила.
Често срещани са също геометрични фигури - четириъгълници, шестоъгълници или овали, а особено силен символ за привличане на доброто и плодородието е сърцето- срещаме го повсеместно на порти, дървени капаци на прозорци, по полиците за съдове и лъжичника, в носиите - бродирани орнаменти с преплетени флорални елементи и сърчица и пр.
Съчетание на функционалното с декоративното намираме и в тежките дървени конструкции: сглобките на гредите често са с красиви форми при ъглите - “лястовичи опашки” както за здравина, така и за естетическо въздействие. Така при Аурах (до Кицбюел) на една от стените на сграда е резбована църква, буква (A), кръг (O) и шестоъгълник, а в Голдегг (Понгау) - квадрат с два полукръга и сърце - от древността символ на зараждащия се живот, откъдето се разраства и дървото на живота, любим похват в битовото и църковното декоративно изкуство. С времето буквалното тълкуване на символите отпада, творците дори не търсят скрития смисъл, но традицията на изящните декорации остава жива. Не изостават в това отношение и майсторите ковачи и железари - днес от дръжките, ключалките, чукчетата и катинарите са останали само оформените железни предмети като глави на дракони, животни, петлета или символни растения.
Както вече споменахме, култът към красивото в съчетание с прагматичното съпровожда човека през целия живот, по време на всички разнообразни действия. С нарастващото благосъстояние на стопанина се усложнява декоративната картина: огнището бива иззидано и изографисано с ярки цветове и невиждани птици и растения в чудновати орнаменти.
Особено внимание заслужават раклите - под влияние на готиката и барока са запазени образци от Горна Австрия, т. нар. Florianer Reiterkasten 1795 г. - ракли, съхранявали най-ценното в едно домакинство, прикята и празничните носии, родовите реликви.
Допълнителен акцент в защитната функция на декорациите при построяването на дома внасят различните видове завършващи елементи по покривите, куличките и фронтонните греди на къщата; най-често това са фигурки на животни (обединяващи езическото и християнското вярване), кончета, кръстосали глави, петлета, детелини с 4 листа и пр.
Всички вече споменати елементи на традиционната австрийска битова култура със своето статично великолепие и символна мъдрост не биха излъчвали онази жизненост, която им придава съчетанието с живата енергия на обитателите, с техните ритмични песни и танци, древни ритуали за прогонване на злото и пробуждането на земните и космически сили, с пъстрите чудновати носии и гротескни обредни образи и маски.
В Австрия и до днес са запазени стари народни обичаи, често проникнати от езически и християнски дух, свързани с прибирането на реколтата: в Тирол през есента - истински живописни тържествени шествия с носене на “короната на плодородието”, оплетена от житни и царевични снопове, лозови пръчки и гроздове, а 15 август в районите на Залцбург (Лунгау) и Щирия се отбелязва като “големия женски ден”- Възнесение Богородично, с процесии на празнично облечени хора, носещи високи украсени прътове, някои от които достигат 60 кг, и огромния “Самсон”- брадат великан, благославящ заедно със свещеника реколтата и всичко наоколо. Така се затваря летният цикъл на народните обичаи, чието начало още в края на зимата и ранната пролет започва с традиционните зимни надбягвания, прогонване на тъмата и студа с факли и тропот, гротескни образи и огньове, шумни песнопения и танци на открито.
Един специален стар австрийски обичай, запазен и до днес, е т. нар. heurige във Виена и околностите. Буквално преведено означава “тазгодишно” и се отнася за младото вино от есенната реколта. Разрешението да се прави това вино се отбелязва със зелен букет от борови клонки - buschen, над портата на дома или заведението, един обичай, въведен от времето на кайзер Йосиф II през 1784 г., който с указ за пръв път разрешава продажбата на продукти от собствената реколта, включително и на младото вино. Любимо развлечение на виенчани и гости на града - духът на heurige, създава своя музикална среда, социален климат и жизнерадостна атмосфера. В Долна Австрия, в Бургенланд и всички лозарски области на страната с веселие и шествия също се отбелязва през ноември приключването на благодатната беритба на грозде, а специалните носии и духови оркестри възпроизвеждат колорита на вековните традиции.
Естествено е да възприемаме празника с всичките му атрибути на веселие, драматизъм, мистика и като събитие за показ на най-красивото, очарователното и привлекателно у човека и неговата жизнена среда. Тук ярка роля играят носиите и детайлите на облеклата - едно изящно изкуство за произвеждане на “онова, което се носи”-“Tracht” от “tragen” - нося.
Днес почти е забравен един интересен исторически факт, свързан с носиите на селското населание в Австрия, чието “преоткриване” дължим на възторженото отношение към всичко народно на романтизма от началото на XIX в. Така, eрцхерцог Йохан полага началото на изследване и систематизиране на народни обичаи и обреди в алпийските области, като създава щаб от геолози, минеролози, художници и хора на изкуството, които при постоянните му пътувания из страната записват, рисуват и събират всичко онова, което е свързано с бита и обичаите на населението в различните области. Тези ценни колекции от рисунки на носии, работни и празнични облекла, шапки, чорапи, везани и тъкани предмети от народния бит са запазени и до днес. Известно е, че на несвободния селянин до 1781 г. (годината на отменяне на крепостното право от Йосиф II) му е било забранено не само да носи косата си дълга (привилегия само на благородническото съсловие), като се подстригва съвсем късо, но той е бил длъжен и да се облича само с определен вид носии, произведени от груба вълна, коноп или лен. Забранени са били ярките цветове (червено), фините вълнени тъкани, коприната и кожата, украшения, изработени от сребро, злато или други метали. Едва в края на XVIII в. тези забрани, които служили векове наред за онагледяване на съсловното разграничаване във феодалното общество, били отменени. Тази стъпка до голяма степен довела до разцвет на производството на домашни тъкани и предмети за облеклото, особено празничното. Копринените кърпи (наброяват се повече от 40 начина на драпиране!) и шапки с чудновати орнаменти от сребърни и златни нишки, кожени колани с метални украси, фини везани ризи и елеци за празничната носия на жените - този пъстър свят радва окото и сега, макар че е запазен почти само във фолклорните ансамбли, духовите оркестри или регионалните клубове на отделните провинции (Брегенц, Северен и Южен Тирол, Бургенланд). От работните облекла емблематични и досега остават кожените панталони - къси и до колене, занаятчийските престилки, препаски и специалните вълнени сака и лодени в естествени цветове. Австрийски изследователи на древното изкуство на облеклото откриват находки от халщатската култура, които доказват, че 700 г. пр. Хр. по тези земи са били известни тъкането, боядисването и правенето на облекла от естествени суровини и вещества (растителни и минерални бои). Традицията е запазена и в ярките цветове (“господарско червено и зелено”) на селските носии в Тирол, Форалрберг и Брегенц, и в паленето на “пречистващи” огньове по Коледа и Нова година в Тирол и Западна Коринтия, където момци с маски, въоръжени с метрови пръти “пазят” огъня да не бъде откраднат и отнесен от злата вещица. По Великден в Бургенланд, Долна Австрия и Щирия огньовете имат и прагматичната цел - за изгаряне на събраните от подрязване на плодните дървета и лозите клони.
Шумът, виковете, тропотът и маските, наред с високите пламъци на многобройни огньове през нощта срещу Коледа и Великден, обикалянето на деца с брезови или върбови клонки от къща на къща с обредни песни за здраве на стопанина, за плодовитост на добитък и ниви - всичко това има много общо със северните и славянските съседи на австрийския земеделец. Типичните страшни, гротескни или просто весели “ликове” на маските носят различни имена в различните провинции:“Tuxer”, “Schleicher”, “Zaggler”, “Roller”, а облеклата им са пищни, богато украсени с лъскави плочки, мъниста, пера и огледала; те напомнят с изпълненията си за сommedia dell’arte, за контактите на залцбургските търговци на сол с Венеция и нейните карнавали. Светът на австрийския земеделец се отваря и разширява, влиянията са били взаимни; християнски и езически вярвания и заклинания, символи и обреди се преплитат.
Значителна е била и ролята на манастирите от IX, X, XI, и XII в., където, колкото и странно да звучи, занаятите намират т. нар. златна почва. Тук се оформя не само духовният, но и техническият елит на епохата. Следвайки правилото на бенедиктинците “Ora et labora”, монасите са призвани да работят продуктивно в различни области: земеделие, градинарство, строителство, дърводелство, художествени занаяти, ръкописни школи и декоративни изкуства. Братя от англоирландски и бургундскофренски области, където наследството на късноримската култура и цивилизация все още било по-западно, отколкото на изток, предавали умения от технологично и художествено естество. Така в манастирите се обучавали изкусни занаятчии - монаси (например в манастира “Св. Гален” с неговите работилници или през XI в., когато епископ Алтман въвел каменоделството в строителството в Австрия). Характерната за монашеския живот скромност и изключителната художествена пищност вървели ръка за ръка, когато се изработвали предмети и сакрални съдове, култови одежди и мебели. Школите за старинни преписи и художественното им оформяне процъфтявали. Приносът им за разширяване и обогатяване на занаятчийските умения бил безспорен. От друга страна, с нарастване на благосъстоянието на различните съсловия и на обществото като цяло, с навлизането на паричното стопанство и разцвета на градовете през XII в. многобройни групи от занаятчии изоставят селата и привлечени от по-обширния пазар продължават дейността си в градовете. Това е началото и на групирането им в гилдии, съюзи и цехове по занаяти. Усъвършенства се технологията на дейностите им.
В заключение бихме могли да твърдим, че традициите във всяка една област на народното изкуство и занаяти закономерно преминават през вековете, като обогатяват и до днес цивилизационния порив на нацията и нейната душевност.
|
|
По материали от австрийския печат
Подготви
Eлица Петкова-Хаджиева,
магистър по славистика
във Виенския университет |
|
| горе |
|
|
|
|
