 |
|
| ВЯРА |
стр.46, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
Мария от Поч закриля Виена |
|
|
| Горан Благоев, БНТ |
|
 |
Чудотворната
Богородична икона
на Мариапоч - XVII в. |
В далечната 1697 г. сто и петдесет австрийски войници съпътстват икона с образа на Божията майка по пътя й от едно унгарско село към Виена. Такава е волята на Леополд I - император на Австрия и крал на Унгария - чудотворният лик да закриля имперската столица. Но историята на тази почитана в католическа Европа икона започва малко по-рано. Тя е свързана със село Поч - в района на Соболч (Унгария). Kъм средата на ХVII в. то било обитавано от рутени, преселени от Украйна. Те били униати - т. е. католици от източен обред и затова почитали иконите.
През 1675 г. кметът на Поч Ласло Дзингри, който по невероятен начин успял да се спаси от турски плен, поръчал като благодарност икона на Божията майка за иконостаса на църквата. По-малкият брат на селския свещеник, който бил зограф, приел да изпълни поръчката срещу сумата от 6 гулдена. Той нарисувал лика на Св. Богородица Одигитрия - т. е. Пътеводителка. Интересното е, че божественият Младенец държи в ръката си цвете - нещо типично за духа на старата карпатска иконография, чийто традиции носели рутените. Kогато иконата била готова, се оказало, че Ласло Дзингри нямал нужните средства, за да я плати. Тогава един от по-богатите жители на селото я купил и я дарил на църквата.
Две десетилетия по-късно с тази икона станало нещо необичайно. На 4 ноември 1696 г. от образа на Божията майка започнали да се стичат сълзи?! И досега се пазят протоколите със свидетелствата за това чудо на 36 души - сред тях има не само католици, но и протестанти, които по принцип отхвърлят почитането на свещени изображения. Мълвата за “плачещата” Богородична икона бързо се разнесла из цяла Австро-Унгария. Тогава император Леополд наредил чудотворния образ да бъде пренесен във Виена. И тъй като знаели, че местното население ще бъде против взимането на иконата, при пренасянето й, което започнало на 1 март 1697 г., участвали 150 австрийски войници. До сблъсъци обаче не се стигнало, понеже никой не е посмял да противоречи на волята на императора. “Плачещият” образ на Божията майка поставили във виенската катедрала “Св. Стефан”.
Пред епископа на Егер Леополд I обещал, че ще бъде направено копие на иконата за църквата в село Поч. На 1 август 1715 г. това копие също заплакало. Славата на малкото унгарско село се разнесла надалеч. Започнали да го наричат Мария-Поч. Тогава се родила и поговорката: “Ако си много зле - трябва да отидеш в Марияпоч.” Сто и деветдесет години по-късно - на 3 декември 1905 г., иконата отново заплакала и продължила да сълзи до 19 декември. Kопията на чудотворната икона ставали все по-популярни - в Унгария, освен в Марияпоч има още три копия на иконата, в Австрия те са 6 - едно от най-интересните е това от Алтенфелден (област Линц) - то представлява медна гравюра. Девет копия на “плачущата” икона от Марияпоч има отвъд океана. Kогато на 8 декември 1948 г., за първи път след войната, виенската катедрала отново отворила врати, в югозападната й част е направен специален олтар, в който се пази чудотворният образ на Мария от Поч. Интересното е обаче, че нито оригиналът, нито някое от многобройните й копия - освен това в Поч - досега не е плакало. Предполага се, че именно в Марияпоч Божията майка проявява своята особена милост и любов към вярващите и затова само тук нейната икона “плаче”. Това е причината още след първото просълзяване на копието на иконата през 1715 г. унгарското село да стане притегателно за много поклонници. И досега там се стичат вярващи, някои от които дори не предполагат, че се покланят не на оригиналната икона, а на нейно копие.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
